Да започнем в любимия ми летящо-оптимистичен стил. Какво те натъжава напоследък?
(смях) Най-много натъжава простотията наоколо. Най-общо казано, няма друго, което да ти прави по-силно впечатление от това. Но то май никога не е било друго, поне аз не си спомням. Резултат е най-вече от отношението ни към образованието.
Какво е отношението ни към образованието?
Никакво. Хората пращат децата на училище, за да им се махнат от главите. Ние не го приемаме като нещо съдбоносно или формиращо личността. Образованието е последна грижа и това, лека-полека, си дава резултатите. А именно - простотията на всяко ниво. Това е. Простотията наистина е уникална. Но, знаеш ли, малко силна дума е това с натъжаването, защото мен отдавна не ме натъжават тия неща.
Тогава предлагам думи като „дразни” или дори „вбесява”.
Е, не чак. Мисля, че навсякъде - където и да се родиш, - има неща, които биха те натъжили по някакъв начин. Ние хем сме уникални с простотиите си, хем е добре да знаем, че навсякъде има проблеми. В това, което ни се случва, и което гледаме около себе си, няма някакъв чак толкова силен трагизъм. Според мен, като цяло, вървим в правилна посока, но вървим много по-бавно, отколкото трябва.
Натъжаваш ме (смях). И не съм много съгласен, защото чувството за трагизъм е функция на познанието, или, в нашия клаустрофобен случай – на по-така, „тарикатската” информираност. Т.е. познавайки истинските размери на провала и безизходицата, за мен всичко става тъжно и есхатологично като онова адажио на Самюъл Барбър. Но да се върнем на правилната посока, за която говориш: е колко да е правилна? Според мен се въртим в infinite loop, включително това с образованието. Като цяло, нищо не се инвестира, нищо не се произвежда – просто некви хора дърпат некви държавни пари, а средствата, които влизат от ЕС, в известна степен изчезват по латиноамерикански начин, тип „неомагически реализъм”. Т.е. преповтаряме приблизително една и съща системна грешка, макар и вече в рамките на ЕС. Коментирай.
Може би си прав. Може би сме претръпнали и затова не се впечатляваме, не знам. Според мен това си е нещо, което е присъщо на, как да кажа, точно този момент от нашата история. Ние сме изпуснали некви много важни неща и просто трябва да си минем по реда. Трябва да си го изстрадаме това. Но аз имах предвид друго: че ако погледнем назад в близкото минало – говоря за след комунизма, - има напредък. Много е малък, но го има. Това е стандартът на живот: свикваме с някви неща и те вече не ни правят впечатление. Реално погледнато, много неща не са, както бяха преди. Въпреки много малкото правилни неща, които са се случвали през последните 25 години и много малкото верни ходове, то това е дори още по-оптимистично – и малкото направено си дава плодове. Не мисля, че ситуацията е толкова тъжна и лоша. Просто трябва да си изстрадаме, каквото трябва, за да получим това, което искаме.
Понякога нямаш ли поне смътното чувство – ако не убеждението, - че виждаме само прословутия връх на айсберга, а отдолу се таи нещо много по-страшно? Че хип-хопът ТИ е много по-добър от хип-хопа ИМ? (смях)
Нашият преход по начало не започна както трябва - Държавна сигурност, нещата с Русия. Ето нещо, което ме истински натъжава и притеснява - гадовете зорлем ни отвратиха от политиката. И направиха така, че част от това да си “куул”, както ти го привнесе тоя термин преди, беше да не се интересуваш от политика, да не намираш връзка между политиката и собствения си живот. А хора като нас със тебе, които се мъчиме да не сме балъци, да сме некви свестни хора, дълги години страняхме от това, не проявявахме активност и не показвахме заинтересованост. Или заинтересУваност, налЕ (смях)
Това означава ли, че носим някаква вина? Мисля, че помагахме кой с каквото може – момите с иглата, учений с умът, рапърът със рапа, сюрмахът с трудът.
(бурен смях) Означава единствено, че оттук нататък ще имаме вина, ако продължим да бъдем незаинтересовани. Примерно аз се притеснявах да взимам публично страна. Винаги съм си давал сметка за това, което казваш: че виждаме много малка част от нещата. Но има и друго - че у нас, когато подкрепяш някой, автоматично е равно на това, че ти си взел пари от този някой. Което не е така, в крайна сметка - и аз не искам хората да мислят, че е така. Ти беше писал наскоро в един от Res-овете там за Пилат Понтийски и за това, че в крайна сметка виновни са тези, които нямат позиция. В крайна сметка, ние си патиме от фурнаджийските лопати, от тия, дето се снишават и викат, ама дай да изчакаме, дай да видиме кво ше стане, дай да не взимаме отношение, дай да не сме (натъртва) категорични, и то така си мина животът. Ние все да изчакаме да видиме с кого да тръгнем, накъде да се нагъзиме, нали. Не може да нямаш позиция. Аз почнах да уважавам разни хора от публичната сфера само заради това, че имат позиция – дори и да са уникални тъпаци. Защото това е по-добре, отколкото да седиш, да се правиш на умен и да викаш, нали, че всички са еднакви или да чакаш само да видиш накъде.
Сарказмът не си ли остава чудесен инструмент за заемане на позиция? Или пък вината е в това, че си се опитвал по някакъв горчиво-ироничен начин да подскажеш нещо, например как си сам в държавата на проституките? Простолюдието не цени втория пласт – защото той не води до бърз оргазъм.
Въпросът за вината не е важен, и не мисля, че я имаме – нито аз, нито ти. Просто тук говорим за процеси, които не са съизмерими с един човешки живот. Някой е бил зает с това да прави пари, някой е искал, дет се вика, да граби с пълни шепи от живота (смях). Всеки е имал няква негова си причина. Затова казвам - оттук нататък аз бих бил наистина виновен, защото си давам сметка как и доколко мисленето и действията на всеки човек са свързани с реалността около нас. А не само с твойта лична реалност. И това важи настина за всеки човек, а не само за някой, който с нещо е известен. Много е важно човек да не приема мисленето тип „от мен какво зависи, абе, нали, майната му”. Една от главните цели на гадовете е била точно тази - да ни накарат да мислим как всички са еднакви, как всички са боклуци. Да мислим, че като не ходим да гласуваме, ние сякаш ги наказваме по някакъв начин. Това е било втълпено съвсем целенасочено в нашите глави. Да не протестираме, щот всичко е преебано. Ето това им е вършело работа всъщност.
Чудесно. Но психотичното човече в мен все още има чувството, че 98% от българите са като изоставени лабораторни мишки в експеримента на някакъв омагьосан властови кръг.
Точно така. Ето ти пример с една класическа схема, която се играе от десетина години: телевизионно предаване, което прераства в телевизия, а телевизията прераства в партия. Това се случи с „белата Златка” преди, дет ти му викаше на Волен Сидеров, а сега и с Бареков. Абсолютно по един и същи малоумен начин едно телевизионно предаване, на някакъв (натъртва) супер справедлив човек, който ще помага, който ще прави някви принципно нови неща, който ще прави “чисти ръце”, “чисти крака”, ще чисти всякакви такива неща, прераства в партия. Очебийно парите идват не откъдето се казва, че идват, и въпреки това тоя номер важи.
И кое по-точно те изумява?
Изумява ме това, че би трябвало ние, като народ, да видим, че тая схема важи и има някакви хора, които се ловят на тази въдица. Единственият начин да попречиш на това нещо е да отидеш да гласуваш за някой друг, в смисъл – да отидеш да гласуваш по принцип. Това е някакъв начин да противодействаш. То в нашата действителност няма друг нормален, законен начин. Много дребен пример, нали, защото в крайна сметка говорим за най-долната прослойка хора, които вярват на някакви абсолютни небивалици. Не го ли виждат? Белата Златка?! Той си направи предаване, направи си телевизия, след което си направи партия, за която хората години наред бяха предупреждавани от коя чужда държава се финансира тази партия. Накрая стана толкова очевидно, че вече няма накъде и в същото време се направи същото нещо. Наистина ме изумяват как и до каква степен ни смятат за малоумни. И то наистина има много малоумни, за да се хващат за това нещо. Предаване, некъв олигофрен, който ще спасява, нали, който е „супер различен”... С тази разлика, че тоя, новият, ще си отиде много по-бързо.
Не е ли знаменито как „пловдивската Златка”, за разлика от оригиналната пазарджишка, сякаш по библейски се отрече от своите създатели и каза „аз тия не ги познавам”?
Много е жалка тая картинка, но и много ясна. Ние сме тука някаква прослойка от хора, няколко хиляди човека, които в общи линии знаеме за какво става въпрос, но реалността в България е съвсем друга и има много хора, които дори физически нямат възможността да са толкова близо до нещата. И те наистина нямат представа. Те не са глупави, но просто нямат представа за какво става въпрос. За тях картинката е друга.
Като ходиш из страната, говориш ли си нещо с тези хора?
Това е едно от най-тъжните неща. Трябва да се намира подход към тях. Това ме подсеща, че подходът на разумните, на уж умните хора много пъти не е правилен. Всички обвиняват простите, но какво да кажем за умните? Ето пример: нашият съученик Росен Петров. Аз винаги съм си мислил, че аз съм най-големият срам на Класическата гимназия, но съм много благодарен на Росен Петров, че ме отърва от това звание и застана на този пиедестал с небивал успех (смях). И аз мога да се аргументирам, мога да ти кажа защо ми направи впечатление, защото това е безспорно образован човек. Например, осем месеца ти не събираш сили да кажеш, че са те набили. Ние седиме, цялата държава, пред телевизора и коментираме помежду си, и се питаме, тоя предрусал ли е?
Т.е. къде му изчезна носът?
Опериран ли е? Болен ли е? Какво става? Седиме и спориме. Оказва се, че е ударен. И той си го казва накрая. Събира сили тоя (усмихва се) „вътрешен министър” да го признае това нещо. След което човек като него отива при човек като Бареков. И отиваш после във вестника на Свинята, даваш пространно интервю как си държал на Слави уринатора. Слави може да е всякакъв, може да има хиляди недостатъци, но ако не беше Слави, този Росен щеше да е, в най-добрия случай, даскал в некое училище, да си бие чекии и да си представя Мими от осми “Б”, нали. В един момент, по някаква причина, ти решаваш да си оправиш нещата, и това, дет ти го написа за него - “да си оправиш живота, маме, ама хвана влака в грешната посока”, е верно. И представи си - после Бойко си направи ташак с него с вица за “воденето за носа”, и тоя викна комисии, сезира, при положение, че 10 години се бъзикаше с тях в “Шоуто на Слави”, ти представяш ли си го? И този „вътрешен министър” твърди, че ще управлява. Ми то, копеле, той за това интервю, дет го правиме в момента, ше ни прати жандармерия, ако го види. Ше ни прати БОП-а, жандармерията и ДАНС - заради ето тези думи, които сега ти казвам. А и разузнавач! Ти смятай, с тоя манталитет, той ще проследи някой, оня ще се скрие и Росен ще му се обиди, с тоя характер, дето го има. Тоя разузнавач клет.
Тук случаят е ясен - обикновен, смехотворен опортюнист. Мен ме събаря по-скоро наративът за разузнавача, който фъфли по телевизията, “аз съм разузнавач”. Това е хем тъпо, хем опасно, защото на същия този се изгражда образ на „политик”, а публиката не може да се похвали с проникновеност.
Именно. А това за Слави го казвам не за друго – знаеш, че аз съм последният, който ще защитава Слави, - но този ми направи много лошо впечатление. Най-долното нещо е да тръгнеш така, по този просташки начин, да ходиш да обясняваш такива интимни неща. А ти се водиш умен човек. И тъкмо в това е резилът - че ти си умен човек. Ако си някой глупак – разбираемо е, очаква се. Как така ще се изложиш до такава степен? Каквото и да е – градил си го, имал си плюсовете и минусите. Аз съм го уважавал, но не защото ми е съученик. Но реално големият проблем е Бареков - знаеш ли какво падение е в моите очи да го видя това парвеню нещастно?
Виж, на дребен соц-буржоа като Росен Петров му е абсолютно през изчезналия нос в коя партия ще се включи. Днес е с Бареков, утре с десните, вдругиден с левите, все тая. Смазващ, циничен опортюнизъм. И двамата познаваме и други такива хора.
Да, но тъкмо това е много тъпо - защото реално тук възможност в България има. В смисъл такъв: България страда от липса на добри политици. Има място за тях. Не трябва да си някакъв страшен умник, за да го видиш.
Те няма откъде да дойдат. Трябва някой някъде, по възможност в Първия свят, да ги е обучил на нещо. Но ето ти още храна за размисъл: в момента палачите на ситуацията – Орешарски, Пеевски, Станишев и Доган - сядат да решават как да излезем от създалата се ситуация, в която ТЕ ни набутаха злонамерено през последната една година. Ей това искам да ми го разтълкуваш. Как е възможно да стигнем до такова дъно? Всичко това се разиграва пред нас, а през това време тече и лека подигравка към тези, които ходят да протестират, защото явно са некви страшни балъци.
Е ясно - това е пропагандата. Ние си знаем отдавна за какво става въпрос. Това са им лайняните методи, за жалост. Аз не съм ходил много често на протестите, но съм ги подкрепял - от една страна не вярвахме, че толкова време ще се задържат. Впрочем то още не се знае какво ще стане, защото може и да лъжат в крайна сметка, за следващите избори. Аз лично винаги съм гласувал за СДС, после за ДСБ. Те паднаха от власт 2001, но на мен ми трябваха към 10 години, за да разбера реално какво е направено през тези години. И за да си създам вече това твърдо убеждение, че това са единствените години, когато нещо се е случило. С всичките грешки, които е имало, с всичките проблеми. Само заради тези 4 години и това, което е направено, ние в момента сме в Европейския съюз, а това ни е единственото спасение.
Т.е. Костов в момента липсва?
Костов, между другото, го виждам всеки ден в едно ауди, което струва примерно 20 хиляди лева - тука в горната махала. Срещал съм го и сам по улицата. Има нещо, за което ме е яд на него - че той не си наруши спокойствието и стила, и не излезе така, по техния начин, да ги попита: “Абе, да ви еба майката, къде е това, което откраднах аз? Къде се тези неща, дето 12 години съм виновен, дето уж прибрах в джобовете си или в какво”? Но за добро или за лошо той е човек, който никога няма да го каже това.
Е, той е елитист. Прилича на един от нас, т.е. това, което споменахме - че умните уж не заемат позиция. Той не носи ли вина, при положение, че част от по-умните все още продължават да смятат, че той е единственият шанс? Въпреки че съм казвал на друго място, че е единственият, който става, но ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всичко ценно.
За мен е Костов е абсолютно несравним като резултати и действия. Много е лошо, че ние сме странни в някой момент. Значи, като си взимаш водопроводчик или като си викаш майстор, когато търсиш някакъв професионалист по нещо, винаги гледаш как си върши той работата на първо място. И по някаква причина ние точно за тези хора, които имат най-важната – политическата професия, ние гледаме някакви други качества. Гледаме дали са народни хора, гледаме дали пускат лафчета. Това е работа като всяка друга. Трябва да си добър в работата си, но не - ние, по някаква причина, ние ще коментираме тена му, ние ще коментираме, че казва френско “р”, ние ще коментираме някакви тъпотии уникални.
П.П. Очаквайте Част 2, когато Хазарта разсъждава за Бойко, Русия и Костов
Ако искате да сподеите нещо с автора – resparvae@abv.bg
Втората част на интервюто на Нойзи с Ицо Хазарта можете да прочетете тук
