Как, според теб, българският политик да бъде хладен професионалист, след като се учи в движение? Примерно, водопроводчикът е подавал инструментите на стария водопроводчик, онзи му е обяснил всичко за тръбите, за френския ключ и за не знам още какво. Как очакваш примерно Борисов, за когото спомена, да става за каквото и да било, камо ли за премиер – особено с неговия симплистичен наратив? Сложи го за миг до Камерън, който е учил първо в Итън, а после политически науки и философия в Брейзноуз в Оксфърд? И какво въобще мислиш за дихотомията “street smart” срещу “education smart”?
Знаеш ли какво си мисля за Борисов? Че всъщност най-важните години му предстоят. Сега го чака най-голямото изпитание. Най-важното, според мен, е да определи отношението си към Русия. Не че няма някакви други важни неща. Но да, прав си - народът не осъзнава до каква степен ние сме зависими от решенията на необразовани хора.
Ето ти веднага теория за с Борисов и неговите „фелиноподобни”, която чух още преди години: след самолетните му „ливански вложения”, може би той се бил „наял” и щял да узрее за това наистина да свърши нещо след новите избори, понеже вече не е, така да се каже, in extremis. Как ти се струва?
Значи, аз съм привърженик на дясното, и мога да говоря само за него.
Хубаво, но Борисов е просто примитивен циник, макар и да не подозира за този свой недостатък. Той само позира като десен, но не е нищо повече от post hoc „десен”. Другояче казано, той е „десен”, колкото и Ариен Робен - ползва дясното крило, за да влиза навътре покрай наказателното и все я гласи на исторически по-силния си ляв крак.
(смях) Това беше много добро. Но аз имах предвид друго – дясното правителство 1997-2001. Имаше няколко много важни работи, които се направиха – но не знам дали всяко едно от тях може да се смята за дясна политика. Ето ти пример с бомбардировките в Сърбия. Никой от нас не беше за това, всички бяхме против. А сега се вижда, че това е едно от нещата, без които нас нямаше да ни има в Евросъюза и НАТО, и цялата карта щеше да е различна. Но след това аз самият помислих и узрях. В момента дясното противодействие е много важно. Относно Костов, щот ме питаше: това с приватизацията е всъщност най-голямата обида, която нанасят по традиция към него и въобще към неговата политика. Ще дам пример. Баща ми, бог да го прости, беше мебелен инженер, и един от хората, който още по комунистическо време много пътуваше и в западните държави - работеше с ИКЕА още в края на 70-те. Обикаляше из България по заводи – и като се връщаше, всеки път и се хващаше за главата и викаше: “Боже, за кво гепене става въпрос, за ква простотия става въпрос, тия идиоти как изнасят тия заводи, какво ще правим и докога ще е това? Какви некадърници!”. Най-отвратителното нещо на сегашната пост-соц-пропаганда е да обясняват как е имало работа за всички и колко било спокойно. Работата беше суперфалшиво нещо - благодарение на това, че руснаците си държаха тука танковете и самолетите, пускаха по некой милиард заем от време на време, заводите работеха и хората взимаха минимални заплати в тях, изнасяха яко и крадяха - е тва беше „имането на работа”. И никой не работеше. Работеха примерно 5% от хората. И, в тоя смисъл - добре, че продадоха държавните предприятия. Аз съм се ядосвал, очевидно в много от случаите беше на безценица и с уредени търгове, но вече се вижда, че Костов по принцип е бил прав. Хората, които не умеят да управляват предприятия, съответно хората, които не умеят да работят с пари, ще ги загубят. И в крайна сметка въпросът беше да се промени държавната планова икономика към пазарна. Защото това беше основно изискване да ни приемат в Евросъюза.
Истинският преход, по моему, започна през 1997. Но често се пропуска един важен детайл - че онова с масовата приватизация и банковите фалити всъщност е работа на БСП и Виденов, а не на Костов. Този подход създаде две трагически „касти” – все по-безработния плебс и все по-китайската ни армия от чиновници.
Точно така. Сега, понеже са минали близо 20 години, гадовете облъчват по-малките с некви суперлъжи. Най-добрият пример: представи си какво щеше да се изсипе върху главата на Костов, ако той беше продал БДЖ тогава. След което, от 2001 до 2008, за седем години БДЖ има 500 милиона загуба. И тва с губещите предприятия сигурно отива на милиард вече. Т.е., той беше абсолютно прав да продава. Но сега всички ни е страх, по някаква причина, да надигаме глас за тези неща и да се бутаме между шамарите, защото винаги има някой, който да ти каже, “абе, много па ти разбира главата на тебе, чел си нещо некъде”, ей такива едни лафчета. И човек се снишава и не говори, ама трябва да се говори.
Т.е. непродадените предприятия и заводи тънеха в разруха, защото държавата не се интересуваше?
Да, и това е важно. Наскоро гледах един завод за метални прахове в Искърското дефиле. Потрошено, порутено, изнесено всичко, стоят едни скелета, 50-60 човека са работили, и си викам - на тия 50-60 човека животът им е минал там, взимали за заплата, краднали са още три заплати на месец, и в един момент е дошъл злият Костов и го е разкарал това предприятие. Или го е продал. И как да обясня аз на тези 50-60 човека, че Костов е добър политик?! Никога няма да можеш да им обясниш, защото те са си подредили живота по тази фалшива представа. Да си взима заплатката, и да може да си гепи и той. И на никой не му хрумва, че ще плаща сметката за тази работа. Добави ето този мит, тази мантра как имаше работа за всички, как било спокойно! Ебати отвратителното гепене беше, най-нормално беше да се крадне, а пък да не говорим първите години, след като падна соц-а. Даже ние тогава в Ъпсурт имахме един период на “Позитано”, където живеехме, имаше една механа “Мелник”. В задния двор се складираха каси за безалкохолни и за бира. И ние почнахме да крадем. Майка ми беше учителка и библиотекарка тогава, а аз правех за един ден, колкото тя взимаше за един месец.
Не се притеснявай – Джей-Зи, още като Шон Картър, също е бил престъпник.
(смях) Мани го ти Джей-Зи, да не го мислиме. Въпросът е много по-сериозен. Ние гепехме касите с амбалажа – днес те назначават и гепят наистина.
Случаят Пеевски-Василев: това не е ли нещо като идиотска българска „фронда”, в която „назначените” олигарси някак едиповски въстават и искат да „убият” своите „бащи” - властниците, която са ги създали?
Според мене става въпрос за хранителна верига – и това с KТБ е опит да се разкъса тая верига, но на нейния връх, както и в природата, седи хищник. Но чакай да довърша за баща ми - той направо полудя тогава. Беше заместник-директор през 89-а в Пловдив на един мебелен завод и се беше хванал за главата. Тогава се пропи най-жестоко, 91-а, защото - и това е едно от най-гадните неща на промяната, - хора, които тогава нямаше да ги пуснат на входа да влезнат в тези предприятия, изведнъж станаха некви шефчета, ей такива, супербогати. Естествено, повечето загубиха това, което спечелиха. Между другото, понеже преди малко стана дума, Бареков не бих го пуснал да ми изчисти входа тука пред нас. А некои хора го вкараха в европарламента.
Нормално - той е всестранно развит.
(смях) Ти видя ли му филмчето с бокса? А Росен също невероятни удари нанесе по чувала, видя се една тренираност, една прецизност в ударите му. Майко мила. Ебати олигофрените.
Като гледаш Бареков – но и не само, - не ти ли идва, съвсем компулсивно, да емигрираш още утре сутринта, та ако ще и в Таджикистан? Таджикистан, впрочем, не е лоша идея - същото олигархично блато като нас, само че са леко по-честни и руският е официален, а не като при нас – таен бизнес-език.
Не ми идва. Но в това отношение не съм представителна извадка, защото аз съм някакъв щастливец с това, което се занимавам, и оставам. Със сигурност има много хора, за които ще е сто пъти по-добре да се махнат. Аз имам страшен късмет с това, което правя. Но има и друго - да си обичаш държавата. Като караш към Варна и минаваш покрай Шумен, и погледнеш, горе на върха виждаш един паметник - “Създатели на българската държава”. Години наред го гледах от пътя и така и не намирах време да го видя, но накрая намерих време и ще ти кажа честно - за мен това е мястото, на което се чувствам българин. Ясно, паметникът е соц, има всички мегаломански белези на соц-а, но когато се кача там, и като погледна към Шумен и околността, винаги ме обзема едно много особено чувство. Това, което виждам, е същото, което и те са виждали – хан Омуртаг, княз Борис и т.н. Съжалявам, че така патетично звучи.
Не, звучи истинско, но ме подсеща, че имаме да извървим още дълъг културологичен път, докато се разбере, че патриотизмът не е непременно комплексарско, горилоподобно биене в гърдите, а тихо, найденгеровско, неофитбозвелийско начинание. Което няма нищо общо със зловредните автоматони, които управляват вече почти две десетилетия, с малки паузи.
Да, но ти казвам - мен тръпки ме побиват, когато се кача там. Тези от паметника не са анимационни герои. Това всеки трябва да го разбере - и най-вече децата, на които като спам им се преподава цялата тази „приказна” история в училище. Това не са некви си измислени художествени герои. Това са били некви като мен и теб - хора, които просто са си обичали държавата и са осъзнали, че може и да имат недостатъци, ама в живота на човек най-важното са постъпките му. И всъщност, благодарение на техните постъпки, ние сме българи в момента и имаме много от нещата, които дори не съзнаваме, че ги имаме. Тези хора сигурно са имали страшни недостатъци, но най-важното нещо наистина са техните постъпки. Те са останали и ние всъщност събираме плодовете на техните действия, хиляда и кусур години вече. Последният път седях там, на паметника, и там духа доста силен вятър, защото е баир, и се замислих за Пеевски. Аз имам много лошо отношение към него още много отдавна, преди да стане известен. И се замислих - защото сега е много модерно всеки да го псува, - за това как на мен не ми е проблем как изглеждаш ти или това, че имаш толкова пари и то по такъв начин натрупани. На мен са ми важни постъпките ти. И ми е криво, че за да може да си купиш частен самолет, да може да пращаш охраната да ти взима приятелката, за да може такива неща да имаш - ти си готов да сереш на нещо, за което хиляда години и отгоре някой е работил за него. И някакви хора са си давали в буквалния смисъл живота. Ей това е. Нищожеството по това се познава.
Понеже почнахме с образованието, ето една стара забавна теория, в случая дестилирана: за да се развиват и използват знанията, и националната мисъл да върви напред, трябва свободно време. Там, където всеки трябва да работи здравата за прехраната и няма свободно време за мислене, знанието е в застой. Мисленето е прерогатив на хора, които на практика са дългосрочно капиталовложение. Същото е и с образованието и възпитанието – ако нямаш свободно време и не можеш да дадеш на детето нищо извън елементарното, после не се сърди, че идва поколение от тъпанари. Т.е. нацията трябва да толерира мислителите. И ние имаме чудесен шанс – нищо не се работи, следователно имаме цялото време на света да се образоваме.
Е да, точно ти ше го кажеш това (смях). Аз винаги давам пример с Евлоги Георгиев. Човек с очевидно правилно мислене, дето казваш – да, ти си богат, ама си решил да оставиш едни пари. Може да си бил с материално мислене, но идеята ти не е материална. Идеята е да помогнеш тая нация да се образова. А нищожеството днеска си мечтае за летяща чиния, за малолетни курви и за уискенце примерно, и за некви тъпотии. И дори да имаш 200-300 милиона, пак си слугиня. Е, какъв е смисълът, да му еба майката? И милиард да имаш, ти си слугиня, човече. Не си тъп, не се ли усещаш за какво става въпрос? Краят на твоя живот всеки ден наближава. С какво ше те помнят?! Виж го Евлоги. Ако питаш хората кой е този Евлоги Георгиев, те ще ти кажат, а-а, “Канала”. Те не знаят кой е. Има една страшно малка част от хората, които знаят кой е и какво е направил. А това, което Евлоги и брат му са направили, сигурно е повече от половината свършена работа тука в България. Защото, ако го нямаше този университет, къде шяхме да сме? А не е имало курви тогава ли? Не е имало кокаин ли? Не е имало коли? И тогава е имало. И самолети дори е имало.
Неприятният педант в мен не може да се въздържи: през 1888 не е имало коли и самолети – само курви и някои „въздигащи” вещества, недостъпни за масите, за разлика от сега. И на историята й се налага да изчака самия Фройд, за да разбере за кокаина и бързото мислене.
(смях) Добре, но е имало много материални такива неща, за които да може да се хванеш. Всеки човек, може би, когато минава по някакъв път в живота си, може да мине през тези неща. През някакви материални неща, през желанието за тях. Но това да ти бъде крайна цел, е много унизително, според мен. Четох преди време една статия в интернет за Чарли Шийн - и как българският „чичо Чарли” винаги е женен. И защо, да му еба майката, в България е пълно с чичо Чарли, когото вкъщи го чака една нещастница? Ей това е порочният кръг. Това е една много странна част от нашия манталитет. Значи ние искаме да ебеме чуждите жени, но нашата никой да не я пипа; искаме да пиеме и да шмъркаме, но нашите деца да не пият, да не шмъркат и да не пушат. И ние сме (натъртва) изключително изненадани, когато виждаме, че това не се случва. Някаква страшна неправда виждаме в това нещо, а то няма как да стане така. Седите, ядете мръсната сланина, пиете мръсната домашна ракия, и от тази сланина и тази ракия умирате на 50. Умирате в най-чистата природа, но вие умирате на 50 - заради сланината и заради ракията. Карате ебати отвратителните коли с газови уредби, жвеете като ебати мизерниците, без една стотинка през целия си живот, и това, което викаш ти за далавераджийството - ма от тук, ма от там, ма нещо да краднеме, - и на всичкото отгоре не може да ви се затвори устата колко сте умни! Е как ше сте умни? Вие сте най-тъпото нещо! С много хора сме си говорили за политиката и ето: за да успееш в политиката, трябва да обясняваш народът колко е мъдър. Не бе, копеле, вие сте ебати глупаците, няма да ви лъжа, вие сте ебати малоумниците. Не че аз съм нещо повече, но единственото, с което аз съм повече, е, че аз го осъзнавам. Аз знам какъв съм и правя моите си усилия да го променям това. Малките, мишите стъпчици, дето ти викаше в „Егоист” едно време - но го правя, защото ако се замислят всичките тия глупаци, дето се оплакват, се оплакват от живота с цигара в ръка и чаша в другата. Някак си наистина има едни първи малки стъпчици, които трябва да направиш, като искаш да тръгнеш напред. Но ти да спреш да пиеш и да спреш да пушиш – то е някаква (усмихва се) екстравагантност за теб, то е някаква педерастия пълна, как аз? Ще вземе да ми стане нещо, нали?
Това не е ли българската съдба – колективистичен провал, полутрагизъм и чист мързел, съчетан с провинциалност и поръсен с далавераджийство?
Сега ще ти кажа нещо, което години наред съм си го мислил да ти го кажа точно на тебе. Знаеш ли, ако се обърне внимание на публичните ми изяви, аз никога не съм използвал думата „провинция”. И много грешно в България се използва тази дума “провинция” - хората там са много чувствителни на тази тема, защото те не са такива.
С „провинциалност” нямах предвид умореното „София срещу България”, а нашите тежки комплекси спрямо индивидуалистичните нации от Първия свят, към когото уж се стремим. Когато Бах, скромен лютерански гений от Айзенах, ме почне с някое уж безобидно мотивче, чувствам, че трябва да му дам шанс да го довърши до небесна полифония, нищо че не е от бъдещия пруски Берлин.
Аз те разбрах, ама те не разбират - и това е много важно. Значи има много хора, които са като оголен нерв на тази тема и има много софиянци, които са виновни за това нещо. Аз много пъти съм искал, и съм го казвал, че искам столицата да бъде Велико Търново. Хем ще направят магистралата (смях), хем малко да си починем тук. Защото аз много пъти се чувствам виновен, защото съм от София.
Защо?
То е двустранно. От една страна има едни хора – ако се върнем към политиката, примерно Доган – които таят проклета ненавист към тези, които са родени тук, а онази проста пропаганда за умните и красивите не помага. Има хора, които не могат да ни понасят. Но всъщност това е смехотворно, защото, например, тука отсреща, срещу мене, е пълно със „софиянци”. Те в живота си нищо не са направили, те са повечето мой набор, къркат по цял ден, чакат техните да умрат, за да продадат апартаментите им, да си купят по-малки някъде и другото да го изпият и изшмъркат, плюс старо беемвенце нещо. Тези хора постоянно може да ги чуеш да обиждат онези, които са от другаде. И ако аз бях от другаде, нямаше да мога да ги трая тези хора. Честно, мен ме е срам. Не деля хората.
П.П. Очаквайте трета част - за величествената българска тъпотия, родния рап и, разбира се, Костов.
Ако някой иска да сподели нещо – cremedelacreme@abv.bg
Третата част Crème De La Crème III: Ицо Хазарта (част 3) можете да прочетете тук.
