Сърбия пред избор заради случая с Цветан Василев

Николай Кръстев 20 септември 2014 в 15:23 8005 3

Цветан Василев и Томислав Николич

Николай Кръстев, специален пратеник на БНР в Сърбия

Новината в Сърбия по темата Цветан Василев, която предизвиква сериозни спекулации сред медиите е свързано с това дали някой не е поставил чадър върху банкера, издирван чрез Интерпол с червена бюлетина.

База за тези спекулации стана решението на Висшия съд в Белград да остави Цветан Василев извън решетките преди да бъде извършена процедурата по екстрадицията му. Законът в Сърбия в това отношение е категоричен, че намиращите се в процедура по екстрадиране, се задържат в ареста. Но по случая „Василев” съдиите в белградския съд взеха решение, че след като са отнели международния му паспорт и въз основа на предварително събраните доказателства няма причини да бъде приложена мярката „задържане под стража”, а му бе наложена подписка. Именно това решение на съдиите от Висшия съд, подхранва редица предположения дали банкерът Цветан Василев не е под покровителството на високопоставени политически фактори в западната ни съседка.

В икономическите кръгове в Белград се говори, че присъствието на Цветан Василев в Сърбия е заради отношенията му с Предраг Микич и Павел Башич – съветници по икономическите въпроси на сръбския президент Томислав Николич. До това се е стигнало след като Василев купува през 2012 г. ”Сръбската фабрика за стъкло” в Парачин.

Башич е член на Съвета за икономика при президента Николич. Името му нашумя преди време, във връзка с обвинението му за злоупотреба в IKL, от което бе освободен, докато другият президентски съветник Предраг Микич стана известен с упражнения от него натиск върху директора на Агенцията за приватизация в Сърбия - Вида Узелац, заради по-бързото приватизиране на важно общинско предприятие в Белград. Именно контактите на Цветан Василев с най-близкото обкръжение на сръбския президент породиха въпросите дали те не са повлияли върху решението на белградския висш съд, който бе твърде благосклонен към банкера.

Присъствието на президента Томислав Николич заедно с икономическите му съветници на откриването на модернизираната втората пещ в стъкларската фабрика в Парачин, още веднъж потвърждава сериозните контакти, които има Цветан Василев във висшите етажи на властта в западната ни съседка.

Медиите в Белград подгряват допълнително темата и свързват високопоставените контакти на Василев в Сърбия, като решаващи за решаването на случая с банкера.

Преди дни по време на първата си поява в белградското полицейско управление в „Стари град”, на въпрос на БНР дали не обмисля възможността да поиска политическо убежище в Сърбия, Цветан Василев каза, че не е решил и обмисля този вариант, което може да забави значително процедурата по екстрадиция. Василев каза още, че не се чувства сигурен в България.

Несигурни са и работниците във фабриката на Цветан Василев в Парачин, които отказват открито да коментират случващото се със собственика на предприятието. Кметът на града Саша Паунович смята, че ако не бъде завършен инвестиционният цикъл, започнат през миналата година, и не бъде инсталирана новата пещ, това може да остави редица хора без работа. 

„Основният въпрос е какво ще стане с планираните инвестиции, защото миналата година, когато беше започната инвестиция за нова производствена линия, бе разрушена старата пещ, а купената нова технология не е монтирана. Така не е завършен целият цикъл на инвестиране, а това означава че ще бъдат поставени под въпрос местата на редица работници, които са заети на тези производствени линии”, коментира кметът.

Заплатите на работещите в стъкларската фабрика се движат между 400 и 800 евро, колко дълго обаче ще продължат да ги получават е въпрос, на който никой не може да отговори.

Кметът на града, каза че средствата от данъците, които идват в бюджета на Парачин, са доста добри, което се отразява и позитивно на местната икономика. Паунович каза, че откакто е приватизирана фабриката от Цветан Василев има направени доста сериозни инвестиции в нея.

Това прави допълнително ситуацията все по-сложна, защото евентуалният провал на една такава сериозна инвестиция може освен да предизвика социални проблеми, но и да се отрази негативно върху цялостната икономическа ситуация в Сърбия, която не е в много добро състояние.

Павли Башич

Предраг Микич

Преди дни премиерът Александър Вучич обяви мерки за намаляването на пенсиите в Сърбия, което е ясен индикатор, че проблемите в икономиката са много сериозни и липсата на близо 2 милиарда евро в бюджета се оказват сериозно предизвикателство за следващите месеци пред страната. Според редица анализатори в Белград случаят „Василев” може да се превърне в „горещ картоф” за сръбското правосъдие и въобще за западната ни съседка, която иска да бъде възприета вече като сериозен партньор на международните институции. Неизпълнението или забавянето на международното предаване на Цветан Василев на България, която го издирва заради аферата „КТБ” чрез Интерпол, може да влоши положението на Сърбия в областта на изпълнението на международните ѝ правни задължения. Страната разчита особено на международното правосъдие по редица въпроси, свързани с близкото минало и кървавото разпадане на бивша Югославия през 90-те години, и причинените както от нея, така и на нея престъпления срещу човечеството, затова едва ли би могла да си позволи да заиграва в друга посока.

В случая „Василев” Сърбия ще трябва да реагира, така че да не пострада имиджът ѝ на сериозен партньор на международните институции и да запази работеща стъкларската фабрика в Парачин, собственост на банкера, и да направи правилния избор.

А България чрез своите дипломати и бизнесмени, които работят в Сърбия, трябва да се постарае да минимизира ефекта от евентуален провал с фабриката на Василев и да работи върху запазването на имиджа на българския бизнес като надежден.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    Година след катастрофалния резултат от теста за функционална грамотност PISA