Първият автограф на Везенков и сълзите на един треньор

Владислава Лазарова от bTV е един от най-добрите познавачи на баскетболната игра у нас. Колегата написа хубав материал на сайта на телевизията за най-добрия български спортист под коша - Александър Везенков. Публикуваме го без редакция:

"Аз, Александър Везенков, днес - 14 април 2006 година, давам първият си автограф на моя треньор Адонис Христу с обещанието, че един ден ще стана суперзвезда от световна величина."

Детски почерк със син химикал върху намачкано парче хартия. Спомен за цял живот. Поличба. Предсказание. Знак на съдбата. Парче хартия, което един треньор пази като очите си вече 11 години и 2 месеца.

Никозия. Баскетболната зала на Апоел се пръска по шевовете от деца. Край на тренировката. Едно момче току що е играло много, много добре и един треньор търси начин да го окуражи. Да му вдъхне смелостта, която все остава в сянката на вродената му скромност. Да го накара да измъкне изпод фланелката си крилата, които упорито крие. Да ги разпери веднъж завинаги. И да полети.

- Хей, момчето ми. Ела тук, ела. Искам да ми дадеш автограф.
- Аз?! Добре, но не знам как. Не знам как се прави?
- Пиши: Аз, Александър Везенков, днес - 14 април 2006 година, давам първият си автограф на моя треньор Адонис Христу с обещанието, че един ден ще стана суперзвезда от световна величина.

Тогава Адонис Христу е на 29 години, млад и прохождащ в професията, но амбициозен наставник от детската баскетболна академия на Апоел Никозия. В отбора му за момчета до 11-годишна възраст изпъква 10-годишния Александър Везенков - малчуган с вечно търсещи, жадни сини очи, скандинавено руса коса и неизчерпаема енергия.

Александър, който е роден в Никозия, попада при Адонис едва 9-годишен и двамата работят заедно до заминаването му в Арис Солун през 2009 г. Адонис завежда Саша и на първия му международен камп - в Словения, организиран от легендата Юре Здовц - световен и два пъти европейски шампион с бивша Югославия, шампион в Евролигата с френския Лимож. Впоследствие му гостува в Солун и изпитва гордост, гледайки на живо как някогашния хлапак от "Апоел" крачи уверено към баскетболния Олимп.

Днес, Адонис е на 40, през ръцете му са минали и продължават да минават стотици деца, влюбени в играта под двата коша, които той възпитава, тренира и води по кампове и турнири из цяла Европа. Деца, които продължават да го боготворят, дори когато отдавна са излезли от залата му.

Днес Александър Везенков е почти на 22, преди броени дни стана първият българин, изтеглен в драфта на НБА (избран под №57 от Бруклин Нетс) - събитие, което с нищо не наруши тренировъчния му режим на командос отвъд океана.

Везенков продължава да работи здраво върху физическата си форма в Орландо при гуруто на десетки НБА звезди Джеф Игуеар, а от нощта на драфта насам Адонис не спира да плаче. От гордост, от умиление, от бушуващи в душата му чувства и от връхлитащи го един през друг спомени за русия хлапак.

"Ти порасна, момчето ми. Успех в НБА. Успех в кариерата. Хубав живот ти желая, мой Александре", пише първият треньор на Саша Везенков във "Фейсбук" и публикува намачканото листче безценна хартия с автографа. Дори го прави своя профилна снимка във "Фейсбук".

Трогателната история излиза светкавично на първа страница на вестник "Политика" в Никозия и бързо обикаля кипърските, а и гръцките медии, които от 23 юни насам, не спират да се радват на избирането на крилото на "Барселона" в драфта.

Също като нас. Или почти.

Всяко дете на този свят заслужава да срещне в залата своя Адонис, който да го погледне в очите, да му подаде намачкан лист хартия и химикал. И да му каже: ПИШИ...

Адонис просто ни показа пътя. А ние ви разказахме историята зад ИСТОРИЯТА.

Още по темата

23/06/2017

Други

Везенков беше избран в драфта на НБА

18/06/2017

Други

Везенков влезе в топ 10 на елитна класация

Следете новините ни в GoogleNews