Доктор Поци, спасителят

Диана Маркова 20 февруари 2021 в 10:30 5707 0

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

Когато жена се доверява на мъж, тя най-напред го прави пред своя психотерапевт, спрямо своя гинеколог и, разбира се, жената открива душата си пред своя фризьор. Но кой да предположи, че някой от тези мъже може да надскочи ролята си просто на приятел или на служител от болница или салон за разкрасяване, и да остави следа в историята?

…Без при това да се превръща в жиголо или слуга, или роб, или дори съпруг на влиятелна дама…

За д-р Самюел Жан Поци научаваме от „Мъжът с червеното палто“ (ИК „Обсидиан“, 2021; превод Надежда Розова) – книга, различна от обичайната биография, но не по-малко увлекателна от бурна житейска история. Автор е съвременният британски писател Джулиан Барнс, носител на наградата „Букър“ (и други отличия) и известен у нас с редица книги, издадени досега на български език (като „Единствената история“, „Папагалът Флобер“, „Предчувствие за край“ и др.). Публикации от чуждестранната преса пък ни насочват към картината „Д-р Поци у дома“, нарисувана от американския художник Джон Сарджънт през 1881 г. И ние се втурваме напред, жадни да разнищим историята около личността на елегантния мъж от платното.

Д-р Поци успява да наложи някои значими нововъведения в медицината, за което би трябвало всички днес да му бъдем благодарни. Негов принос е повишаването на хигиената по време на операции, както и методът за зашиване със сребърна нишка: всичко това понижава осезаемо смъртността при коремни операции. Така че, независимо дали ни мъчи пробивна рана от куршум, или обикновено венерическо заболяване, шансът да оцелеем след операция – с усилията на д-р Поци и всички негови последователи – е доста голям. А животът, знаем, е ценност номер едно за цивилизования свят.

„Трактат по клинична и оперативна гинекология“ – това внушително заглавие стои върху още по-внушителния научен труд, издаден в двутомник от общо повече от 1100 страници. Годината е едва 1890 г., когато д-р Поци заговаря за някои от основополагащите правила, следвани и днес от гинеколозите.

Прословутият за времето си лекар разглежда включително и етичните положения, според които е препоръчително да се извършва гинекологичният преглед: лекарят не трябва да гледа пациентката си в очите, за да не я склонява към морална разпуснатост (както някога наричали разврата). Поци защитавал тезата, че от особено значение е комфортът на жената по време на преглед; ето защо се препоръчва металните инструменти да бъдат затоплени предварително в стерилна вода.

Забележителен е светът, в който Поци живее. Представете си шансон, представете си цигулка или саксофон; представете си стръмни улици и аромат на упадъчна жена. В този подправен с пикантни подправки свят със своите изгарящи страсти се борят редица личности от хайлайфа, който все още не е отречен като „снобски кръг от дендита“, а се тачи като обществото на класните бохеми, артисти и ухажори.

Да, Бел Епок е в разгара си. Сменят се вкусове, оживяват и отживяват течения и ценности, възкачват се и падат лица и характери. Тук франкофоните сред моите читатели биха могли да дадат по-сносно обяснение на случващото се в онези години – в края на XIX в., началото на XX в. и в периода между двете световни войни. Моята представа ме отвежда към навлизащия „черен“ американски джаз, силните напитки в задимените заведения, пияните войници и една безутешна девойка (а всъщност не една), оплакваща загиналия на фронта свой любим.

Именно в онези оценени след време като „щастливи“ години живеят приятелите граф Робер дьо Монтескьо, принц Едмонд де Полиняк и споменатият вече лекар д-р Поци. Те се явяват нещо като каймака на обществото, макар и предсмъртно обеднели и останали сами със своите титли (за което пък ще се погрижат богатите и сладострастни, при все това особено настроени, американски наследнички). Тези блестящи като елмази на юлско слънце господа умеят да снобеят повече от снобите, да спазват благоприличие, което пък хич не им отива, и да радват света с ексцентричните си разбирания за сексуална свобода, задължения в брака и морална доблест.

Някъде тук се появява и писателят Оскар Уайлд. Той ще си поживее добре, все така скандализирайки всички наоколо, преди да се озове в затвора по обвинение в хомосексуализъм. Оприличен на „содомит“, в моята глава е просто „онзи мъдър писател с блестящите афоризми“. Но по онова време като че ли британци и французи се състезават да се нападат едни-други с обвинения в упадъчност, неморалност и неетичност. И от тази война пострадва и Уайлд.

Укорявани в незаинтересуваност, в некоректност и липса на прецизност, лекарите в годините – поне в България – загубиха своя ореол на обожание. Любимият „чичо доктор“ спря да се усмихва на малките си пациенти, а и ние забравихме да му кажем „благодаря“. Увълчените времена ни разделиха на потребители и продавачи: на нас все ни убягва, че някъде някога може да я има (или да я е имало) човещината, от която всички сме така силно зависими. Свещта по пътя към дома, пламъкът в домашната печка, топлата вечеря и здравето – нима това не е всичко, от което човек се нуждае (и винаги се е нуждаел)?

Добре е да вмъкнем, че Поци живее и работи във времена, в които лекарите са предимно „касапи“ – за лечение на разклатени нерви те прибягвали до отстраняване на яйчниците, с което да се предизвика менопауза. Геният на известния бонвиван се състои именно в човещината му. Жалко обаче, че смъртта го застига по крайно несправедлив начин: д-р Поци умира от куршум, отправен към него от недоволен пациент.

Има известно противоречие в съчетаването на думите „бохем“, „сноб“ и „човещина“. От една страна, Самюел Поци колекционирал картини и всевъзможни предмети. От друга, имал съвършено изискан вкус и изтънчени маниери, както и блестящ интелект. А в името на добруването на своите пациенти той проявявал невероятна хуманност. Болницата, която някога пригодил за своите нужди на лекар, декорирал с ценни картини и изискани завеси, а библиотеката ѝ обзавел със значими томове.

А какво се крие зад замечтания взор, отправен към далечните, невидими за нас брегове, какво означават дългите и нежни пръсти на ръцете, за какво говори тяхната характерна позиция върху червеното палто…? Гинеколог, бохем, ухажор – кой точно е изобразен на платното на Сарджънт? И кой всъщност е Самюел Жан Поци?
И дали това, което достига до нас, е абсолютната и безусловно вярна история за живота на този човек?

Предизвикателство на всяка епоха е да съхрани образа на своите големи личности. След толкова войни, прах и песни може би за нас остава да вярваме – но винаги с мъничко съмнение.