Кой кого

Антоний Гълъбов Последна промяна на 03 юли 2014 в 17:17 7250 9

Няма дъно. Икономическият и социален просперитет имат таван, но политическата деградация няма дъно. Няма равнище на безсмислие, отвъд което нашите политици не са в състояние да продължат надолу и встрани. Причината е в това, че се движим по различни пътни карти, ползваме различни ориентири, но с еднаква упоритост настояваме, че се намираме в демократична политическа система. Всъщност, не е така.

Достигнахме изключително критична ситуация, при която няма незабавно конституционно решение. Налице е ясно изразена парламентарна криза – Народното събрание не е в състояние да формира дори седмичния си дневен ред, да не говорим за това да произведе политическо съгласие около национални приоритети. Парламентът не осъществява никакъв контрол върху изпълнителната власт, а в същото време правителството работи.

Това, което се случва в момента, няма нищо общо с нормалното развитие на една политическа криза в парламентарна демокрация. Всяка криза започва със смяна на министри, следва правителствена криза, а едва след това тя завършва с парламентарна. Но при конструирането на това Народно събрание и излъченото от БСП правителство корпоративните интереси бяха толкова силни, че направиха изпълнителната власт недосегаема, докато по същество бламираха парламента. В резултат от всичко това имаме парламентарна криза, докато правителството необезпокоявано продължава да преразпределя влияние и власт.

Българската конституция не предлага решение за подобна криза. Президентът няма право да разпусне парламента. Поне не и докато не е подадена оставката на правителството и не е станало ясно, че в рамките на това Народно събрание никой не може и не иска да формира ново правителство. Ако Президентът се опита да се намеси в момента, би могъл да бъде обвинен пряко в нарушаване на Конституцията.

Правителството може да депозира оставката си в деловодството на Народното събрание, както и до сега, във всеки възможен момент. Но без санкция на Народното събрание отново няма да можем да се разделим с кабинета Орешарски. ГЕРБ могат да внесат нов вот на недоверие, но най-вероятно няма да има кворум за неговото обсъждане. Един от малкото възможни изходи в тази ситуация е партията мандатоносител – БСП, да депозира оставката на правителството и да сложи край на атипичната политическа криза, в която въведе България.

Коалицията срещу ГЕРБ се разпадна. След оттеглянето на Атака, както БСП, така и ГЕРБ разбраха, че не биха могли да наложат нито едно решение на Народното събрание без одобрението на ДПС. Или без „благосклонната му усмивка”, както казваше Ахмед Доган за собственото си значение по отношение на инвестициите в България. При това положение ГЕРБ предпочетоха да блокират работата на парламента, което до голяма степен устройва и БСП. Дори и БСП да поднови преговорите си с Атака, залагайки на „стайното цвете”, без което не може да управлява, подобен ход би могъл само да затегне още повече партийната примка около врата на ръководството й.

Подобно на домашна игра на сантасе, основните играчи около масата решиха да играят на „затворено”. Разпределението на властта и зоните на влияние в правителството ще определи дали БСП или ДПС ще успеят да извлекат по-голяма полза от сегашната ситуация. Рязкото повишаване на напрежението в земеделието около министъра и ръководството на Фонда подсказва задълбочаването на конфликта. Нито едно от обстоятелствата, около които градят в момента позициите си министъра и директора на Фонд „Земеделие”, не е ново. Превръщането им в скандал обаче говори за опит на БСП да се намеси в традиционно контролираната от ДПС сфера на селското стопанство.

БСП не изглежда готова да остави без последствие конфликта, който доведе до създаването на паника около банките. За социалистите отговорността на кръгове около ДПС не подлежи на съмнение. Ангажирани прекалено много в борба помежду си за това кой да бъде новият доверен човек на Кремъл в България, кръговете в БСП подцениха разрушителния ефект на взаимното си противопоставяне.

Кадрите на ДПС в правителството се опитват да парират атаките на БСП и в същото време да подчертаят негативите в секторите, контролирани изцяло от социалистите. Колабиралото ни здравеопазване се превърна в точно такова „бойно поле”. Опитът на БСП да окупира здравеопазването се провали, а последиците от този провал са толкова видими, че едва ли скоро ще ги забравим.

Икономическата комисия на Народното събрание реши да отхвърли ветото на Президента върху промените в Закона за конкуренцията, които трябваше да убедят избирателите на БСП, че тяхната партия се бори срещу големите търговски вериги в интерес на българските производители и потребители. Но дори и на полето на това привидно съгласие между ДПС и БСП за тотално противопоставяне срещу Президента, далеч не всичко е ясно. Движението - като всеки корпоративен субект - е изключително чувствително спрямо всяко сътресение на пазара, което би могло да се изрази върху цените за политическа протекция. В този смисъл ДПС изглежда значително по-склонно да се договори със собствениците на големите търговски вериги, отколкото да използва законодателните промени като инструмент за натиск срещу тях.

Част от най-яростните сблъсъци продължават на полето на енергетиката. Неочакваният завой на ДКВЕР показва, че и тук балансът на силите е променен. Политиката на изкуствено занижаване на цените на електрическата енергия рязко бе изоставена. Вместо нов бодряшки отчет в стил Драгомир Стойнев и Явор Куюмджиев, ДКВЕР едновременно се отказа както от намаляването на цената на тока, така и от агресивното увеличаване на цената на топлоенергията. В условията на много тежка битка между корпоративни субекти, стремящи се да предложат най-добрите възможни условия за обслужване на руските интереси в България, ДПС не изглежда готово да се оттегли, още повече в условията на разрастващ се полуразпад в БСП.

ГЕРБ се опитва да минимизира щетите от липсата на полезни ходове. Демонстрираната при Президента готовност за постигане на съгласие не увеличи подкрепата за партията. Пропагадната теза за споразумение между ГЕРБ и ДПС вреди много повече на ГЕРБ, отколкото на Движението. Не по-малко рискова е и другата пропагадна теза – за вероятността и дори неизбежността на „широка” коалиция ГЕРБ-БСП. В партията на Борисов разбират добре, че и двете формули могат да се окажат необходими, но със сигурност тяхното обсъждане преди изборите и още повече – представянето им като неизбежни, влошава стартовите позиции на ГЕРБ.

Извънпарламентарните политически партии не успяват, а изглежда и не се стремят да мобилизират гражданска подкрепа. Повече от очевидно е, че в момента няма енергия за масови улични протести. Всички предпочитат да „крият картите си” и да не рискуват с това да призоват за национален митинг, на който да се отзоват няколкостотин души. Докато ББЦ, олицетворявана от Бареков, се опитва да наложи представата за собствената си значимост, Реформаторският блок продължава да се задоволява с изразяването на политически позиции и призиви за решаване на кризата.

Проблемът не е в липсата на алтернатива, а в това дали демократичните политически субекти ще успеят да неутрализират механизмите за властване на олигархията. Олигархията прерасна в плутокрация при управлението на БСП и ДПС. Тя не само окупира властта, но и затвори пазара за власт, чрез който властва олигархията.

Макар и парадоксално, в момента част от олигарсите са готови да се противопоставят срещу плутокрацията и така да създадат фалшивата представа за близост до демократичната съпротива срещу окупираната власт.

Ако тази разделителна линия бъде заличена, няма да има значение дали олигархията се е върнала на власт или плутокрацията е победила напълно.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.07 2014 в 12:23

Ако бях на мястото на Плевнелиев, със сигурност бих се спрял на проф. Гълъбов, за служебен премиер!

04.07 2014 в 15:22

kiko, ами виж по-големите "герберски" общини. Например Бургас. Пълен картбланш на Lафка. Това не е ли симбиоза?
Виж гласуванията на герб и дпс в периода 09/13 - 12/13г.
Ще останеш изненадан. Разбира се в каламбура е и бсп.
Виж гласуванията в друга община - Русе.

Та те си "пърдат" в едно гърне и не им пука!

04.07 2014 в 15:15

Аз искам да предупредя ,че ако след изборите Герб се коалира с дпс - се подновяват протестите -МОМЕНТАЛНО !И тогава бъдете сигурни ,че протестерите няма да сме мирно настроени!

04.07 2014 в 00:41

Извинете, пише се, разбира се "безпристрастни".

04.07 2014 в 00:38

Ако някой се интересува от истината в българските политически процеси, непременно трябва да следи публикациите на Антоний Гълъбов.Те са безпристрасни, но и безпощадни, суховати на пръв поглед, но гневни и непримирими към лицемерието и лъжата. Почитателите на Кънчовците, Аслановците и подобните им го мразят. И с право. Стърчи над меркантилните им глави, а това не се понася лесно.
Бъдете здрав, г-н Гълъбов!

03.07 2014 в 18:11

То е ясно че на поредният селски мач Боко Мачото ще нарита (там за кой ли път), задника на СерГейчо при толкова много милиционер на глава от населението резултатът е ясен.
--------
Да ма освен комундели на избори нормалните хора не ходят, циганята ще им се дигне тарифата и с лъжи и измами пак е трудно да се излъже че гласуват повече от 25-30%.
---------
Ниската изборна активност непрекъснато ще активира някои по-захлебили да се пробват за политици чрез покупка на гласове, обречени сме на вечни избори по италиански.

03.07 2014 в 18:01

Едно пояснение, "Плутокрация" = чрез парите към властта. Само че у нас освен това явление има още едно, което поне в България предхожда и създава плутокрацията. Става дума за нещо типично българско, което нарекохме "Кратоплуция" = чрез властта към парите. Е, този термин никъде няма да го намерите, без да е патентован, той си е наш български. И така си имаме плутократи-олигарси и кратоплути-депутати, кметове, партийни функционери и други подобни бандити и бандитчета.

03.07 2014 в 17:47

Няма значение кой кого важното е да не се върне времето когато хора се самозапалваха в знак на протест срещу управлението на рекетьорите и мутрите.

03.07 2014 в 17:36

Всъщност блокирането на парламента и "слабия" парламент по волята на основните играчи си е типична и тривиална случка, която не учудва никого при парламентарната демокрация.
Основните недъзи на конституцията са си същите както и преди 10 и преди 12 години, сформирането на правителство, възлагане на проучвателен мандат, както и правната връзка между падането на правителството и провеждането на избори като пряка последица от това, не са уредени добре и това винаги води до някаква неколкоседмична суматоха, защото при нас няма и неписана парламентарна традиция, която да замени писаните правила и да оправи недомислицата, наречена поетично "парламентарна въртележка".
Но и това не е най-голямата беда, най-големия проблем е в непредставителността на всяка едно народно събрание, заради поставената идиотска 4 % избирателна бариера за влизане в парламента, което дава възможност на 2-3 човека като "вождове" да определят дневния ред на обществото, според техните прищевки и капризи, все едно сме в средновековието.
Това обаче не е проблем на демокрацията или нейната липса ами на липсата на акъл у останалите, които тъпо наблюдават какво става, но не правят нищо смислено да го променят или предлагат още по-безумни неща в замяна.