PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста

Искра Ангелова 21 декември 2024 в 18:42 11509 11
Люба Йорданова и Искра Ангелова

Какво се случва в образованието ни година след катастрофалните резултати на теста за функционална грамотност PISA, който установи, че българчетата са най-неграмотни в Европа?

С Люба Йорданова, която е част от екипа на “Заедно в час” от 2017 г., в подкаста на OFFNews разговаря Искра Ангелова. Люба е била първо част от екипа “Маркетинг и комуникации”, а в момента е специалист в екип “Стратегически партньорства”. Отговаря за подготовката на стратегическите документи на организацията и представя опита на “Заедно в час” пред различни публики.
Преди да се включи в неправителствения сектор работи като журналист във в. “Капитал”, където пише по темите образование, гражданско общество и социални проблеми. Вярва в промяната отдолу-нагоре, в силата на информацията и в това колко много врати може да отвори един добър учител пред учениците си.
Люба е завършила приложни медийни науки в Техническия университет на Илменау, Германия.

Всичко за теста, грешките в образователната ни система, опитите на "Заедно в час" да правят промени, ролята на учителите и на директорите на училищата, както и за това какво всъщност е "функционална грамотност" можете да научите във видеото.

За повече такива видеа се абонирайте в канала на OFFNews в YouTube! А ако искате да ни помогнете - станете член и даренията ви ще ни помогнат да продължим да правим свободна и независима журналистика.

Тук публикуваме текста ѝ, който излезе на сайта на "Заедно в час".

Една година след PISA 2022: Без крачка към истински нужните промени в образованието

Люба Йорданова

По това време миналата година притеснително ниските резултати на българските ученици на международното изследване PISA 2022 бяха водеща тема в медиите, сред образователните експерти и представители на бизнеса. Данните за пореден път ясно показаха тревожната картина на българската образователна система – половината от 15-годишните се оказаха функционално неграмотни, т.е. без умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България отново се нареди сред държавите с най-големи образователни неравенства в света, където постиженията на учениците зависят силно от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Класирахме се на последно място сред държавите в Европейския съюз по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки.

Лошата атестация за качеството на българското образование дори накара 25 организации, представляващи бизнеса, да излязат с позиция в подкрепа на истинска реформа в образователната система и предприемане на конкретни мерки от страна на институциите. Година по-късно обаче сме в същата ситуация – няма стъпки в посока по-качествено университетско обучение, продължаваща квалификация и подкрепа за учители и директори, няма визия за нова философия на учебните програми и оценяванията, няма приет стандарт за качество, дори няма детайлни анализи на представянето на България на PISA 2022 и препоръки спрямо тях.
Половината от българските ученици са функционално неграмотни
Защо държавите участват в PISA

Целта на участието на държавите в програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA, не е да се направи класация по точки, не е и оценка на самите ученици. Целта е държавите да направят изводи от това как са се справили 15-годишните на теста и на тяхна база да планират дългосрочни реформи на образователните си системи. Това са направили страните, преживели преди години своя “PISA шок” – резултатите са дали тласък на истински промени в образованието, които след 5-10 години са се изплатили в по-добре подготвени за живота и пазара на труда млади хора.

България се “шокира” на всеки три години от 2001-ва година насам, откакто участва в PISA. “Шокът” обаче рядко трае повече от три дни. При излизането на PISA 2022 министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков заяви, че “образователната система работи добре. Трябва още малко да я калибрираме от знания към умения”. И обяви няколко конкретни мерки, сред които промяна на формата на националното външно оценяване след 10. клас, национални входни нива по природни науки и подкрепа за деветокласниците, чиито випуск догодина ще се яви на PISA 2025, изготвяне на задачи “тип PISA” за учениците, създаване на концепция за нови учебни програми, възможност за интегрирани учебни предмети. От останалите държавни институции, които би трябвало да са ангажирани с темата качествено образование – Народното събрание и Министерския съвет, не последваха реакции. Темата за реформите в образованието остана много далеч и от приоритетите на политическите партии. А липсата на конструктивен разговор на високо ниво и на надпартийно съгласие за дългосрочна и цялостна промяна в образованието продължава да обрича поколения наред млади хора и отдалечава страната ни от реален икономически растеж и здраво гражданско общество.
Какво пропускаме

Сами по себе си, резултатите на PISA не са толкова важни. Важно е какво показват те, в нашия случай – че училищата ни не подготвят адекватно младежите за бъдещия им живот. Ако България наистина иска да развие в учениците си тези знания и умения, които ще ги направят активни граждани, успешни професионалисти и хора, пътят не е през това деветокласниците да се научат как да вземат един стандартизиран тест с повече точки. PISA измерва как се е справила държавата за целия период на задължителното образование – от предучилищна до 16-годишна възраст. А България не се справя добре и проблемите са много – от това, че децата на родители с ниски финансови възможности изобщо нямат достъп до добро образование, през недостатъчно качествената университетска и практическа подготовка на учителите и директорите до зле конструираните учебни програми и оценявания, които приоритизират зубренето пред мисленето.

Решенията на тези проблеми изискват смели политици, които са готови да поставят интереса на учениците пред своя собствен. Изискват обществен натиск – от учители, родители, граждани, бизнеса, които ясно да заявят, че няма повече да се примиряват с ниското качество на българското образование.
Истинските реформи

Макар и МОН да изпълни някои от заявените мерки, като промяната на формата на националното външно оценяване след 10. клас и провеждането на национални входни нива по природни науки, то не направи никакви крачки към истински важните и полезни реформи.

В декларацията си след PISA 2022 25-те бизнес организации посочват няколко конкретни посоки, в които трябва да тръгне промяната на българското образование:

повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите;
изработване учебни програми с нова философия, ориентирана към развиване на компетентности, а не наизустяване на предметно знание;
промяна на вътрешните и външни оценявания към измерване на развити компетентности, а не на заучени знания;
ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата;
гарантиране на повече автономност, ресурси и подкрепа за училищата, но и поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците;
взискателен и професионален подбор на учителите и директорите на база необходимите за професията компетентности;
обективна и справедлива оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания.

Всички тези реформи ще предизвикат голям дискомфорт. Но трябва да се подготвим да го понесем и да подкрепим учителите и директорите – не за да се изкачим напред в класацията на PISA, а в името на бъдещето на българските деца.

Виж още за:

    Искра Ангелова

    Искра Ангелова е филолог, актриса и журналист, завършила е телевизионна журналистика в САЩ. Фулбрайтов специализант и дългогодишен продуцент, главен редактор и водещ на телевизионни авторски формати по трите национални телевизии. 14 години е водещ на културното токшоу по БНТ “Нощни птици”. 

    Най-важното
    1
    2
    3
    4
    5
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    1
    2
    3
    4
    1
    2
    3
    4
    5
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    -1720

    15

    Far Rider

    24.12 2024 в 10:13

    Изненадваща е изненадата на изненаданите в МОН, на държавата и на отделни индивиди от популацията на Източнобалканската Задунайская губерния. Седнете пред телевизора за полвин час и се заслушайте какъв език се говори! Опошлен, чалгарски и сърбизиран език смесен със шопски диалект!

    -2458

    14

    Октим

    22.12 2024 в 16:03

    Не се учудвам, след като лятно време, когато съм си в България не мога да повярвам, че много от тези “фунционалните“ могат да стоят изправени, тъй като в други държави такива същества само пълзят и живеят по терариумите. Но като виждаме, че същите подобни (с малки изключения) управляват цялата страна, оглавили са всички институции и налагат цялото развитие ... напълно разбирам малчуганите, които отдавна са убедени, че за да тече живота ти по мед и масло трябва умствено да си на равнището низш бозайник!

    515

    13

    швейк

    22.12 2024 в 08:32

    Еми вдигнете още заплататите без да изисквате резултати и ще решите проблема

    3759

    12

    GB

    21.12 2024 в 23:18

    То с орязване на пари за образование и наука, с копейки, въдворявани ужасни закони, с копейки, величия и чалгари, спъващи приемането на ред закони, с мутри и мутреси издигани в култ почти...
    Как да станеш грамотен, критично мислещ в такава среда?!



    3930

    10

    KhanKrum359

    21.12 2024 в 21:48

    Да, "най-функционално неграмотни" - не искам да се заяждам, ама и редакторът си е доста "най-функционален"... Дали не е по-точно "функционално на-неграмотни"?

    2550

    9

    alfakentavur

    21.12 2024 в 21:02

    "Борнемут напоследък се утвърди като едно от най-негостоприятните места" :D

    2550

    8

    alfakentavur

    21.12 2024 в 20:53

    Гледам "Кристъл Палас" - "Арсенал" по съответния БГ тв канал. Идва ми да отида в студиото и да му запуша устата. На всяка дума, която може, слага пълен член. Естствено в над 90% от случаите - погрешно.
    Имаше и други бисери:
    "И двата отбора си реализираха по един гол" (не, не са си вкарали и двата отбола автоголове)
    "Статистиката беше разбита на пух и прах" или нещо подобно.
    И не помня какви още.
    Значи, ако статистиката ми е, че цялага година в три през нощта спя, то един или два пъти, ако стана по това време - я разбивам на пух и прах.
    Това момче е вопиющо функционално неграмотно и непознаващо езика ни.

    141

    7

    1215

    21.12 2024 в 20:43

    Не е крива само образователната система.Целият проблем е много по всеобхватен-семейство,приятели ,улица,медии,музика,политически живот и липса на достойни примери за подражание и още и още.В крайна сметка се оказва ,че е по интересно да се занимават с това ,което им е в гащите.
     
    X

    Мистерии в Хераклея Синтика