Иван Абаджиев - от нивата до върха на спорта и сянката на допинга

OFFNews Последна промяна на 25 март 2017 в 11:17 5839 2

Иван Абаджиев е наричан Папата на световните щанги и завинаги ще остане такъв. Няма как някога треньор да създаде толкова олимпийски и световни шампиони. Вероятно не само в този спорт.

Но успоредно с признанието починалият тази сутрин велик българин получи и куп удари. Тежки удари. Предимно от българи. Ето събрана накратко една епоха в българския спорт.

Школата на кърския труд

Абаджиев започва със спортна гимнастика, но бързо осъзнава си таланта във вдигането на тежести. "Навлязох в спорта в годините на моето юношество, когато бях на 17 години. Борбата ми започна много отдава. Тогава, когато аз дръзнах да поставя себе си в екстремални условия, да увелича тренировъчния процес", казва той.

Започнах експеримент със себе си във време, когато се говореше много за умора, преумора, претренираност. Аз обаче установих, че човешкият организъм е способен на много по-големи физически натоварвания. Започнах подготовка - всяко свободно време в залата. Сумарно са ми се събирали около 10 часа на ден.

Но имах предпоставки. В детството си, на 13-14 години, трябваше да жъна от 5 часа сутринта до 9 часа вечерта. Когато „Слънцето спряно сърдито пече” и да не изоставам от големите. Това беше страшен труд, това беше робски труд.

Правех сравнение на чувството за умора. Умората беше по-значителна там, на нивата. А тук, в залата, за мен беше много спокойно. И това ми даде основание - това сравнение, да схвана, че големите физически натоварвания не са страшни, не се стига до претренираност.

Смятах моето приемане за незаслужено - в спортното училище. Затова аз се чувствам много задължен и трябва непременно да направя нещо. Да се изравня с другите. Това беше моето начало в спорта", спомня си години по-късно Абаджиев.

Първите успехи

Момчето от Нови Пазар кандидатства за отборно състезание за националния отбор по спортна гимнастика. "За година и половина от нула стигнах до висшата спортна гимнастика в България. Класирах се шести и влязох в националния отбор.

1951 г. влязох във ВИФ и виждам - тренират там щанги, пък то имало там републиканско първенство. Аз отидох и показах какво мога. Попитаха ме „В коя категория си?!” и ме поканиха в републиканското първенство.

На първите три опита вдигнах и седнах на пейката - идват и викат „Това е републикански рекорд!". Минах второто упражнение, пак идват: „Това е републикански рекорд!". Така станах републикански шампион.

Интересното е, че моята физиономия влезе и във вестниците. Дядо ми, някакъв градинар, му донесли вестника и като видял - хванал един и го турил на гърба си и казал: „На дядо си прилича!".

Роден за треньор

Абаджиев прилага за първи път двуразовата тренировка през 1953 г. "1954 г. ме вика завеждащият катедра „Тежка атлетика” и ме предупреди за изключване от националния отбор. Пет пъти съм изключван заради тези по-големи физически натоварвания. Аз им казвах така - думите на Левски: „Ако загубя - губя себе си, ако спечеля, ще спечели целият народ!", целият спорт", разказва Старшията по-късно.

"Аз имах постижения! Аз знаех как съм стигнал до тези постижения. Аз знаех, че не бях талант, имах страшно недостатъци - телесни, физически, а и психически. Аз бях много чувствителен - преди състезание не можех да спя, бях в страшен стрес. Знаете ли - във всяко състезание, в което водих националният отбор, аз свалях по 7-8 кг.

Първият състезател, който ме разбра, беше Александър Крайчев. В спортното училище „Олимпийски надежди" всички останали бяха против. Не искаха да бъдат натоварвани. Между тях ходеха тези, които се занимаваха с щанги, „специалисти" - те ги настройваха срещу мен. Кой ще иска да бъде натоварван много, да бъде подложен на риск.

Вътрешен враг

Ударите под кръста срещу Абаджията започнат преди десетилетие. "През 1969 г. Асен Стоев (генералният секретар на федерацията) назначи Йордан Иванов за мой заместник, след като той беше начело на националния отбор преди това, но не успявахме да вземем нито една точка от световни първенства и олимпиади по негово време.

След това като ме направиха герой на социалистическия труд, се породи една злоба… завист към мен. Знаете ли какво е казал Паганини по този повод? – "На успелите завиждат, на трудолюбивите вредят, а на гениалните отмъщават!" .

Неслучайно всички заслуги за успехите ни на олимпиадата през 1972 г. Асен Стоев се опитваше да припише на себе си. А на предишния олимпийски цикъл не взехме нито една точка, макар че и тогава той беше начело на федерацията.

През 1977 година се свика специално събрание на висшите комсомолци на централния комитет на партията, при затворени врати. Аз разбира се, не бях допуснат до това събрание. Целта на това събрание беше да решат какво да правят с мен, защото вече искаха да ме махнат тотално. Всичко беше тайно.

Аз впоследствие разбрах какво се е говорело на това събрание, което започнало така: „При нас постъпва информация, че другарят Абаджиев е преминал всякакви граници. Преминал е от човешкото към нечовешкото.“ Присъстваха и почти всички състезатели от отбора. Един от присъстващите на това събрание беше именно Янко Русев (юноша тогава), който аз по това тренирах най-тежко.

Попитали го: „Янко, съгласен ли си Абаджиев да те убива от такива тренировки?“, при което Янко отговорил: „Аз смятам, че другарят Абаджиев е прав“. Тогава изгонили Янко от събранието, под претекст че той ще „изпее“ всичко на мен.

Имах и доказателства как този Асен Стоев е ходил многократно при треньорите по щанги, да ги агитира да гласуват за моето премахване. На световното първенство тази година имаше трима състезатели, които умишлено дадоха нули, само и само за да ме премахнат.

Свика се пленум, на който аз присъствах. Всеки един от треньорите беше дал думата си за моето сваляне. Аз изнесох моето експозе в началото на пленума, като казах, че според мен, имайки предвид лошите резултати от световното, ние трябва да увеличим натоварването двойно.

Първи след това думата взе Йордан Иванов: „Как може един нормален разум да допусне това – да се увеличи два пъти това свръх натоварване?“.

Стана Грую Юруков (заместник-председател на комитета по олимпийска подготовка) ядосан: „Чакай малко бе Данчо. Абаджиев бил луд. А ние сме тези, които са го избрали и са се подписали за това. И ние ли сме луди?“

След това Грую запита риторично защо някои от състезателите са започнали умишлено подготовка с по половин година по-късно, за да не бъдат готови за следващата година ли? Никой след това не посмя да каже нищо и така за пореден път не успяха да ме махнат.

Хронология на допинг скандалите

Монреал 1976

Отнета е титлата на Валентин Христов и сребърният медал на Благой Благоев - заради употреба на анаболен стероид. След години Христов разказва покъртителни неща в книгата си. Като например как между движенията изхвърляне и изтласкване с катетер му вливат урината на помощник треньора Слави Кеналов.

Сеул 1988

С диуретик са хванати спечелилите златни медали Митко Гръблев и Ангел Генчев. Целият отбор е спрян от участие, което означава край на кариерата за големи имена като Асен Златев и Антонио Кръстев. Единствено допингът на Бен Джонсън засенчва българския в световното медийно пространство.

Години наред след този случай стратегът на родните щанги Иван Абаджиев твърди, че сме били мишена. Американците ни били вдигнали мерника, както и на Бен Джонсън. Всичко било режисирано.

Тогавашният шеф на международната федерация Готфрид Шьодел предупредил Абаджиев преди игрите, че не е в интерес на спорта една страна да доминира толкова отявлено. Трябвало леко да "свием знамената", в противен случай...

Друга легенда гласи, че СССР се е разправил с щангистите. Имало уговорка за равен брой титли, но Иван Абаджиев дал да се разбере, че ще я наруши. Самият треньор отрича такъв сценарий.

Иначе Сеул '98 е най-успешната олимпиада за България. Нашите вземат 35 медала, от които 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Това им отрежда седмо място в класирането по медали. Кой знае колко щяха да бъдат, ако не бяха спрени щангистите. Две от титлите все пак са на тежкоатлети - Севдалин Маринов и Борислав Гидиков.

Сидни 2000

България е разтресена от аферата "Ороцетам" - лекарство за оросяване на мозъка. В пробите на спечелилите златни медали Иван Иванов и Изабела Рифатова и на "бронзовия" Севдалин Минчев е открит диуретик - фуросемид. Отличията им са отнети.

По-късно Гълъбин Боевски, готвещ се самостоятелно и по различна методика от тази на Иван Абаджиев, става шампион, а Георги Марков е втори в същата категория. Боевски става основен противник на Абаджията. 

Иван няколко дни не излиза от хотелската си стая. Федерацията по щанги и Българският олимпийски комитет (БОК) хвърлят вината върху производителя на ороцетама "Софарма" и завеждат дела. Аргументът е, че продуктът (тогава вече спрян от производство) бил замърсен с фуросемид. Съдебната сага продължава девет година. Накрая "Софарма" печели делото , а Иван Абаджиев е уволнен.

Обясненията на Старшията

Иван Абаджиев не веднъж припомня, че хилядите проверки откриват допинг при негови състезатели само на Олимпиади. Цели три пъти.

"На нито едно световно първенство, европейско първенство, не са ме хващали...Винаги ми правят допинг контрол. И не само допинг контрол след състезанието. И като слезем на аерогарата и ни чака екип да ни взимат проби. Свършва състезанието - хоп, пак проби. Мен ме късаха от проби! Хиляди проби и аз не съм имал проблем. Проблем имах само на олимпиади", казва той.

Краят на кариерата му у нас идва със скандала на Игрите в Сидни. "Това беше организирана работа тук, в България. И това беше най-тежкото, понеже последното ми вече състезание като треньор. Пет пъти съм припадал от стрес. От тогава имам диабет. Единственият, който дойде при мен да ме успокоява беше Иван Славков - Батето. Не искам да си спомням за тоя случай...то беше нещо страшно!", категоричен е Папата на щангите.

"Това е организирано от нас. Само че не мога да кажа на 100% дали само федерацията е въвлечена или е организирано и на по-високо ниво. С този случай се опитаха финално да ме ликвидират, като дори след този случай, ръководителите на федерацията, включително Коджабашев, организираха пир по случай моето ликвидиране под надслов: „Ние вече не сме рая покорна“, категоричен е той.


"Доказаха абсолютно, че само в една от партидите на лекарството Ороцетам, което са приемали нашите щангисти е имало Фуросемид. Това е станало при производството. А в запечатани ампули от Ороцетам (позволен медикамент) никой след това не може да сложи нищо.

Това е направено от Софарма по време на производството. Беше назначена комисия от Иван Костов, която разследва случая след това. Две лаборатории изследваха партидата от Ороцетама, който е бил занесен на Олимпиадата в Сидни. В тази партида беше открит Флурантрил.

Нашите от федерацията са знаели номера на тази партида и нарочно са я пуснали на олимпиадата", твърди години по-късно Абаджиев, "Всички бяха включени във веригата. Сетете се за това, което е казал Паганини".

Ударите по здравето

Иван Абаджиев лежи веднъж в болница заради бъбреци. Получава много остри кризи. Големият удар по здравето идва в Сидни през 2000-ата година.

"След скандала десет дни лежах в болница заради сърцето. Имаше съмнение за инфаркт. Прилоша ми на една изложба. Легнах на дивана в залата и ми дадоха първа помощ – напръскаха ме с вода и ми дадоха нещо сладко, защото мислеха, че ми е паднала кръвната захар.

Когато си тръгнах, ме чакаше линейка Направиха ми кардиограма и казаха веднага да постъпя в болница. Аз не пожелах. Закараха ме вкъщи, но ме накараха да подпиша, че самоволно не съм приел лекарска помощ", разказва Старшията.

"Мой лекар в националния отбор беше управителят на кардиологията във Втора градска болница в София. Обадих му се на другия ден. Като разбра, че са ми сложили диагноза ангина пекторис, веднага пристигна с линейка.

За десетина дни във Втора градска болница ми направиха всякакви изследвания и установиха, че не съм прекарал инфаркт, а съм бил в прединфарктно състояние след преживяванията на олимпиадата в Сидни.

След това ми правиха коронарография в клиниката на проф. Чирков. По принцип вземаха 1000 лв., но благодаря на проф. Чирков, че нареди да е безплатна за мен. Лично с професора не съм разговарял. За мен се грижеше много добра специалистка.

Кардиоложката ми каза тогава, че съм на границата и не е нужно да ми правят корекция на кръвоносни съдове. Дадоха ми лекарства. До едно време ги взимах, но сега не мога – много са скъпи. Само едното струва 90 лв., а ми предписаха 5 – 6 медикамента. Но заради разходките с кучето, да чукна на дърво, не съм имал повече проблеми със сърцето.

В Сидни получих обаче лек диабет от стреса. Поддържам се в нормално състояние чрез хапчета", разкрива Иван Абаджиев, чието сърце спря тази нощ.

Поклон пред един наистина велик българин!

заб. Използвани са материали на OFFNews, "Доктор", bTV, "Бодиконструктор"