Ексклузивно Иван Калчев - Глиги: Връщам се, за да участвам в същата война, но с други средства

Изборът на българското предложение за Оскар отново предвещава буря (видеа)

Едно от заглавията вече се оттегли от състезанието поради "конфликт на интереси"

Искра Ангелова Последна промяна на 08 август 2022 в 11:46 9539 8

Искра Ангелова

Снимка Венелин Пиперов

...

Както OFFNews вече писа младата българска актриса Мария Бакалова, номинирана за Оскар през 2020 г. за ролята си в "Борат 2" ще оглави журито, което ще избере българското предложение за номинация за чуждестранен Оскар тази година. Нормално е, в реда на нещата е именно човекът, единствената номинирана за най-голямата американска филмова награда българска актриса, да избира кой да е следващият, нали?

Един от филмите-претенденти обаче вече се отказва от състезанието поради "конфликт на интереси". Става дума за филма "Бягство" на Виктор Божинов.

Аргументите са семпли и лаконични:

"Филмова продукция БЯГСТВО е поставена в ситуация да се откаже от този конкурс поради възникнал конфликт на интереси. Един от членовете на селекционната комисия е част от снимачния ни екип, което поставя под въпрос коректността на процедурата", казват авторите на филма в писмото си. От екипа на "Бягство" имат съмнения дали това е правилният начин да се селектира българското предложение за ОСКАР.

"Намираме, че предпоставките за поредни спорове и междуособици в гилдията са налице и не искаме да участваме в състезание, чийто победител е предварително известен. Нещо повече – изборът на българското предложение по закон трябва да бъде направен от Националния съвет за кино, а не от селекционна комисия", заявяват режисьорът и продуцентите на "Бягство" Виктор Божинов, Галина Тонева и Кирил Кирилов.

В комисията, която ще избира новия претендент за Оскар е асистент-операторът на Антон Бакарски в "Бягство" Иван Чертов.

Ясно е, че екипът на "Бягство" провижда в "предизвестения победител" игралния филм "φ 1.618" на номинирания за Оскар за късометражен анимационен филм със "Сляпата Вайша" Теодор Ушев.

Новият му, вече игрален филм никой още не е виждал, той ще излезе по кината в България през есента. Докато "Бягство" българската публика вече гледа... Но - независимо от качествата на самия филм - е съвсем логично именно Ушев да ни представи на Оскарите, защото той вече е бил номиниран за тази статуетка, а и е част от Американската академия, както и самата Мария Бакалова. Все едно да имаме Нобелов лауреат за литература и да пратим на международен конкурс за най-добър писател някого другиго - нонсенс. Явно е, че и Мария Бакалова, и Теодор Ушев - по различни причини и независимо един от друг - са спечелили сърцата на Американската академия за кино изкуство и наука с таланта си (чрез чуждестранни продукции обаче, не български), вече са световно признати и обичани от кино-индутрията в САЩ имена и това, разбира се, има значение и увеличава шансовете им да бъдат реални конкуренти за статуетките Оскар. Не така обаче мислят създателите на "Бягство", а и много от кинодейците у нас. Може би и те са прави - ако винаги изпращаме на големите фестивали само произведения, зад които стоят сигурни и популярни имена - то как ще си пробие път новото българско кино, да речем? Макар че Виктор Божинов също не е на пазара от вчера.

Лошото в целия разговор е, че той оставя извън уравнението единственото важно - а именно - качествата на самите филми. Обсъждат се всякакви други аргументи и предразсъдъци, имена и съображения, а най-същественото - става ли филмът или не става - не е изобщо обект на дискусия.

Така или иначе всеки успех "навън" (особено около Оскарите) среща страхотна съпротива "вътре". Докато пробивът на Мария Бакалова беше оспорен не от кого да е, а от именития български театрален режисьор и неин учител в НАТФИЗ проф. Иван Добчев и това възмути местната арт-гилдия, (вижте текста ми "За Мария и Иван, но не онези от вица", бел.а.), то Тео Ушев оспори избора на журито, в което самият той беше участник - жури, пратило миналата година филма "Страх" на Ивайло Христов на Оскарите - филм с безспорни художествени качества.

Именно "Страх" беше изборът на българската комисия, вместо друг, поканен на фестивала в Кан и излъчен в програмата му "Особен поглед", безспорно добър, но и, според Ушев, по-комуникативен и конвертируем отвъд океана филм - "Жените наистина плачат" на Весела Казакова и Мила Минева, с участието на Мария Бакалова в главната роля. Аниматорът оспори категорично избора на "Страх" като нелегитимен и вдигна шум по медиите, макар самият той да е бил част от комисията, която е взела въпросното решение.

На всички, които милеят и се вълнуват от съдбата на българското кино им остана горчив вкус в устата от този скандал - талантливите хора по презумпция не бива да водят подобни войни помежду си, в този случай "учителите" (Ивайло Христов, Светлана Янчева, Емил Христов) бяха нападнати от учениците. Колкото и добри, прогресивни и успели навън да са - учениците би следвало да са от една страна на барикадата с учителите си - с добрите, с талантливите си учители - срещу посредствените калинки и връзкари, с които също е пълно и в българското кино. Остана и усещането, че самите дами, направили чудесния "Жените наистина плачат" не са създателки на тази негативна кампания.

Изобщо - стана обратното на случая с Иван Добчев и Мария Бакалова, където пък учителят си позволи да не хареса ролята и филма, в който участва ученичката му, как посмя?! И двата сюжета показват безспорно едно - България е малка страна и има болезнена нужда от признание. Хората на изкуството тук години наред бяха унижавани и подритвани от политическото статукво, бяха доведени до дъното на екзистенц-минимума и третирани неуважително като маргинали, просяци и тунеядци, бяха приканвани да свалят нивото си и задължавани да произвеждат долнопробни и нискокачествени халтури (чрез реформата в театъра, която индиректно се отрази и на сериалите - т.нар. актьори-мечки, участващи в недотам добри телевизионни продукции станаха ракети-носители за театралните представления, които бяха накарани да печелят в ниското, вместо да творят на високото) - като цяло интелигенцията и хората на изкуството бяха и са унищожавани системно и целенасочено. Затова и единствената ценност у нас остана признанието. А както обикновено става - то няма как да дойде отвътре (тук на завистта очите са прекалено големи и хората на изкуството рядко се подкрепят едни други), затова го чакаме с такова нетърпение отвън. 

В контекста на гореказаното - няма да му е лесно на тазгодишния български претендент за Оскар. Макар новото ни кино в момента да е най-подходящата ни визитна картичка пред света, да е много добро, на световно ниво, разпознаваемо по фестивали, награждавано и ценено, и да мие "срама от челото" на много неуспешни опити през последните години, и макар битката за смешните средства, които българската държава отпуска за производството му да става все по-кървава, съветваме читателите на OFFNews да изгледат претендентите за българското предложение за Оскар и да преценят сами. А какво по-хубаво, ако на "тепиха" има повече от един добър филм?!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-4576

8

евроатлантик

18.08 2022 в 00:37

Г-жо Ангелова, умолявам Ви !!!

115

7

Krasimir T.Georgiev

09.08 2022 в 16:54

Преди години, разправят, дошъл в България някой си италиански кинотворец. Нашите грандомани му показали "суперпродукцията" Хан Аспарух. След края на филма, в очакване на хвалебствия, помолили италианеца да сподели своите впечатления.
Той казал доронамерено: Вие сте малка и хубава страна, правете малки и хубави филми.
Това е Искре поуката, да бъдем себе си. Какви Оскари какви 5 лева???

-1072

6

Johnny B Goode

09.08 2022 в 16:05

Ами не я гледайте и не се фрустрирайте. Някой да Ви е докарал тук насила?
Ах, простете забравих. Митрофанова Ви е разпределила тук и няма измъкване лесно.

-4576

5

евроатлантик

09.08 2022 в 13:10

Чудя се, колко месеца ще продължим да гледаме "Дамата на печалния образ" и да се фрустрираме? Имам чувството, че постоянно гледа съветска телевизия на телевизорчето си "Юность" и отвреме-навреме прелиства детското левичарско списание "Пиф", което от всяка своя страница подтикваше хлапетията да се борят със световния империализъм. Е, само онези, на които им го носеха с черна "Волга" вкъщи, както и на синовете на партийните секретари и техните приятелчета...

-1072

4

Johnny B Goode

09.08 2022 в 02:07

Поправяме те. Тодор Ушев беше онзи дето имаше номинация за Оскар.
Онзи дето иска да бъде на всяка манджа мерудия се е кръстил "евроатлантик".

-4576

3

евроатлантик

09.08 2022 в 01:30

Тео Ушев, който иска да бъде "на всяка манджа мерудия" ли беше онзи, когото на фестивалче в някакво испанско градче обявиха за "Най-влиятелния аниматор в света" /поправете ме ако греша/?!

2000

2

OneLifeCrew

08.08 2022 в 23:06

Моите уважения, г-жо Ангелова, но хайде българсското кино първо да прескочи етапа на "апаратното дишане" - сиреч бокс офисът да надхвърли бюджета - и тогава да се тюхкаме за разни фестивални и конкурсни неволи...

-4576

1

евроатлантик

08.08 2022 в 16:59

Не искам да бъда лош пророк, но Марчето Бакалова едва ли някога ще се уреди с "Оскар", тъй като щяла да озвучава съветско куче-космонавт. Виж, ако хайванчето беше с американско потекло, друга работа...