Божидар Лукарски е новият председател на СДС.

Той бе избран днес следобед с 392 гласа от делегатите на Националната конференция на синята партия.

Номинирани за поста бяха четирима души. Освен Лукарски бяха издигнати кандидатурите на Иван Сотиров (263 гласа), Детелина Симеонова (17 гласа) и Драго Михалев (14 гласа).

Петият номиниран - Константин Арабаджиев си направи отвод.

Новият лидер на сините Божидар Лукарски е на 42 години. По професия е адвокат. Живее в София със семейството си, има две деца.

Бил е председател на Контролния съвет на партията и заместник-кмет на столичния район „Младост”. 

От кандидатиралите се за нов председател на Синята партия при представянето си единствено Детелина Симеонова бе подредила визията за бъдещето на СДС като програма - доста подробна, впрочем - и събра аплодисменти. Но не и гласове. Коментари в кулоарите обясниха това с факта, че не е добре позната в национален мащаб, а и вещаеха трудности в работата й, ако бе спечелила тъкмо поради тази причина.

Софийската организация отново бе разединена между Иван Сотиров и спечелилия Лукарски. Имаше подхвърляния в спорещите групички, че даже в столицата не го познават всички, за разлика от Сотиров. Възникна дори конспиративен казус, когато бе оповестено, че не си е плащал членския внос. Сетне се представиха документи, които изчистиха проблема. Истина е, че в представянето си Лукарски се прояви с хъс и самочувствие, а и вероятно бе един от малкото, които заявиха, че трябва да се търси контакт и партньорство с извънпарламентарно представените формации.

Основната роля на СДС е да участва в този десен блок, който се сформира, без да има претенции ние да сме водещи, нито някой да води нас. Идеята ми е СДС да запази своята идентичност в този десен блок, заяви новият син лидер.
"На този етап ГЕРБ не е предмет за разговор, обяви той. - Имаме по-спешни задачи да решим - сформирането на десноцентристки блок."

След обявяването на резултатите от гласуването за нов председател, немалко софийски делегати, очевидно поддръжници на Иван Сотиров, си тръгнаха, което означава практически отказ от по-нататъшното им гласуване за зам-шеф на партията.

Горещият картоф на Конференцията бе едно "четирибуквие": отношението и изобщо споменаването на ГЕРБ в подготвяния програмен документ от форума. Дебатите някак бяха дълго отлагани по различен начин, но в късния следобед се разгоряха за близо два часа. Александър Йорданов бе редактор на проекта за политическата декларация и положи доста усилия в споровете - какви са отношенията на СДС с ГЕРБ, каква роля играе ЕНП и колко дипломатичност и коректност, в противовес на чистите емоции, трябва да се очертаят в документа. Но протестиращите вече 23-и ден и казаното от президента Плевнелиев бяха единодушно подкрепени.

Делегати, вкл. в изказванията си, не скриха разочарования и критики дори от самата организация на партийния форум. Някои от тях така и нямаше къде да седнат (в буквалния смисъл - столовете в залата бяха по-малко от дошлите), не беше предвидена и по една минерална вода, папките с документите и химикалки май нямаше за всички.