Какво си пожела БНБ без да ни каже

Калоян Сухоруков 20 юли 2014 в 15:22 15940 4

След бурята от събития, свързани със скандалните твърдения на висшето ръководство на Българска народна банка за състоянието на Корпоративна търговска банка, от няколко дни в общественото пространство тече оживен дебат какъв е най-удачният начин за излизане от твърде комплицираната ситуация.

Гуверньорът на Централната банка, с надеждата да минимизира последиците от изнесените данни, реши да изпъкне с готов вариант за изход от положението, като съобщи за вече изработено законодателно предложение, като дали същото се явява ad hoc или ad hominem – само времето ще покаже.

Текстът на законопроекта не беше официално оповестен, но се появи в редица медии и тъй като неговата автентичност до настоящият момент не е опровергана от никого, същият може да се приеме за достоверен и да се разсъждава над него.

Дали по същество подобна идея на БНБ за действия срещу проблемите в банковата група КТБ са адекватни и справедливи ще се спори дълго, а и в крайна сметка решението е в ръцете на законодателя. Настоящото изложение няма за цел да посочи всички евентуални недостатъци на законопроекта, а единствено да обърне внимание на една на пръв поглед дребна подробност, както се казва - в ситния шрифт, за която поне до сега не се срещат коментари.

С Преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за преструктуриране на „Корпоративна търговска банка“ АД се създава нов текст в Закона за кредитните институции, който изглежда повече от тревожно:

Създава се чл. 151а:

“Чл. 151а. (1) Ако актът за отнемане на лиценз на банка по чл. 36, ал. 1 или чл. 38 бъде отменен от съда, банката не възстановява дейността си, а започнатото производство по ликвидация се довършва по реда на глава дванадесета, раздел втори.
(2) Ако актът за отнемане на лиценз на банка по чл. 36, ал. 2 бъде отменен от съда, банката не възстановява дейността си, а се открива производство по ликвидация по реда на глава дванадесета, раздел втори.
(3) Ако акт по чл. 116, 117 и 118, засягащ права на акционери или други лица, бъде отменен от съда или ако бъде отменено произтичащо от този акт решение на общото събрание на акционерите или извършено вписване по чл. 29 и 30 от Закона за Търговския регистър, това не води до възстановяване на правата, които лицето е имало преди издаването на акта.“

Актът, с който се отнема лиценз на банка е по същество административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол. В случай че в хода на съдебното производство се установи, че актът е издаден в противоречие с материалния закон или в нарушение на процесуалните правила, същият се обявява за незаконосъобразен и бива отменен, като с това се слага край на административната процедура. С оглед някои от спецификите на тези актове, като тяхното незабавно предварително изпълнение и невъзможността то да бъде спряно от съда, издаването им често води до предизвикване на съществени правни последици, които при евентуална отмяна на актовете следва да бъдат заличени и то с обратно действие – т.е. да се възстанови правното положение, съществувало преди тяхното издаване. В същата степен, с някои изключения, това се отнася и за актовете, с които БНБ поставя търговски банки под специален надзор или разпорежда принудително намаляване или увеличаване на капитала им.

Твърде любопитно е защо Централната банка инициира законодателно предложение, чиято цел е да заобиколи основни правни положения и да обезсмисли напълно участието и ролята на съда, като се опитва да извоюва възможност с установено по безспорен начин незаконосъобразно поведение да се придвижва напред по законова процедура и по този начин, по отношение на последиците, да се поставя знак за равенство между едно законно действие на административен орган и нечии своеволия. Приемането на подобни допълнения в закона би допуснало с абсолютно формално изготвени актове, без всякаква мотивация или съобразяване с нормативните изисквания, да се пристъпва към принудителна ликвидация въпреки незаконно отнет лиценз за случаите по ал. 1 и 2, и отказ от възстановяване на правата на лицата въпреки незаконосъобразни действия в случаите по ал.3 от законопроекта. Очевидно това може да доведе до безпрецедентна злоупотреба и буквален произвол с неограничен кръг банки. Важно е да се изясни възможността това да е просто грешка или наистина търсен резултат. Съмнения се подклаждат и от факта, че подобни изменения се внасят през Преходни и заключителни разпоредби на друг закон и по същество нямат пряка връзка с неговата успешна интеграция в нормативната уредба, но по този начин те умело се прикриват, не попадат в центъра на обсъжданията и на практика шансът да минат незабелязано е много висок.

В последните дни към ръководството на БНБ се събраха твърде много въпроси, които чакат своя отговор, но на опашката неизбежно трябва да поставим още няколко – кой има нужда от това, защо и срещу кого смята да го използва, удачно ли е Централната банка да се поставя над съда и да превръща себе си в потенциален изпълнител на мокри поръчки.

На ход са БНБ…

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Анализи

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Спас Малинов, който оцеля от лавината, която погуби 11 души