Изчезващ вид

Има хора, които срещаш и после с дни наред се чувстваш зареден със свежа енергия. Хора, които те заразяват със своето желание за живот, даващо израз не само в усмивки и весел смях, а в значими каузи и смели идеи. Говорейки с тях, неусетно потъваш в зоната на уюта и като че ли намираш себе си и онзи смисъл, който иначе все ти убягва. 

Такива емоции ми донесе срещата с Кристиян, който с непринуденото си поведение някак ми внуши едно усещане за щастие и лекота. Колко често имаме възможността да общуваме с позитивни хора? Не знам дали ще успея да разкажа с точност за този млад човек, но знам, че когато се разделихме, аз мислено си набелязвах списък със задачи – да посетя ботаническата градина, да засадя дърво, да подишам ароматите на гората, да прегърна котката си и да съм благодарна...

Кристиян Димитров е роден през 1985-а година в Перник. Приблизително когато е в четвърти клас вече знае, че иска да се занимава с животни и природозащита под някаква форма. Това е период, в който е залепен за енциклопедиите и научно-популярните филми вкъщи. Още си пази билета от Природонаучния музей, когато майка му го завела за пръв път там. След това завършва езикова гимназия с немски език, а още по-късно се налага да избира своето бъдеще. Тогава се колебае между „Биология и зоология” в Софийския университет и „Ветеринарна медицина” в Стара Загора. Разумът надделява и Кристиян избира да се подготви за по-доходоносната професия – ветеринарната медицина. Завършва я в Тракийския университет в Стара Загора.

Още там той се проявява като отдаден на животните и на своите идеали, свързани с тях, тъй като се сблъсква с неща, които определено не му харесват и това го кара да се бунтува. Едно от тях са внушенията, които образованието в тази сфера налага – ако едно животно не дава мляко и лечението му не е рентабилно, по-добре е то да отиде „под ножа”.
„Представях си, че ще лекуваме животни, ще обикаляме по разни диви места, за да спасяваме животните... Изобщо че ще се занимаваме повече с животните, отколкото с хората и с търговската част. Нямаше нищо общо.”

През следващите шест години след завършването си Кристиян работи като ветеринарен лекар в две различни клиники. Там той научава много неща – от чисто медицински познания до работа в екип. Придобива също така опит с хората, тъй като стопаните, които водят любимците си на лечение, са посредникът между животното и лекаря и на тях трябва да им бъде обяснявано всичко, свързано със здравето и щастието на животното. За съжаление обаче, често препоръките, които той отправя, остават в клиниката, защото с излизането си през вратата, хората „забравят” какво е казал лекарят.
Научава се и да прави компромиси със себе си. "В един момент това ми дойде в повече", споделя Доктора, както го наричат приятелите. През времето, в което е ветеринарен лекар, Кристиян с радост влиза в операционната, защото „там сте само ти и животното и даваш всичко от себе си”. Но особено му тежи, когато е затворен между четири стени и се налага да продава медикаменти – неразделна част от работата на ветеринаря.

„Животното никога няма да ти забие нож в гърба. То не действа подмолно, за разлика от хората. При него всичко е инстинкти и самосъхранение.”

Но въпреки това аз го моля да си поговорим още малко за ветеринарната медицина. А той си спомня за едно кученце, което една от колежките му е намерила смазано и е довела в клиниката. Кученцето било малко, бяло, с големи розови уши и премазан гръбначен стълб. Кристиян и неговите колеги направили всичко възможно, за да живее – операции, физиотерапия... „Аз просто не мога да повярвам... Постоянно си играеше с нас. Искаше да бъде около нас, искаше да живее. Но нямаше как да се възстанови. Търсихме му дом някъде в чужбина.” И накрая успяват да го пратят в един център в Германия. По-късно от центъра им изпращат календар, на един от месеците на който стои техният малък приятел. В инвалидна количка.

Доктора споделя наблюденията си от годините практика - хората с по-големи възможности купуват повече глезотийки на любимците си, но това далеч не означава, че ги обичат повече. Факт е обаче, че една от най-често срещаните грешки на стопаните е храненето. Когато човек няма възможност да купува от скъпите храни за животни, обикновено започва да му готви, а така животното се лишава от балансираната диета, от която има голяма нужда. Ако не се появят гастроинтестинални проблеми, после идват проблеми със зъбите, костни изменения, кожни проблеми, затлъстяване и редица други. "Просто не мога да разбера защо хората пренебрегват обезпаразитяването", коментира той по повод на масовото вярване, че щом животното не излиза навън, няма риск от паразити. Всъщност хората често внасят такива с дрехите и обувките си.

^{"Кристиян (вляво) свири на диджериду в компанията на Николай Димчевски (кахон) и Росен Марковски (китара).}

"Аз съм много против подаряването на животни. Често хората са неподготвени за това, а животното, особено кучетата, имат нужда от много повече грижи от обичайните разходки сутрин и вечер", казва той и добавя: "Човекът се опитва да бъде господар на природата. И не мога да разбера каква е тази мания да си отгоре.

Всъщност Кристиян не намира толкова топли чувства за хората, колкото за животните и природата въобще. Самият той има домашен любимец от британска късокосместа порода – котарака Стойчо. Кръстен е така, защото много обича да прави чупки и да застава в най-причудливи пози, за да привлече вниманието към себе си. Той е постъпил за лечение в клиниката като малък, имал е проблем с колянната става. След като минава операцията, стопаните не дошли да го потърсят и младият лекар прибрал котето временно при себе си. "Вече четири години е вкъщи и не го давам за нищо", споделя той. В къщата на родителите си пък отглежда голдън ретрийвър, за който с усмивка казва, че е истински хулиган. Болно му е, че не е постоянно до него. А в дома си в София Доктора отглежда и тарантула. "Трудно се гледат паяци и скорпиони", обяснява ми той, докато аз го гледам шокирано. "Понякога отказват да се хранят. И е повече гледане, отколкото медицина, а и изисква специални условия".

Преди няколко месеца Кристиян напуска работа. Обича животните и иска да ги лекува, но „ветеринарната медицина се е превърнала в една търговия, въпреки че лекарите, с които съм работил, нямат вина за това.”

И се отдава на... смисления живот, за който вече споменах. Едно от основните му занимания в момента е природозащитата. Кристиян има известен опит като доброволец в „Зелени Балкани” – рехабилитационен център, който спасява птици – и смята, че те са направили много за природата, но и това не го удовлетворява напълно. Всъщност мечтата му е да замине за Африка, където да лекува диви животни.

И да спести пари за барабани. И може би да обогати колекцията си от капачки от бутилки? И тази от минерали също. И дъбовите и буковите жълъди, които е боднал на терасата си, да покълнат и да засади дърветата. И да организира акция по залесяването на възвишението Голо Бърдо до Перник, където някой е отсякъл широколистните видове, вероятно за огрев. И някой ден да си направи енергонезависима къща – със собствен водоизточник и енергия. И да отиде на експедиция, например с цел спасяване на някое блато от пресушаване и изчезване на животинските видове. Изобщо Кристиян е един пълен с мечти млад човек. При това все благородни мечти.

Защото „със сигурност природата ще ни го върне тъпкано един ден. Даже малко съжалявам, че живея в тези години, защото наистина ми пука. Не мога просто да си живея, нещо трябва да се направи. Ако не направим нещо днес, утре може и да няма.”

В момента е доброволец в „Прозрачни планини” – организация, поставила си за цел опазването на природата. Група от експерти и доброволци представят на обществото на разбираем език законодателството в областта на природозащитата. Сега разиграват уличен пърформанс, в който Кристиян и други участници, облечени в костюми на борчета и телевизори, провеждат уличен диалог, в който борчетата са планините, а телевизорите са инвеститорите, които често искат да ги унищожат. Опитват се да въвлекат в пърформанса и хората наоколо, като се надяват, че тези хора ще станат съпричастни към идеята – ако не веднага, то след като се приберат вкъщи и си зададат въпроса, „чакай, какво искаха да ми кажат тези хора?”. "Всеки може да бъде пряк участник в дискусии, в промяна на законите, в директно действие", казва Кристиян. Това е начин да ги жегнем, в тях да покълне семето на природозащитата.

Но медицината и природата не са единствените призвания на Кристиян. Той свири на диджериду – дървен духов музикален инструмент, създаден от аборигените в Северна Австралия. „Обичам да си свиря на диджеридуто. Самата вибрация на инструмента се слива с вибрацията на тялото ти и се получава много релаксиращо въздействие. Трябва да уцелиш the sweet spot. Настройва вътрешната ми честота.” Свири и на така наречения бръмбъзък – метален музикален инструмент с три пластини, като средната е резолираща, слага се на устата и издава металически звук. Също така Доктора импровизира и различни неща с хармониката, макар че определя себе си като не много добър. От няколко години пуска музика по клубовете в града – фънк, хип хоп, пънк, дори ска и фънки-джази партита. От време на време разчупва с импровизациии, с инструмент или певец. Диджейският му псевдоним е “mad Doc” (лудият доктор).
Рисуване на стъкло, керамика – това е друга част от неговите занимания, в които влага талант.


И още. И още. И още. Кристиян практикува един много малко популярен в България спорт – footbagnet. "Този спорт в световен мащаб замира – играчите са застаряващи. Доста труден и доста атрактивен спорт", казва Кристиян. "Търсим млади хора, които да играят. Успяхме да организизираме европейско първенство в София миналата година, получи се много добре – хората са чудесни. Надявам се да отидем и на световното в Търнава (Словакия) тази година. Търсим си и спонсори".

Ако случайно сте имали път към Крапец в последните години, вероятно сте засичали Доктора зад и около прословутия бар там. В момента с приятели правят нов бар в София – място за шоколад, вино и изкуство. Нещо като приятелско гнездо, както и ще се казва мястото.

И въпреки многото свои интереси и артистични занимания, Кристиян остава здраво стъпил на земята, винаги с изострена чувствителност за проблемите на реалността. Той следи публикациите в медиите и когато види новина за изтезавано или убито по жесток начин животно, не може да прикрие емоциите си. „Да се натъжавам – това не е точният израз. Даже вече не е и гняв, не знам какво е. Нещо на границата между гнева и отвращението, и агресия дори – това изпитвам, когато чета за тези неща. И не само ги чета, а и ги гледам по улиците.” Младият ветеринар смята, че това е свързано с образованието и възпитанието, което човек получава вкъщи като малък. „Не може да учиш децата си, че може да им се размине всичко, което правят. И както родителите се отнасят към децата си, така те после се отнасят към другите хора и към животните”.

Самият той е доста активен в протести и шествия на природозащитници.

Но мисли, че на българина, ако не му бръкнеш в джоба или не го накажеш, не можеш да го накараш да не върши злини. В същото време Кристиян смята, че наказанията със затвор за хората, изтезавали и убивали животни, са пресилени. Той намира санкцията обществено полезен труд за подценявана в България и според него трябва именно това да е наказанието за тези престъпници. „Ако заключиш един човек в затвор, той се храни от нашите пари и освен това става още по-лош. Но ако го организираш заедно с други такива в бригада за засаждане, за почистване на паметници, поддръжка на градинки или строителни дейности, тогава може би ще има ефект.”

Вероятно Кристиян скоро пак ще лекува животни. Може би ще замине на село и ще стане участъков лекар за известно време. Или в Африка. Да му пожелаем най-напред да не изчезва, защото за мен той си остава изчезващ вид.

________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес diana.markova@gmail.com.

Още по темата

07/04/2016 Лица

От първо лице: Арменка от Нагорни Карабах разказва за войната

31/03/2016 Лица

САЩ отказа виза на български цигулар, живял там 14 години

30/03/2016 Лица

Портрет на младия човек като успял

29/03/2016 Лица

От първо лице за атентата в Пакистан. Да живееш там, където смъртта е статистика

Следете новините ни в GoogleNews