В анкетата "Медиите и гражданите: какво зависи от нас?" фондация "Медийна демокрация" се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата "От нас зависи" на Гражданско обединение "Равни БГ". Публикуваме коментара на Белослава – певица, текстописец и музикален продуцент.

Какво не одобрявате в българските медии?

Бих могла да се гмурна смело в тази необятна тема и да започна с неодобрението и истинското ми възмущение (разбира се, говорейки от името на цялата музикална общност) от поредното отхвърляне на законовите промени за излъчването на българската музика в ефир. В момента тя е паднала под двадесет процента, а в много други държави по света този процент е почти 60. И тук не става дума само за музиката. Това е тежка присъда за нашата култура, изкуство и традиции.

Ако често чувам от музикалните редактори, че пускат каквото се търси, то моето мнение е, че се търси това, което се пуска. Именно тук идва ролята на медиите, които при ясни правила и закони биха могли да подкрепят нашия фолклор и цялата палитра от музиката, изпълнявана на български език. Аз лично като текстописец и ревностен почитател на българската литература смятам, че нашият език и слово са богати, безкрайно красиви и величествено достолепни. Когато изразяваме себе си на нашия език сме по-пълноценни и се чуваме по-добре. Мисля, че поне в тази посока медиите могат да помогнат. В противен случай зверската дигитализация ще ни погълне и ще ни превърне в посредствен народ без култура.

Какво трябва да се промени? Какво зависи от нас като гражданско общество?

Откакто свят светува медиите са собственост на определени личности или групи от хора, които имат власт и средства. Цяла наука е лобирането и интелигентното манипулиране в полза на нечии интереси. Трудно е да променим тази тежка машина. Да не говорим, че нашият силно опростачен народ е много лесна мишена за манипулация.

От друга страна, благодарение на дигитализацията, всички ние имаме правото и свободата да споделяме чрез постове, блогове и форуми това, което мислим и вярваме. Правото ни без страх да се радваме на живота или да се бунтуваме ни обединява и ни дава възможност да се намираме и преоткриваме в цялото виртуално пространство. Тук вече си мисля, че медиите, независимо от идеологията и интересите, които обслужват, трябва да съумеят да се обединят и да се вслушат поне в част от общественото мнение. Ако свободата на словото ни се канализира, организира и не се разпилява във виртуалното пространство, вярвам, че ще се появят много нови и мислещи млади хора, на които ще се даде трибуна, и които ще ни поведат в по-единни и смислени посоки.

Вярвам, че медиите не само ни обединяват, не само ни информират, но и ни образоват. От тях зависи каква част от тортата ще раздадат на културата и изкуството. От тях зависи изборът на ерудирани журналисти, които безпристрастно и обективно да ни информират. От тях зависи много. От нас също. Сигурна съм, че някога, някъде по средата, може и да се срещнем.