Днес православните почитат свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Те са смятани за умели лечители на телесни и душевни страдания, но не взимали никаква плата за сторено добро. Веднъж обаче по-малкият, Дамян нарушил това и приел три яйца от излекувана християнка. Тогава Козма поръчал след смъртта му да не го погребват в един гроб с брат му заради пристъпения обет. Когато починали и двамата, съвременниците решили, че преценката на Козма е била твърде строга и не я изпълнили. Оттогава хората следват разбирането на тези лечители, че духовното здраве води и до физическо укрепване, най-силно на помощта им се надяват слепи, хроми и с незарастващи рани. От далечна древност болните търсят изцеление, нощувайки край църкви и параклиси, наречени на братята врачове, а сутринта се мият на близките аязма. На деня на безсребрениците празнуват знахари, билкари, врачки и баячки. Жените не вършат обичайните си домакински задължения, за да пазят своето семейство и домашните животни от болести. Раздават се питки за здраве.

За българите 1 ноември е и Ден на народните будители. Той е отбелязан за пръв път в Пловдив през 1909 г., а от началото на третото десетилетие на миналия век се чества като официален национален празник. След 9 септември 1944-а е забранен, в годините на зрелия социализъм датата е Ден на българската журналистика и празник на партийния орган в. „Работническо дело”. След продължителна и упорита борба за възстановяване, денят на народните будители се завръща в българския обществен живот през 1990 г. с концерт в НДК. Сега той е и ден на учените. Празникът има свой химн (музика и текст на Добри Христов), който започва с думите: „О, будители народни, цял низ светли имена...”

Празник имат
Козма, Кузман, Дамян и техни производни.

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината - според избора на именяка.

* За значението на имената виж Кратък речник на имената