Бъдни вечер. Традиции, обичаи и вярвания у нас и по света

На 24 декември честваме може би най-важния християнски празник – Бъдни вечер, когато се ражда Исус Христос. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починали предци. В Библията на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария.

Вечерта на 24 декември е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие. Празникът е пряко свързан със следващия ден – Рождество Христово или Коледа.

Бъдни вечер в България

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от коледния пост. Вечерята е празничен ритуал, символизиращ единството на семейството. Вечерята започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. На масата сядат всички членове на семейството.

В постната питка се слага паричка. Щастие през цялата година чака онзи, на когото се падне парата.

Върху трапезата за Бъдни вечер се нареждат нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Ястията на Бъдни вечер символизират богатството. Според традицията, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. На масата задължително се слага сол. Солницата е първото, което се реди на масата, после е ообредният хляб. На трапезата трябва да присъства и чесън. Неговата цел е да предпазва от болести и зло. Друга традиционна храна за Бъдни вечер е медът – за да е сладък животът. В някои краища на страната орехите са основна част от трапезата. По тях се прави предсказание за здраве или болест.

Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости, в който се очаква раждането на Божия син. Постът е вид отчуждаване от злото. Постещият се въздържа от блажна храна с религиозно-нравствена цел. Не всички спазват Коледните пости, но за Бъдни вечер трапезата на българите е постна. С това те показват, че спазват вековните традиции и своята вяра в Бог.

Днешната коледна елха у нас замества бъдника – пън от плодовито дърво, който гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Наименованието на коледната елха идва от вечнозелено иглолистно дърво ела, което най-често се използва за целта. Преди Коледа дървото се отсича и се украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства.

Традиции в католицизма на Бъдни вечер

В католическата традиция вечерта преди Коледа е време на духовна подготовка и очакване на Рождество Христово. Централно място заема вечерната литургия, наречена Меса на Рождество Христово или „Полунощна меса“. Тя започва в полунощ и символизира настъпването на момента, когато Исус Христос се ражда. Католиците често посещават църква, за да участват в този обред, който включва четене на евангелието, проповед и свято причастие.

Семейната вечеря също е важна част от празника. В много католически страни, като Италия и Испания, трапезата на Бъдни вечер е постна, но изискана. Ястията включват морски дарове, зеленчуци и хляб. В Полша, например, на масата традиционно има 12 ястия – символ на 12-те апостоли – и се споделя осветена вафла (оплатка), придружена от благословии между членовете на семейството.

Още една характерна традиция е подготовката на рождественска сцена. Това е малък макет на яслите, където е роден Христос, който се поставя в домовете или църквите. Обикновено в него присъстват фигурки на Младенеца, Дева Мария, Йосиф, овчари и ангели, като някои семейства добавят фигурката на Христос едва след полунощ.

Традиции в протестантството на Бъдни вечер

Протестантските традиции на Бъдни вечер са разнообразни и зависят от конкретната деноминация, но общият акцент е върху четенето на Библията и пеенето на коледни химни. В много протестантски общности се провеждат специални служби със запалване на свещи. Тези служби често включват четения от евангелието на Лука, които разказват за раждането на Исус Христос, както и молитви и химни като „Тиха нощ“.

Семейната атмосфера е ключова за протестантите. Обикновено вечерта преди Коледа семействата се събират у дома, за да споделят храна, песни и молитва. Често се четат библейски стихове и се обсъжда духовното значение на празника. Традицията на подаръците също е важна – в някои страни, като Германия и Скандинавия, подаръците се раздават именно на Бъдни вечер, а не на Коледа.

Символиката на светлината играе важна роля в протестантските обичаи. Много домове и църкви поставят свещници или осветени звезди в прозорците си, символизиращи звездата, която е водила мъдреците до Христос. Често в църковните дворове се палят огньове, като начин да се отбележи светлината, която Христос носи в света.

Дядо Коледа, който идва в нощта на Бъдни вечер

Дядо Коледа е една от най-обичаните фигури, той идва на Бъдни вечер и Коледа, и християните по целия свят го свързват с радостта, магията, вярата в чудеса и даряването (подаръците). Произходът му се корени в легендата за Свети Николай, християнски епископ от Мира (днешна Турция), известен с щедростта си към бедните и децата. Днешният образ на Дядо Коледа, с червеното палто, бялата брада и весела усмивка, се оформя през 19-ти век, благодарение на литературни и рекламни изображения, особено в англоезичния свят. Той пристига с шейна, теглена от елени, и обикновено влиза през комина през нощта срещу Коледа, за да остави подаръци под елхата или в чорапите на децата. Дядо Коледа е символ на добротата и щедростта, обединявайки традиции от различни култури и религии в духа на празничната магия. Свети Николай, обичан католически светец, е известен със своята щедрост и доброта към нуждаещите се. Роден през III в. в богато семейство, Свети Николай раздава цялото си наследство на болните, нуждаещите се и страдащите. През целия си живот той се превръща в слуга на бедните.

Именно Свети Николай е прадядото на Дядо Коледа, който днес идва при децата в празничната нощ и оставя подаръците си под елхата.

Следете новините ни в GoogleNews