Демократичната образователна система в Дания

Гаяне Минасян Последна промяна на 16 февруари 2016 в 16:30 21259 4

Как трябва да се реформира образователната система у нас, за да изгражда граждани, а не хора неспособни да се справят в живота? Този въпрос ще обсъждат участниците във Втората национална среща за свободно развитие на образованието, която ще се проведе на 20 и 21 февруари в София, в „Рейнбоу плаза“ и „София лайв клуб“, под мотото “Практики на свободата и човечността”. В нея ще участват експерти от Дания, Великобритания и Израел.
Един от основните проблеми сега е, че образователната система в България е наследник на централно-командния подход от едно вече отминало време. Ето защо расте една общност от родители, учители и обществени дейци, обединени около каузата за родителската отговорност за избора на образование за тяхното дете и свободно развитие на образованието в България. Това е кауза за демократизация на страната и освобождаване на богатството и енергията на човешкия потенциал, смятат организаторите й.

На конференцията ще бъдат представени съвременните тенденции в развитието на образованието, които са насочени към по-голямо овластяване на ученика и създаване на възможности за учене чрез автентично сътрудничество. Освен това образованието излиза от изолацията зад училищните стени и започва да възстановява по различни начини връзката с общността, към която учениците принадлежат и се предполага да допринасят. Внася се ударение и върху връзката, познаването и уважението към природата и живота в нея.

Повече за конференцията вижте ТУК.

Дания е една от страните с дълбоки традиции на свобода в образованието, установени със закон още през 1885 г. Повече за системата им разказва Гаяне Минасян в текста, който ви представяме.

Дания е една от водещите демокрации и икономики в света. Според Индекса за икономическа свобода за 2015 г. тя има максимални оценки за върховенство на закона и пазарна свобода. Freedom House (независима организация, следяща развитието на демокрацията по света) дава на Дания максималната оценка за граждански и политическа свобода и съблюдаване на човешките права.

Дания отделя изключително внимание на образованието - близо 9% от БВП отиват за образование. Образованието в Дания е такова, че децата се превръщат в изключително социално активни граждани – те израстват убедени, че тяхното участие в политическия процес има значение. Това личи например във високата избирателна активност - над 85% от гражданите участват в изборите през 2015 г.

Те израстват и изключително продуктивни в работата си - според OECD Дания е сред водещите държави по продуктивност на работещите в света. Не е случайно, че образователната система в Дания дава такъв резултат – тя е една от най-старите демократизирани образователни системи. Един от измерваните от Freedom House компоненти е свободата на сдружаване. Част от тази свобода е нецензурираната възможност за основаване на училища, съществуваща в Дания от над 160 години.

История на демократизацията

Демократизацията на образователната система в Дания е резултат от обществените движения, които трансформират датското общество от средата на XIX в. Още от началото на XIX в. Грундвиг и Колд формулират и настояват за правото на родителите да избират образованието на децата си, което поражда силно движение за родителска отговорност. Преди това в Дания цари абсолютна монархия с патерналистичен крал, който знае по-добре от "обикновените" хора какво е добро за тях. Това важи за всички области от обществения живот: политика, образование, религия и бизнес. В средата на XIX в. обаче, паралелно с процесите на религиозна реформация, у хората се заражда увереността, че те са способни да поемат отговорност за собствените си дела, семейство и деца.

В резултат на това когато официалните местни свещеници демонстрират некомпетентност, хората започват да създават свободни събрания, на които избират и наемат свои свещеници. Ако преценят, че търговците реализират неоснователна печалба върху селскостопанската продукция, те създават кооперативни мандри и кланици. Когато преценят, че бакалинът реализира прекалено голяма печалба, те основават кооперативни магазини. Когато нямат място за провеждане на необходимите събрания и обсъждания, те построяват зали. Паралелно с тази трансформация, в обществото се заражда нов начин на мислене за образованието.

Двама души от ключово значение за новите идеи са поетът, философът и свещеникът Николай Грундвиг и учителят Кристен Колд. От тяхна гледна точка ученето не се осъществява единствено в рамките на училищните институции, в които човек прекарва само определен брой години (в зависимост от общественото положение на семейството на ученика). Ученето е процес, който никога не приключва и и е от същностно значение в живота на човека и ролята му на този свят. Грюндвиг и Колд се противопоставят на прекаленото ударение върху буквоядството в ученето и въвеждат педагогическия метод на разказа. Разказването на истории, поезията и песните свързват хората, тъй като им предоставят обща референтна точка. Освен това разказването на истории запознава детето с митичното, с мистерията на живота и съществуването. Усетът за тези неща е изключително важен както за личния живот на индивида, така и за живота му като член на обществото. Те обръщат сериозно внимание на емоционалността на детето и на играта като ключов фактор за неговото учене. Грундвиг също пише, че държавата не може да обучава децата в идеология и ценности, които противоречат на убежденията на родителите им; тя не може да влиза в ролята нито на църква, нито на училище. Разделението между църква и държава върви паралелно с разделението между образование и държава.

Началото на свободните училища

Свободните училища се появяват като алтернатива на държавните училища. Съществуването на алтернатива на държавните училища е важен фактор за стимулиране развитието на самите държавни училища. Тъй като се приема, че най-добрият вариант е детето да бива образовано от собствените си родители, едно от най-важните неща за учителите става не толкова свидетелството за тяхната квалификация, колкото способността им да се отнасят към децата като родители. Училището се разглежда като продължение на дома, както и на ценностите на дома, а не обратното.

Правното изражение на принципа за правата на родителите може да бъде открито в първия закон от 1814, според който „Задължението за изпращане детето на училище отпада за тези, които поемат сами отговорността за образованието му“. Тази разпоредба най-вероятно е била предназначена за по-богатите семейства, които са можели да си позволят да наемат частен учител. Но през 1830 бързо се установява, че всички, включително обикновените хора, не подлежат на задължението да пращат децата си на училище, ако сами се погрижат за образованието им. С приемането на Закона за свободните училища през 1855 г. правата на родителите биват твърдо установени, а по-късно законодателството доразвива този принцип. От 1908 г., когато свободните училища започват да получават финансиране, държавата плаща за правото на всички родители, независимо от икономическото си положение, да решават как децата им ще бъдат образовани. Това продължава и днес да е основната цел на държавната субсидия.

Традицията на свободните училища в Дания се корени в домашното образование. Макар днес да не са много родителите, които избират този вариант, той си остава основният принцип за свобода на образованието в Дания.

Законодателство - родителска отговорност

Датската образователна система стъпва върху принципа на задължителното образование - не задължително ходене на училище. Това означава, че за образованието на децата са отговорни родителите и следователно са свободни да избират между домашно образование, общинско училище или свободно училище. Идеите на Грундвиг и Колд намират изражение в дългогодишната традиция на самоуправление както в частните, така и в държавните училища. Държавните училища се управляват от училищни бордове на две нива – политическо, съставено от представители на местните власти, които определят образователните политики за общината, и училищно – с мажоритарно участие на родители и членство на учители и ученици, които решават практическите въпроси за организацията на ученето, сътрудничеството между училището и дома, бюджета и др.

Директорът играе ролята на секретар на училищния борд. Освен това датските родители имат право да основават независими училища въз основа на принципите, които считат за правилни. Държавата не цензурира идеологическите основи на свободните училища.

Свободен избор на учебна програма

Днес 17% от децата в Дания учат в свободни училища. Тези училища не са длъжни да копират образованието в държавното училище; те могат да определят самостоятелно основните образователни етапи и момент на приключване за всеки предмет; те също така могат да не провеждат формални изпити. Училищата публикуват публично информация за това дали следват учебната програма на държавните училища, или не. Около 30 от общо 540 свободни училища са декларирали, че не провеждат изпити и не пишат оценки.

Според датското законодателство образованието трябва да осигури на учениците възможности за личностно развитие. Освен това в закона се посочва, че свободните училища трябва да подготвят учениците да живеят в общество като датското, съблюдавайки основните човешки права и принципите на свободата, демокрацията и равенството. Изискването към свободните училища е нивото на предоставяното от тях образование да е принципно, общо погледнато сравнимо с нивото в общинските училища – нещо, което е въпрос на преценка на избрания от родителите надзорник на училището.

Надзор и оценка

Първостепенният надзор и оценка на свободните училища е в ръцете на родителите. Те трябва да контролират практиките на училището, както и да осигурят подхода за надзор във всяко училище. Единият вариант е бордът - в сътрудничество с родителите - да избере един или няколко надзорника, които споделят техните възгледи за образованието или света. Надзорниците преминават неколкодневен курс по сертифициране от държавата. Те следят стандартите за изучаването на датски, математика, английски език. Освен това въз основа на преглед на училището като цяло те се грижат да следят качеството на образованието в него да е най-малко толкова добро, колкото в общинско училище.

Друг вариант е бордът и родителите да решат да правят оценка на училището сами, вместо да избират надзорници. В този случай Министерството на образованието одобрява специфичния им метод за самооценка.

Министерството на образованието също осъществява надзор: надзор на риска, тематичен надзор и индивидуален надзор. Надзорът на риска се изразява в следене в дългосрочен план на определени показатели - например на процента на учениците, които продължават образованието си след IX клас (ако три години подред те са под 60%, се инициира държавен надзор). Тематичният надзор се изразява в проверки в някои от училищата с определени специфики – например училища, в които не се провежда общонационалният изпит за завършване на IX клас. Индивидуалният надзор се извършва по молба на родители или информация от други източници. Принципната цел на надзора е да се установи дали преподаването предлага минималния стандарт. Ако това не е така, в резултат от проверката се очаква училищата сами да намерят начин да внесат подобрения в резултатите си. В противен случай след повторна проверка може да бъде спряна субсидията на училището.

„Колелото“ на демокрацията

Демократичната образователна система е основна предпоставка за възпитаване на демократично мислещи и социално активни граждани. Демокрацията не е просто предмет, който, ако бъде въведен и бъде преподаван, ще създаде желаните нагласи. Да се научиш на демократичност е въпрос на усвояване на умения, не на зазубряне на информация. То е същото като карането на колело – колкото и квалифицирани учители да се заемат с преподаването му, какъвто и учебен план да разработим и какъвто и учебник да напишем за карането на колело, учениците няма да се научат да карат колело, докато не им дадем самото колело да поиграят с него. В много области от живота личният опит е решаващ и има предимство пред теоретичните знания. Ето защо в контекста на България, ако желаем активни, социално ангажирани и демократично мислещи граждани, няма друг начин, освен да демократизираме образователната си система. Към днешна дата тя е наследник на тоталитарното ни минало, изцяло пирамидална и бюрократична структура без реално учителско, родителско или ученическо участие, без реална алтернатива в лицето на частни или свободни училища с различни педагогически подходи. Именно това е причината, поради която сред младите хора продължават да се възпроизвеждат недемократични нагласи и социална апатия въпреки номиналното съществуване на България като демократична страна. Крайно време е да позволим на децата да се учат на демокрация, на сътрудничество и на социална активност от личния си опит. Крайно време е да им позволим да го правят в училище.

Други текстове на Гаяне Минасян вижте ТУК.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови