Какво е Зелената сделка и как трябва да промени Европа

Зелената сделка (Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и да се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

Какво съдържа планът на Европейската комисия:

Климатично неутрална Европа

До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. Целта ще бъде заложена в Закон за климата, който ще бъде представен за обсъждане през март тази година. Заедно с него ще има пакет от закони за промяна, като директивите за възобновяема енергия, за енергийна ефективност, за промяната на използването на земята и за търговията на емисии.

По-късно тази година ще бъде представен и план за “умна секторна интеграция”, който да събере в “една система” секторите електричество, газ и отопление”. Очаква се и нова инициатива за извличане на огромния потенциал на морския вятър

Кръгова икономика

Пак през март ще бъде представен “екшън план” за нова индустриална стратегия на ЕС. В нея ще се целѝ индустрията да използва по-малко материали и да се гарантира, че продуктите могат да бъдат използвани повторно и рециклирани.

Най-замърсяващите индустрии, като производство на стомана, цимент, текстил и др. ще бъдат във фокуса на плана за кръговата икономика. Производството на стомана трябва да бъде готово за “чисто производство” с използването на въглерод през 2030 г. Тази година ще има и закон, според който батериите, които ще се продават в ЕС трябва да бъдат само за многократна употреба.

Обновяване на сградите

Това е една от водещите програми по Зелената сделка. Под реновиране се разбира повишаване на енергийната ефективност, което да помогне на хората да намалят сметките си за отопление и ток. 40% от енергията се потребява от домовете.

Нулево замърсяване

Без значение дали говорим за замърсяване на почви, въздух или вода - целта е нулево замърсяване до 2050-а.

Екосистеми и биоразнообразие

Нов документ ще бъде представен през март и ще включва и нова стратегия за горите с която трябва да се увеличат дървета както в градовете, така и в селата и да се насърчават селскостопанските продукти, за които не се прилага обезлесяване.

От фермата до трапезата

Тази стратегия се очаква да бъде представена през пролетта на тази година от еврокомисията. През миналата седмица евродепутатите вече започнаха да обсъждат "по принцип" какво трябва да съдържа документът. Стратегията целѝ “зелено и здравословно селско стопанство”. Това включва планове за значително намаляване на химикали, като пестициди, торове и антибиотици. По време на обсъжданията дори крайнодесните депутати, между шегите за Грета Тунберг, се съгласиха, че избиратели им заслужават чиста и здравословна храна. Всяка страна членка трябва да заяви целите си в национален план по общата селскостопанска политика на Съюза.

Транспорт

Сегашната цел на ЕС пред автопроизводителите са емисии от 95gCO2/km до края на следващата година. Очаква се новите автомобили в Европа да станат с нулево замърсяване, вероятно към 2030 г. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции, която да е толкова гъста, че да няма притеснения от оставане без енергия при пътуванията. Биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.

Пари за засегнатите от прехода

Проектът за фонд "Справедлив преход" трябва да даде възможности на засегнатите региони да преодолеят кризисната ситуация и да излязат от нея със значителни нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и на индустрията. Подпомагането може да бъде единствено на база на териториални планове, които да залагат конкретни инвестиции в модернизация на производства, в преминаване от въглища на други видове гориво или други енергийни модели, в развитие на човешкия капитал. В тези региони трябва да бъдат базирани научни, научно развойни звена, които да развиват една по-модерна икономика.

Планира се фондът да разпределя 1 трилион евро. Финансирането на фонда ще е от ресурси от фондовете за регионална политика на ЕС и от програма “InvestEU”, с пари идващи от Европейската инвестиционна банка и националните правителствата. Предвиждат се “мобилизация” и от частни инвестиции.

Научни изследвания, разработки и иновации

35% от фондовете на ЕС за изследвания ще отиват за екологични технологии.

Външни отношения

Усилията на дипломацията на ЕС ще бъдат мобилизирани за подкрепа на Зелената сделка и за привличане на останалата част от света към каузата, но и ще се цели защита на европейската индустрия от нечестна конкуренция.

Какво прави правителството

Засега българското правителство е заявило само, че иска да запази тецовете максимално дълго време. Такова решение дори беше взето от парламента преди седмици. Според действащите регламенти след 2025-а всяка форма на държавна помощ за въглищния бизнес е забранена, което така или иначе ще направи цената на тока произвеждан от тях много по-висока.

България все още не готова с регионалните си планове. Планове за изоставяне на въглищата, като основен енергоизточник вече имат държави близки до нас - Гърция, Румъния, както и Полша, която е най-зависима от въглищата в ЕС.

Няма информация за стратегическите цели на третия кабинет на Бойко Борисов. 

Излизането на Великобритания може да обърка плановете

Дали Зелената сделка ще стартира зависи от Многогодишната финансова рамка на Европейският съюз за периода 2021-2027 г. Държавите в Съвета на ЕС не могат да се разберат за размера на рамката, което представлява горен лимит на разходите, които ЕС ще направи през следващите седем години. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава, подкрепяно от големите вносители в бюджета на ЕС, като Германия, Нидерландия и Скандинавските държави, до 1.3%, поискани от европейския парламент. Еврокомисията предлага бюджетът да нарасне до 1,14% от БВП на ЕС, но Германия се противопоставя, като се позовава на коалиционното споразумение на управляващата коалиция.

Ако не се стигне до съгласие в Съвета на ЕС, бюджетът за 2021-2027 г. остане в размер от 1% от размера на европейската икономика. Това обаче означава, че ще е трудно и дори невъзможно да се достигнат високите законодателни цели, които си поставя парламентът и комисията. Освен Зелената сделка (Зеленият пакт, Зеленият курс), за осъществяването на която ще се необходими значителни средства за компенсации на засегнатите европейски и пари за развой, сред приоритетите на ЕП и ЕК са повече пари за отбраната на границите с увеличаване на състава на граничната агенция Фронтекс, образование, дигитализация и т.н. Ще трябва да се направят допълнителни съкращения в размера на кохезионните фондове и на парите за земеделие, което среща съпротива от различни държави. Една от причините за проблема със съставянето на бюджета е и “дупката в бюджета”, която се получи след излизането на Великобритания.

Още по темата

12/02/2020 Икономика

Пламен Димитров: Искаме ясна позиция на държавата за Зелената сделка на ЕС

07/02/2020 Анализи и Коментари

Томислав Дончев за Зелената сделка: Дръзко начинание с неизвестни последици и неясен залог

28/01/2020 Икономика

Борисов и Дончев за Зелената сделка: Не искаме да сме зелени и бедни

Следете новините ни в GoogleNews