Минчо Коралски: Хората с увреждания нямат нужда от благотворителност, а от премахване на преградите

Нели Чолашка Последна промяна на 13 януари 2014 в 11:53 2510 0

Минчо Коралски

- Вие наскоро обявихте, че 90% от хората с увреждания са без работа и само 10% се трудят. Как може да бъде променена тази статистика?

Тези данни излязоха от едно социологическо проучване, което поръчахме по повод изграждането на нашата информационна система и на практика това беше в основата на нашата инициатива за дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания. Истината е, че това е тежък социален проблем не само в България, а в целия Европейски съюз (ЕС). В ЕС делът на заетите не е 10%, а е 20%, т. е. това не е проблем, който е намерил своето решение генерално.

В нашата стратегия е записано, че за разлика от други политики, в които се залага на едно единствено решение, заетостта на хората с увреждания е комплексен проблем, който започва от образованието, минава през достъпната среда и обществените нагласи. Няма какво да се лъжем – все още, когато видят човек с увреждане, много хора предпочитат да го избегнат, защото ние като общество трудно приемаме различните. На хората им е трудно да се разминат с хора с увреждания камо ли да стоят с тях в една стая по цял ден.

Винаги давам пример с това, че 40% от хората, които работят в Агенцията по заетостта са хора с увреждания и досега нямаме доклад от инспекторат или от Сметната палата, който да не е с най-висока оценка за работата. И ние като всяка администрация си имаме кусури, но като цяло оценката на нашата работа е висока. Това, че се с различен вид увреждания не пречи на качеството на работата им.

Практиката показва, че когато на човек с увреждане дадеш работа, той е много по-добър от другите служители, защото знае, че втори шанс може и да няма. Той се бори за шанса, който му е даден.

- Тази стратегия, която се изготвили, до какви конкретни резултати ще доведе?

В момента се отчита първият етап и се надявам скоро да можем да обявим резултатите. Това се прави от Министерството на труда и социалната политика. Непрекъснато правим някакви крачки в тази насока.

Например промените в Закона за обществените поръчки са много важни за хората с увреждания, тъй като дават възможност за една номенклатура от изделия, които се произвеждат от специализирани предприятия на хора с увреждания, да могат да участват само те в процедурата и едва, когато няма кандидати сред тях, да се възлага на други фирми. Това е една европейска практика и аз много се надявам това да проработи (все още се очаква парламентът да приеме промените в закона).

Същевременно ние се опитваме да облекчаваме условията за предоставяне на помощи, които са свързани с дейността на Агенцията, тъй като ние подпомагаме дейността на специализираните предприятия, както за инвестиционни, така и за социални проекти.

Най-важното в тази стратегия, която направихме за заетост – хората с увреждания ще имат отделна писта, по която ще могат да усвояват средства от европейските фондове. За този програмен период, за да се отпуснат пари, водещо е да има одобрена стратегия. Затова започна скоростно приемане на най-различни стратегии.

Ние направихме нашата стратегия още преди 2 години и това беше прието много добре заедно с факта, че ние направихме първото в Европа изложение за специализирани предприятия.

Разбира се, това са предпоставки, нещата няма да се случат с писане на стратегии и с изложения. Добре е, че нещата започват да се задвижват. Доскоро се считаше, че социалните проблеми на хората с увреждания могат да се решат с някаква кампания или с някакъв проект.

Трябва да се осъзнае, че това не е политика за хората с увреждания, това е политика за всеки един българин по простата причини, че никой, ама никой не е застрахован. Така както си слагаме колана в автомобили – не го слагаме заради, тези които са умрели в катастрофа, а го слагаме за тези, които се надяваме да спасим. Една такава политика, която ние правим, е именно за тези хора, които така или иначе по обективни причини всяка година попълват редиците на хора с увреждания. В Европа те са между 10% и 15%. Отнесено към населението в България това са между 800 и над 1 млн. души с увреждания.

Това е огромна част от населението. При това ние не можем да говорим за демографска криза и за липса на работна ръка, а с лека ръка да задраскваме хора с увреждания, пенсионери, роми и т.н., и да казваме „тия не искат да учат, тия не могат да работят, тия са дърти...“. В една държава, в която има някакъв проблем, трябва да използва потенциалът на всеки, доколкото го има. В края на краищата това е смисълът на солидарното общество. Ако тръгнем да се спасяваме поотделно, до никъде няма да стигнем.

- Сам споменахте, че достъпната среда е важно условия хората с увреждания да работят и въобще да водят нормален социален живот. Защо в България отдавна се говори за това и се осъзнава, но достъпната среда така и не се случва?

Не се случва, защото ние като общество не може да разберем, че достъпната среда не се прави за хората с увреждания. В нископодовия трамвай я се качи един човек с количка, я не се качи. Но в този трамвай ще се качат хиляди баби с бастуни, майки с колички, за които това удобство ще повиши качеството на живот, води до икономии на време и т.н. Въпросът е и чисто икономически освен социален. Това, че е удобно и човек в инвалидна количка да се качи, това е допълнителен бонус.

Същото е и със скосените тротоари – скосеният тротоар е проблем за всички хора – спъват се, трудно минават жени с детски колички.

От икономическа гледна точка е ефективно, например в моловете има хора с увреждания, защото има достъпна среда, има специални тоалетна за хората с увреждания. За един човек в инвалидна количка е по-приятно да се разхожда в един мол, отколкото по улиците на София.

Има напредък, но все още няма разбиране, че достъпната среда е полезна за всички, не само за хората с увреждания.

В политиката към хората с увреждания не трябва да се изхожда от гледна точка на съжалението и благотворителността – не бива да бъдат обект нито на съжаление, нито на благотворителност. Хората с увреждания трябва да бъдат субекти на политика, която премахва преградите пред тях, а не дай да им изградим прегради и после да отидат няколко души и благотворително да го свалят и да го разходят веднъж в годината.

- Относно рехабилитацията – в момента се предлагат едва 10 дни. Това не е ли крайно недостатъчно?

10 дни рехабилитация е хвърляне на пари на вятъра. 10 дни рехабилитация не може да помогне. Например едно дете с церебрална парализа трябва всеки ден да бъде рехабилитирано, то трябва всеки ден да има масаж. Ако това не се прави, то това дете, губи перспективата. Когато дойде Коледа и започнат акциите на президентите и казват ето на тази майка й трябват 10 000 лв. За рехабилитация на детето, дайте да ги съберем, а за другите?

Трябва да се запитаме и защо плащаме на приемен родител, ако вземе дете с увреждане, а не плащаме на родител, който не е изоставил дете с увреждане.

Като общество трябва да преосмислим отношението си към хората с увреждания, защото не е хубаво човек да започне да мисли за тези неща, когато му се случат тези работи или професионално се сблъска с този проблем.

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „БАРИС” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган – Агенция за социално подпомагане.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови