В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“. Публикуваме коментара на художника Красимир Терзиев.

Какво не одобрявате в българските медии?

От доста отдавна вече не съм читател, нито зрител на българските масови медии. Пределно ясна е схемата, по която мнозинството от печатните медии към момента, концентрирани в една-единствена медийна група, която няколко години контролираше и основната фирма за разпространение на печатни издания, са монополизирали сектора и дезинформират читателите си в услуга на това или онова политическо лоби. Тях съм задраскал – не мога да си позволя да чета парцали с откровени лъжи, клевети и жълти пикантерии.

Оставам читател на няколко издания, които спазват някакви етични принципи на журналистиката, и най-вече на нишови издания с малобройна публика, които отразяват собствените ми граждански и политически убеждения.

За съжаление, рязко оредяха и изданията за изкуство и култура, които лично ме вълнуваха – положението на художествената критика е по-зле и от началото на 1990-те.

В телевизиите ситуацията също рязко деградира и след последната смяна на ръководството на обществената БНТ вече почти не съществува разлика между профилите и форматите в целия ТВ пейзаж – уравнен дебилизъм, риалити формати, евтини филми, непоносими реклами.

Какво трябва да се промени?

Трябва да се намери адекватната подкрепа за независимостта и защитата на журналистиката, както и за “биоразнообразието” в медийната екосистема.

Какво зависи от нас като гражданско общество?

Отхвърлянето на онази част от медийния монопол, която ни зомбира.

Гражданската подкрепа и инициатива (crowdfunding, медиен активизъм) са много необходими, и макар да не могат да заместят кривата законова и икономическа рамка, са единствената останала алтернатива.