Какво предизвика политическата криза в Южна Корея?

През последните 24 часа ситуацията в Южна Корея се промени драматично няколко пъти. Първо, президентът на страната въведе военно положение, след това парламентът блокира това решение, след което опозиционните депутати, които имат мнозинство в парламента, внесоха законопроект за импийчмънт на президента.

Как се случи това и защо? 

Какво се случи?

Късно вечерта на 3 декември южнокорейският президент Юн Сок-йол направи извънредно обръщение. Той обяви налагането на военно положение (за първи път от 1979 г. насам) и го нарече необходима мярка за защита на конституционния ред от "комунистическите сили" и заплахите от страна на КНДР. Президентът спомена и "антидържавни елементи", които според него трябва да бъдат "изкоренени".

След това Юн Сок-йол пояснява, че под "антидържавни елементи" има предвид опозицията, която "парализира работата на държавата", като се опитва да отстрани от длъжност високопоставени служители, включително министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната.

Генерал Пак Ан Су, началник щаба на сухопътните войски, е натоварен с изпълнението на указа за военно положение. Той обясни подробностите: според документа се забраняват всички политически дейности (включително работата на парламента), всякакви митинги и стачки; медиите, според текста на указа, за времето на военното положение са под контрола на военните, забранява се "разпространението на фалшиви новини, манипулирането на общественото мнение и лъжливата пропаганда".

В същото време южнокорейските медии продължиха да предават на живо от улиците и сградата на Националното събрание, а депутатите пренебрегнаха забраната и се опитаха да проникнат на работните си места.

Военното положение продължи само няколко часа. Депутатите успяха да се съберат в залата и да гласуват в подкрепа на отмяната на президентския указ, за което по закон е необходимо обикновено мнозинство.

Военните обаче заявиха, че ще изпълняват заповедите на командирите си до отмяната на военното положение. До сутринта обаче президентът отмени указа си, след което депутатите повдигнаха въпроса за неговата оставка - доброволна или чрез импийчмънт. Досега южнокорейският министър на отбраната Ким Йонг-хюн е обявил намерението си да напусне поста си. Той изпрати молба за оставка до президента, пое отговорност за въвеждането на военното положение и се извини на съгражданите си. Формално, за да бъде приета оставката на министъра, президентът трябва да я приеме.

Как реагира Сеул на въвеждането на военно положение?

В първите кадри след налагането на военното положение улиците на столицата изглеждаха безлюдни.

Но скоро след извънредната реч на Юн Сок-йол пред централния вход на Националното събрание започнаха да се събират тълпи. Протестиращите скандират "Не на военното положение", "Да свалим диктатурата" и "Отворете портите".

Снимки: Getty Images

От време на време имаше сблъсъци между полицията, охраняваща входа на парламента, и протестиращите, но те не прераснаха в сериозни инциденти. Тълпата се опита да попречи на група от специалните сили на армията да влезе в сградата. Според корейските телевизионни канали военните са влезли, но не са използвали прекомерна сила. След гласуването специалните сили напуснаха сградата, а тълпата на входа посрещна отмяната на военното положение с възторжени викове.

Кой е президентът Юн Сок-йол?

През 2022 г. Юн Сок-йол печели президентските избори с малка преднина пред своя съперник. Той представлява консервативната Партия на народната власт и се кандидатира с програма за борба с корупцията. Навремето той стана известен с разобличаването на високопоставени служители - първо като общественик и независим адвокат, после като прокурор, а след това и като главен прокурор.

Именно той постигна осъждането на бившите президенти Ли Мюн-бак (15 г. затвор за корупция) и Пак Гън-хе (20 г. за подкуп и злоупотреба с власт, по-късно помилвана).

Още по време на предизборната кампания Юн Сок-йол е замесен в няколко скандала от обществен интерес. Той обвини феминистките за проблемите с раждаемостта в цялата страна; беше обвинен в политически мотивиран тормоз на опоненти и в опит да повлияе на парламентарните избори; беше обвинен и в използване на шамански практики по време на дебати. И накрая, Юн Сок-йол трябваше да се извини за предишни изказвания, в които подкрепяше дейността на Чон Ду-хван, крайно десния президент на Южна Корея (1980-1988 г.), който установи военна диктатура в страната.

Юн Сок-йол

Въпреки това той беше подкрепен както от партията "Власт на народа", така и от нейните консервативно настроени избиратели. През 2022 г. Юн Сок-йол получава 48,56% от гласовете на избирателите. В Южна Корея изборите се провеждат в един тур и президентът няма право да се кандидатира за втори петгодишен мандат.

Защо президентът на Южна Корея е непопулярен в страната?

"Тези, които гласуваха за Юн, вярваха, че новото правителство под негово ръководството ще следва ценности като почтеност, прозрачност и ефективност", обяснява Дон С. Лий, доцент по публична администрация в университета Сонгюнван.

Освен това на консервативните избиратели е била близка "позицията на ястреб" на новия президент по отношение на Северна Корея. Неговият предшественик Мун Дже-ин се опита да се сближи с КНДР и дори обеща да посети Пхенян. Мирният процес завърши с неуспех.

Юн Сок-йол стана президент на страната с доста нисък рейтинг, но по време на двете години на поста му тези показатели достигнаха критична точка.

Сред обвиненията срещу президента Юн са твърденията за корупция, които съсипаха политическата кариера на много от неговите предшественици. Най-известният скандал беше случаят с дамската чанта на съпругата на президента от марката "Диор". Тя се появяваше на обществени места с този аксесоар, а когато я попитаха за произхода на чантата, тя отговори, че е подарък. В същото време на длъжностните лица е забранено със закон да приемат скъпи подаръци от когото и да било.

Чантата на съпругата на президента възмути всички.

Президентът трябваше да се извини публично, но това не беше достатъчно: опонентите на Юн Сок-йол обвиниха президента, че възпрепятства усилията за разследване на съпругата му. Парламентът дори се опита с импийчмънт да отстрани членовете на кабинета, особено ръководителя на държавната одитна агенция, след като не успяха да разследват първата дама.

Как е организирана политическата система на Южна Корея?

В Корея де факто има двупартийна система: по-малките партии също са представени в Националното събрание, но влиянието им е минимално. Традиционната дясна консервативна партия е "Силата на народа", към която Юн Сок-йол се присъедини малко преди президентските избори. Конвенционалната лява партия е Демократическата партия, която подкрепя дипломатическо решение на проблемите с КНДР.

През април Демократическата партия чувствително победи "Силата на народа" на парламентарните избори. Тя спечели повече от 170 места в Народното събрание, а заедно с опозиционните партии зае 192 места в парламента. Междувременно страната има правителство на малцинството - министър-председателят се назначава от президента и те съставят кабинета.

През последните месеци Юн Сок-йол се оказа в незавидно положение: опозицията (т.е. парламентарното мнозинство) приема законопроекти и се опитва да отстрани от длъжност различни министри, докато президентът упражнява правото си на вето. И той го прави, както отбелязва Селесте Арингтън, директор на Института за корейски изследвания към университета "Джордж Вашингтон", "с безпрецедентна честота". До края на годината ситуацията се превърна в патова: президентът се бори с парламента, а парламентът не може да преодолее ветото му без необходимите две трети гласове.

Кои са опонентите на президента?

На първо място е Лий Дже Мюн, председател на Демократическата партия. Той често е определян като крайно ляв политик. Известен е със социалните си програми, с успешната си борба срещу пандемията от COVID-19 като губернатор на провинция Кьонги-до и с конфронтацията си с президента Юн Сок-йол.

След президентските избори през 2022 г. срещу опозиционния лидер са повдигнати обвинения в корупция. Самият Ли Дже Мюн нарича това политическо преследване.

Ли Дже Мюн

През 2023 г. той обявява безсрочна гладна стачка срещу политиката на правителството: в частност говори за преследването на независимите медии и за неуспехите в икономиката. През есента на същата година Министерството на правосъдието издава заповед за арест на политика, но след това съдът решава да отхвърли искането на ведомството, считайки аргументите на прокуратурата за неоснователни.

През януари 2024 г. е извършено покушение срещу Ли Дже Мюн: той е намушкан с нож във врата по време на пресконференция.

Вторият - до голяма степен неочакван - противник на президента беше лидерът на собствената му партия Хан Донгхун. След обявяването на военното положение председателят на "Силата на народа" заяви, че осъжда решението и ще спре президента заедно с гражданите на Корея.

Хан Донг-хун е смятан за един от най-близките сътрудници на държавния глава: той е работил с Юн Сок-йол още в прокуратурата, а след това става министър на правосъдието. Но след това между двамата бивши съратници възникна конфликт, който беше предизвикан от историята с чантата на Диор.

Сега Хан Донг-хун е смятан за основен кандидат на партията за президентските избори през 2027 г.

Защо беше необходимо да се въведе военно положение?

Военно положение не е обявявано в Южна Корея от 1979 г. насам. Тогава президентът Пак Чунг-хи беше убит, а след това генерал Чонг Ду-хван извърши военен преврат. Оттогава държавните глави никога не са прибягвали до подобна мярка.

Почти цялата история на Република Корея до 1987 г. обаче е поредица от военни диктатури и преврати. След основаването на държавата през 1948 г. начело на страната застава Ли Сон Ман, който установява авторитарен режим и преследва политическите си противници.

След кратък период на демокрация Пак Чунг-хи идва на власт през 1961 г. Южнокорейските политици все още разгорещено обсъждат фигурата на Пак Чунг-хи: някои го наричат създател на „икономическото чудо“, а други припомнят бруталната му диктатура и репресии.

Накрая, след убийството на Пак Чунг-хи, страната е ръководена от Чунг Ду-хуан, последният авторитарен владетел на Южна Корея до момента. След това започва период на демократизация - вече няма военни преврати и репресии.

Юн Сок-йол се изказва ласкаво за управлението на Пак Чън-хи и неведнъж е давал да се разбере, че по принцип симпатизира на авторитарните си предшественици. Много експерти предполагат, че президентът е обявил военно положение въз основа на историческия опит на републиката. Но при сегашните обстоятелства това беше почти безнадеждно: държавният глава не беше подкрепен нито от избирателите, нито дори от собствената си партия.

Какво ще се случи по-нататък?

Ден след като парламентът блокира решението на президента за въвеждане на военно положение в страната, опозиционните депутати внесоха законопроект за импийчмънт на президента Юн Сок-йол.

Очаква се гласуването за импийчмънт на президента да се проведе на 6 или 7 декември. Ако законопроектът бъде приет от парламента, правомощията и задълженията на Юн Сок-йол ще бъдат временно прекратени и министър-председателят ще трябва да изпълнява задълженията на президента.

След това Конституционният съд на Корея ще вземе окончателното решение. Ако съдът одобри импийчмънта, президентът ще бъде временно отстранен от длъжност и в рамките на 60 дни трябва да се проведат нови избори. Ако съдът не го одобри, президентът Юн Сок-йол ще може да остане на поста си.

Вторият, по-бърз и по-безболезнен вариант, е президентът да подаде доброволно оставка. Тогава ще бъдат насрочени нови избори.

Следете новините ни в GoogleNews