Пътят към изборите

Отказът да бъде подадена оставката на правителството ще блокира институциите. След явното противопоставяне между ДПС и БСП кабинетът Орешарски напълно изгуби политическа легитимност. Резултатите от изборите за Европейски парламент направиха видима липсата на обществена подкрепа за управлението. Оттук нататък всеки ден, в който правителството продължава дейността си, ще увеличава рисковете пред България.

След изказването на Михаил Миков относно Южен поток и изявлението на премиера няма място за съмнение в това, че съдбата на управлението не се решава от българските институции или от гражданите на България. Налице е ясно изразено желание кабинетът и Народното събрание да продължат дейността си, докато осигурят „необратимост” на проекта Южен поток, както уточни Драгомир Стойнев от Китай. Едновременно с това управляващите ще положат всички усилия да удовлетворят исканията на своите донори преди отново да се върнат към темата за предсрочните избори.

Отлагането на оставката с мотива, че ГЕРБ не искат избори, е завоалирана атака на БСП срещу Президента. Той насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с оглед на подаването на оставка в петък, 13 юни. След като не успяха да дестабилизират президентската институция и да я подчинят на стремежа си за тотално окупиране на властта, днешните управляващи ще насочат усилията си към отлагане и компрометиране на процеса на постигане на съгласие. Рисковете пред ефективността на КСНС във вторник нараснаха рязко след паралелните изявления на Станишев и Миков. Ако към това добавим позицията на Атака, можем да очакваме прерастване на политическата криза в институционална.

Проблемът е в това, че след преодоляването на вота на недоверие към правителството Орешарски заради финансовото състояние на страната няма легални институционални средства, с които правителството да бъде принудено да подаде оставка. Самият факт, че Пламен Орешарски не връчи незабавно оставката си след пленума на БСП показва, че този избор не зависи от него. Очевидно е, че нито дневният ред на България, нито спазването на демократичните правила имат някакво значение за сегашните управляващи. Те дори не полагат усилия да създадат някаква пропагандна реалност, в която оставането им на власт може да бъде описано като необходимо. Повече от всякога страната ни е изправена пред риска да се превърне в заложник на корпоративни интереси, доминирани от чужда страна.

Разрастващият се скандал около поведението на българското правителство в проекта Южен поток осветява само част от проблема. Вече няма съмнение в това, че от „първата заварка” на 31 октомври 2013 година, часове преди влизането в сила на новата европейска регулация, до днес, кабинетът Орешарски се е поставил изцяло в услуга на Русия, съзнателно пренебрегвайки както българските интереси, така и принципите на Европейския съюз.

Правителството и управляващото в момента мнозинство са действали съзнателно срещу българските национални интереси и срещу интересите на Европейския съюз. В други страни това би означавало наличие на напълно достатъчни основания за започване на наказателно преследване срещу членовете на правителството, осигурили облага на чуждестранни корпоративни интереси.

Пътят към предсрочни парламентарни избори не е открит, докато правителството не подаде оставка. БСП ще направи всичко възможно да отложи момента, в който управлението на политическата криза ще бъде изцяло в правомощията на Президента. Формално, в момента, нищо не пречи агонията да продължи. А докато всички очакват ясен план за излизане от политическата криза, правителството ще продължи да насочва страната встрани от възможностите за развитие. Показателен в това отношение е другият голям проблем, пред който България се изправя по отношение на качеството на европейската ни интеграция.

За втори път, с почти същите мотиви, Европейската комисия върна проекта за Споразумение за партньорство в периода 2014 – 2020 година. По вина на сегашното правителство България няма да може да започне изпълнението на нито една оперативна програма през тази година. Ако в края на 2012 година България бе между първите страни, които започнаха ефективна подготовка за следващия период, то след подаването на оставката на кабинета Борисов, този процес бе забавен, а след парламентарните избори към забавянето се добави и амбицията на новите управляващи да преразпределят планираните европейски средства така, както преценят. В резултат от всичко това, вместо в края на 2013 година или в самото начало на тази година, правителството изпрати за съгласуване Споразумението за партньорство едва на 2 април 2014 година.

Съвпадението между наложените корекции и проверки от страна на Европейската комисия и OLAF по отношение на изпълнението на действащите оперативни програми с договарянето на новите параметри на европейско финансиране през следващия период бе най-неподходящият сценарий за страната ни. Дори при много добре подготвена аргументация, българските преговарящи се намират в слаба позиция. Те не могат да излязат от техническото ниво на преговорите с Европейската комисия. При тези условия страната ни не може да аргументира стратегическите си интереси и да се насочи към трайно позициониране в перспективата на развитие на Европейския съюз през следващите години.

Аргументите, които изтъкна правителството по време на дебата по петия пореден вот на недоверие, показват съзнателно усилие за въвеждане в заблуждение на българските граждани. Гръмките приказки за финансовата стабилност на страната, при избирателно представяне на реалността, не може повече да бъде определяно само като липса на компетентност. В изявленията на финансовия министър става въпрос за съзнателен опит за прикриване на мащаба на рисковете, пред които е изправено не само изпълнението на бюджета, но и постигането на неотложните задачи пред България.

В момента имаме правителство, което е готово да обслужва чужди корпоративни интереси и да използва всички средства, за да се противопостави на ефективното управление на политическата криза. БСП тласка страната към институционална криза, чрез която нейното ръководство разчита да запази контрола си върху баланса на корпоративни интереси, направил възможно управлението на БСП и ДПС с подкрепата на Атака. Оттук нататък, всеки акт на управляващите, който е насочен срещу търсенето на приемливо решение на политическата криза, тласка България встрани от собствения й дневен ред.

Българските граждани, за разлика от избирателите в много други страни, дадоха ясен сигнал за принадлежността си към ценностите и принципите на европейското развитие. Всеки опит този вот да бъде пренебрегван в полза на партийни или корпоративни интереси представлява предателство спрямо българските национални интереси. В момента правителството и управляващото мнозинство се опитват да застанат между България и Европейския съюз, блокирайки стратегическите перспективи за развитие на страната ни. Всеки ден, в който това управление задълбочава политическата криза, има своята цена, която ще бъде платена от българските граждани.

Именно затова, в момента няма по-важна политическа цел от това да бъде постигнато минимално необходимото съгласие за определяне на стъпките по пътя към неизбежните предсрочни избори. Те не са магическо средство, с което да бъдат преодолени всички проблеми пред българската политическа система, но са единственият възможен изход от кризата, в която бе тласната България и единственият път към възстановяване на част от щетите, които това управление нанесе.

Още по темата

10/06/2014 Интервю

Антоний Гълъбов: Избори по-рано от 15 септември са неприемливи

05/06/2014 Нашите автори

Вторични трусове

29/05/2014 Нашите автори

Рециклиране

22/05/2014 Нашите автори

Време е!

Следете новините ни в GoogleNews