Самият факт, че български филм участва в престижната програма „Особен поглед“ в Кан, където се състезават 20 филма от цял свят, е признание. „Жените наистина плачат“, вторият игрален филм на Мина Милева и Весела Казакова (след успешния „Котка в стената), е бил поканен в последния момент. Това е българо-френска копродукция между тяхната продуцентска къща „Активист38“, ИА „Национален филмов център“, „Ici et La Productions“ и „Арте Франс Синема“. Проектът е подкрепен от „Евроимаж“ и ще се разпространява от „МК2 Филмс“.

Двете режисьорки бяха интервюирани от американското списание „Варайъти“, а кадър от филма беше избран за корица на списание „Синема франсе“, което излиза всеки ден по време на фестивала. Първата прожекция с представяне на екипа е минала добре, а втората, макар и не в препълнена зала от 8.30 ч. сутринта, също, като на финала имаше и ръкопляскания. В Кан публиката не се церемони, нещо непознато за българския филмов живот. Ако филмът не ѝ харесва, вика, дюдюка, освирква.

Весела Казакова

Ето как „Жените наистина плачат" е представен в предварителна информация в „Синема франсе“ със заглавие „Опустошенията на архаизма“: „Повдигащо настроението наблюдение върху статута на жената в едно архаично българско общество, глухо за понятието джендър и безразлично към домашното насилие. Обвинение в женски род множествено число срещу един свят, който отказва да еволюира и се движи след Европа със своите ретроградни практики, вървящи срещу течението на последните скокове в революцията на нравите.“

Мина Милева

Медийното внимание около филма беше приковано от Мария Бакалова, номинираната за „Оскар“ за женска роля българска актриса, която се появи на червения килим в закачлив зелен тоалет на Луи Вюитон - тези неща са важни за светския имидж и хроникьорите. Но трябва да кажем, че тя е поканена за ролята преди номинацията ѝ и преди кариерата ѝ да тръгне стремглаво нагоре.

За филма не е коректно да се говори предварително. Нека българската публика го види, интересът със сигурно ще е голям и ще има противоречиви реакции. Защото гледните точки вътре и навън са различни. Дали София ще повярва на сълзи? Но мисля, че авторките са готови за това. На този етап може да се каже само, че е заснет в документален стил. Историята е силно драматична, става дума за семейство от три поколения жени, всяка със своите проблеми и един баща и дядо с нарушено здраве. Той е причината за травмите на дъщерите си, упражнявал е насилие върху майката. Сестри, майки и дъщери се сблъскват с неуредиците на живота на фона на протестите за и срещу Истанбулската конвенция. Едната от жените е в постродилна депресия, племенницата ѝ е заразена със СПИН. Всички те са угнетени и гневни.

Освен Мария Бакалова, ролите се изпълняват от Весела Казакова, нейната сестра близначка Биляна (те са и съсценаристки, заедно с Мина Милева), третата сестра Катя Казакова, Ралица Стоянова и Йосиф Сърчаджиев.

Правата на жените и борбата им за равноправие в консервативни и партиархални общества във време на остри социални и духовни кризи се очертава като една от основните теми на фестивала. Ще спомена още само две заглавия от „Особен поглед“, които третират тези проблеми: руския „Да отвориш юмруци“ на Кира Коваленко, ученичка на Сокуров, който разказва за млада жена от малък миньорски град в Северна Осетия, която се задушава в прегръдката на семейството си (строг баща и братя), което тя мрази толкова, колкото и обича. Филмът е изключително автентичен и в него се говори на осетски. И бангладешкият „Рехана Мариам Ноор“ на Абдулах Мохамад Саад, в който също млада жена, самотна майка, се опитва да балансира между многото си задължения – на преподавател, лекар, сестра, дъщеря и майка и повежда почти фанатична борба за справедливост и против човешкото и социално лицемерие.

"Другата половина"

Като български успех трябва да споменем и участието на младата и талантлива Лина Калчева, която се изявява с анимационен филм в програмата „Синефондасион“ за студентски филми, но от страна на Великобритания. Филмът й се казва „Другата половина“ и разиграва с техниката обемна анимация митологични герои в свободен фентъзи стил. Успех е и представянето на студента от НАТФИЗ Крис Захариев, момче с много таланти, който показва късометражен филм извън Официалната селекция, но все пак в Кан, на Short Film Corner.

Лина Калчева