Как ще се определя кой е енергийно беден: това може да са 2,8 млн. българи

С промени в Закона за енергетиката ще бъде приета дефиницията за "енергийно бедни", обяви служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов на дискусия "Да намалим сметките – енергийната бедност и цените", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП).

Приемането на дефиницията ще промени значително броя на получаващите енергийни помощи, на начина на подбора и на вида помощ. Най-общо, очаква се помощи да получават хората, чийто доход на член от семейство е под линията на бедността, след като преди това бъдат извадени разходите за енергия на домакинството. Досегашният подоходен критерий ще се разшири с още два - социален (напр. хора с ТЕЛК, пенсионери), както и жилищен (в зависимост от жилището и сградата). Пари ще бъдат отпускани не само за покриване на енергийните нужни, а ще може да се ползва и финансиране за инвестиции за енергийна ефективност на жилището.

Финалната дефиниция за "енергийно бедни" ще още не е приета, критериите и прилагането им - също. Един от основните спорни моменти е кой ще прави оценките на жилищата и нуждите на всяко домакинство, коментираха пред OFFNews експерти.

Самата дефиниция е пряко свързана с получаването на нов транш от парите по Плана за възстановяване, тъй като там са заложени програми за обновяване на сградите и за подпомагане на енергийно бедни при либерализацията на пазара на тока.

Ако правно не се дефинира определението за енергийна бедност, няма да може през януари да се поиска вторият транш от Плана за възстановяване, предупреди на свой ред евродепутатът Сергей Станишев по време на днешната конференция.

Разработената от комисията към МС дефиниция за енергийна бедност стъпва на методология, разработена с помощта на учени от БАН, и определя като енергийно бедните домакинства тези, чийто разполагаем доход ги поставя под персонализирания праг на енергийна бедност, който е зависим и е функция от абсолютния праг на бедността. Отчитат се и характеристиките на конкретното домакинство, както и неговите разходи за енергия, обясни Пеканов. Комисията оптимизира и необходимите данни за дефинирането на този статут до три категории изисквания - доходен критерий, социален критерий (в него попада ТЕЛК, пенсионен статус), както и жилищен критерий (включва възраст и статут на обновление на сградите). Тези критерии оценяват енергийните нужди и енергийните разходи на отделните домакинства.

Ако приложим методиката за енергийна бедност, то близо 2,8 милиона българи или 40 процента от населението ще бъдат енергийно бедни и те реално са енергийно бедни, заяви на конференцията президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му ресурсът е изключително недостатъчен, въпреки че беше увеличаван на три пъти и то само за тези около 300 000 най-бедни българи, които получават помощите сега. Освен това 90 на сто от тези помощи за отопление отиват за дърва, отбеляза той.

Следете новините ни в GoogleNews