Червените дяволи или всичко по дяволите

Талантливото футболно поколение на Белгия получава своя последен шанс да запише имената си със златни букви във футболната история на Световното първенство в Катар. 

Младите надежди вече изобщо не са млади и едва ли повечето от тях отново ще имат шанс за голямо първенство. Белгийците на международно ниво в дълги периоди от време се представят под очакванията, независимо дали имат силен отбор или не. Това до голяма степен важи и за сегашния отбор. 

Тимът има участия в крайните фази на четиринадесет световни първенства на ФИФА, както и шест европейски първенства на УЕФА, включително и три олимпийски футболни турнира.

Единственият голям успех обаче е победата на Олимпийските игри през 1920 година. 

Иначе белгийците могат да се похвалят с впечатляващи и красиви победи над четири действащи световни шампиони между 1954 и 2002 година - Западна Германия, Бразилия, Аржентина и Франция. 

Прозвището "червените дяволи" се появява през 1906 година, а фен клубът носи името "1895". 

Начален възход със звездата Ван Химст 

По време на професионалната кариера на белгийския нападател Пол Ван Химст, който е най-популярният футболист в състава през 20-и век, Белгия завършва на трета позиция като домакин на Европейското първенство през 1972 година. 

В сблъсъка с Унгария отборът открива резултата в 24-ата минута след попадение на Раоул Ламберт, а Ван Химст удвоява преднината в 28-ата минута. Унгарците все пак намаляват изоставането си в 53-ата минута, когато Лайош Кю реализира от наказателен удар, но не съумяват да избегнат поражението.  

Златният отбор, който взе само бронз

Все пак Белгия изживява два много успешни футболни периода, в които има изключително талантливи и качествени футболисти. 

Между 1980 и 1990 година тимът става вицешампион на Европейското първенство през 1980 година, след като губи финалния двубой от ФРГ с 1:2. Хорст Хрубеш отбелязва две попадения за Маншафта в 10-ата и 88-ата минута, а Рене Вандерейкен връща един гол в 75-ата минута от дузпа. 

На Световното първенство през 1986 година Белгия завършва на четвърто място след поражение от Франция с 2:4.

Във втората златна епоха, под ръководството на Марк Уилмотс, а по-късно и на Роберто Мартинес, Белгия за първи път в цялата си история оглавява Световната ранглиста на ФИФА през месец ноември 2015 година, а също така взема бронзовите отличия на Мондиала в Русия през 2018 година.

Към днешна дата това е единственият национален отбор, заставал начело на класацията, без да е триумфирал на Световно първенство или континентална надпревара. Испания бе начело на ранглистата в края на 2008 година, без да е спечелила световно първенство, но бе завоювала европейската титла през 1964 и 2008 година. 

Поход към Катар, начело с Мартинес

Наставникът на Белгия Роберто Мартинес разкри своите 26 избраници, които ще се борят за златните медали на Мондиала в Катар. 

Интересно решение е изпращането на повиквателна на контузения нападател Ромелу Лукаку. 

Вратари: Тибо Куртоа, Симон Миньоле, Коен Кастеелс 

Защитници: Ян Вертонген, Тоби Алдервайрълд, Леандер Дендонкер, Дзено Дебаст, Артур Теате, Вут Фаес

Полузащитници: Ханс Ванакен, Аксел Витсел, Юри Тилеманс, Амаду Онана, Кевин де Бройне, Яник Ферейра Караско, Торган Азар, Тимоти Кастан, Тома Мюние

Нападатели: Ромелу Лукаку, Миши Батшуай, Лоис Опенда, Шарл де Кетеларе, Еден Азар, Жереми Доку, Дрис Мертенс, Леандро Тросар  

Следете новините ни в GoogleNews