Година след приемането на коалиционното споразумение между управляващите партии, някои от декларираните намерения са игнорирани, а партньорите в управлението вече дори са готови да ревизират някои текстове.

След сътресенията в управляващата коалиция - минаването в опозиция на една от партиите в РБ и оставката на един министър, заради "опраскана" съдебна реформа - ГЕРБ и РБ изглежда отново намират общ език.

Премиерът Бойко Борисов заяви в сряда в парламента, че коалиционното споразумение не е включвало конституционни промени. Тезата беше лансирана и от лидера на АБВ Георги Първанов. И двамата обаче удобно пропускат да отбележат, че споразумението ще се изпълнява от Програмна декларация, която е дори по-категорична. В нея се насочва вниманието към „смяна на конституционния модел на съдебната власт“. 

Тази тема обаче не само, че не е на дневен ред в управляващата коалиция, но беше избегната при сегашните промени в Конституцията.

От Реформаторския блок също поискаха ново коалиционно споразумение, защото "всички знаем, че в известна степен е пропукано доверието между Блока и ГЕРБ", както се изрази във вторник Найден Зеленогорски.

Какво изпълниха партньорите от коалиционното споразумение и какво - имаха възможност, но не направиха.

Съдебна реформа

Първата точка в сферата на правосъдието - приемане на стратегия за реформиране на правосъдната система, беше изпълнено. 

Това обаче е и първият от поредицата компромиси, направени от Реформаторския блок. На 21 януари 2015 г. парламентът прие документа в орязан вариант с гласовете на 173 депутати. В него, след намесата на БСП, отпадна намерението на бившия вече правосъден министър Христо Иванов за непостоянно действащ Висш съдебен съвет (ВСС), разделен на съдийска и прокурорска квота. Отпадането на текста стана по настояване на лидера на БСП Лява България Михаил Миков и беше подкрепен от всички партии, с изключение на БДЦ и „Атака“.

В стратегията пише още, че освен преструктуриране на ВСС чрез разделението му на квоти, ще се търсят и начини за намаляване на парламентарната квота в него „така, че да не крие риск за доминиране над професионалната“. 

Прекратяването на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата също фигурират в декларацията, но на фона на скандала с "двете каки" изглежда само пожелателен. 

В нея е записано също, че ще се работи за създаването на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Очевидно намеренията са еволюирали в създаването на двете колегии във ВСС. В документа обаче са записани намерение за „смяна на конституционния модел на съдебната власт“, нещо, което днес Борисов нарече „бонус“. 

Оптимизирането на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му също фигурира в декларацията. Този текст кореспондира с "историческия компромис", осъществен през лятото.

Намаляването на излъчените от парламента членове на ВСС не беше постигнато с последните промени в Конституцията. Броят им остава 11, както досега. Още през септември председателят на парламента Цецка Цачева предупреждава, че според нея "няма как да бъде променена квотата на Народното събрание от 11 членове в състава на ВСС, без да бъде свикано Велико Народно събрание“ и че единствените различия в парламента са как да бъдат разпределени в двете колегии. 

Оказва се, че и условието, което реформаторите поставиха през юли, за да се съгласят на орязването на промените в Конституцията, също не е в съответствие с програмната декларация на правителството. От Блока до последно искаха в съдийската колегия да влизат председателите на ВАС и ВКС, 6 членове, излъчени от самите съдии и 5, които да са предложени от парламента. Разпределението за прокурорската квота, което искаха беше - главният прокурор, 5 излъчени от прокурорите и 6 от парламента.

Това на практика обаче също запазваше парламентарната квота в сегашния ѝ вид. 

Относно въвеждането на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на главния прокурор също нищо от декларацията не е изпълнено. Това, което се случи с новите промени в Конституцията, е, че с пожелателен тон се позволява обвинител №1 да се отчита пред парламента за борбата с престъпността. Думата „изисква“, която беше предложена от Реформаторите, не събра дори минимума от 160 гласа.

Текстовете в декларацията за отзоваване на главния прокурор бяха оттеглени от Реформаторите. Според прависти това би създало прецедент и възможност за искане на механизми за отстраняване на други фигури. Това предложение беше модифицирано в ново за създаване фигурата на независим зам. главен прокурор, който да има правомощия да разследва главния прокурор. Предложението обаче беше отхвърлено в парламента с мнозинство.

Напразни изглеждат и намеренията за "подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта."

Една година след подписване на споразумението няма нито един висш чиновник предаден на съд. До момента спецзвено в прокуратурата е предало на съд единствено бившият председател на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов. Разследването срещу него обаче беше започнало много преди подписването на споразумението.

Какво друго от собствената си декларация управляващите можеха да изпълнят, но решиха да пренебрегнат.

Разделът „Правосъдие“ от програмната декларация на управляващите далеч не е единственото, което са имали възможност да изпълнят, но са пренебрегнали. В нея е записано също, че управляващото мнозинство ще демократизира изборния процес чрез провеждането на референдум за задължително гласуване (т. 18.3).

Коалиционните партньори вече имаха такава възможност, но предпочетоха да я отхвърлят. Президентът Росен Плевнелиев поиска провеждането на референдум с три въпроса, като един от тях беше именно за задължителното гласуване. Точно този въпрос беше бламиран от депутати от ГЕРБ през лятото заради "развалени" пултове. Въпросът „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?" първоначално беше приет, но при прегласуване около 20 души от ГЕРБ, които при първото гласуване бяха "за", не гласуваха втори път.

Отбрана и сигурност

В сектора на отбраната нещата изглеждат по-изпълними – задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество, постепенно преустановяване на всички зависимости и законодателно уреждане на координацията между специалните служби.
Със сигурност обаче не е ясно как ще бъде изпълнен ангажиментът за запазване числеността на българската армия. В програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 година е предвидена численост на армията между 37 000 и 40 000, като тя „поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 000“.

Реформата в сектор сигурност в споразумението се свежда основно до пакета закони, който трябва да регулира дейността им. Повече от 25 години такива закони нямаше. Законът за НСО в частност обаче запазва статуквото. В същото време парите за догодина за държавните гардове бяха увеличени, за сметка на разузнаването.

Записаното доизграждане на ограда на границата е факт и това беше оценено от британския премиер Дейвид Камерън. Пропуските в охраната на границата обаче са очевидни. Това се доказа от инцидента край Средец, в който беше застрелян имигрант от Афганистан. Групата чужденци премина безпрепятствено близо 30 км от границата до вътрешността на страната при условие, че интегрираната система за наблюдение би трябвало да ги засече още на турска територия.

Относно мерките за ограничаване на битовата престъпност няма какво да се каже. Няколко поредни правителства си пожелават да се справят с проблема. Политическите усилия за приемане в Шенген засега също остават безуспешни. Въпреки, че беше изготвен посоченият в декларацията функционален анализ на МВР, единственият неуспешен опит за „реформа“ беше направен от финансовия министър Владислав Горанов, който оряза социалния пакет на служителите в МВР. Това „взриви“ системата с масови протести на полицаи, а властта даде назад.

Сред изпълнените точки е създаването на Национален музеен комплекс „БГ Лувър“ - мечтата на културния министър Вежди Рашидов. Приоритетите в инфраструктурата също са на дневен ред за управляващите. Приети бяха и законопроекти в сферата на екологията и опазването на околната среда. В програмата си управляващите залагат и разширяване на участието на въоръжените сили при защита на населението при бедствия и кризи. Последните инциденти и участието на военни в спасителните дейности показват, че и по тази точка се работи. Друга тема, заложена в Програмната декларация, за която може да се каже, че е изпълнена е възстановяването на доверието на Европейската комисия и на плащанията от европейските фондове. Работи се и по някои от заложените намерения в сферата на здравеопазването и образованието.

Част от точките в коалиционното споразумение обаче са написани общо и, както виждаме, могат да бъдат интерпретирани от партньорите в диаметрално противоположни посоки. 

Още по темата

16/12/2015

Политика

Борисов поиска ново коалиционно споразумение

15/12/2015

Протести

Стотици подкрепиха провалената съдебна реформа (хронология и снимки)

14/12/2015

Темида

Полицаи подкрепиха магистратите за съдебната реформа

14/12/2015

Интервю

Дайнов: Бойко Борисов разцепи РБ и храносмля едната част