"Текстът в Наказателния кодекс, с който трябваше да се криминализира дискриминацията и насаждането на омраза, беше отзован, защото беше лошо разписан. Промяната в закона ще бъде прецизирана така, че да си свърши работата", коментира пред БНР председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. 

"Промяната в НК има за цел не да ограничи журналистите в това, което говорят, какъвто риск има при тази редакция, а да намали децибелите на враждебната реч в българската публичност, които са високи. С доближаването на местните избори не е зле, чисто регулаторно, да се предвидят още инструменти, за да се пази публичността от враждебна реч", посочва доц. Лозанов.

Според председателя на СЕМ казусът с текста за криминализирането на дискриминацията и насаждането на омраза е по-малко медиен и повече политически.

Преди дни стана ясно, че Министерството на правосъдието оттегля предложението си за поправка в Наказателния кодекс, с която трябваше да се криминализира дискриминацията и насаждането на омраза, основани на политическа принадлежност.

Текстът ще бъде прецизиран и внесен за разглеждане отново. До решението се стигна след критики на правозащитници, че поправките могат да създадат риск от цензура в медиите и политическа саморазправа с неудобни за прокуратурата медии.

"Аз неслучайно говорих, че трябва се предвиди, ако не закон, то разпоредби, например в Закона за защита от дискриминация, които да ограничават политическото говорене по посока на враждебност на етнически и религиозен принцип. Самите политици трябва да си приемат закон. Те все приемат закони, които в крайна сметка опират до медиите, а проблемът е в тях [политиците]", коментира доц. Лозанов.

Председателят на СЕМ коментира и проблема с неясната собственост на българските медии.

Според Лозанов медиите у нас имат формални собственици, но не се знаят истинските им притежатели и трябва да се търсят правни инструменти те да бъдат разкрити.

Още по темата

11/03/2015

Политика

Преработват текстовете в НК за „политическата дискриминация“