Моята немила-недрага Класическа гимназия

Владимир Йончев Последна промяна на 04 февруари 2015 в 00:01 27123 51

Сградата на "Иван-Асен", където до 1994 г. беше Класическата гимназия

Току-що пуснах дописката, че Класическата гимназия пак е остракизирана извън пределите на града и ми се доплака.

Когато аз учех в Класическата гимназия, училището беше на "Иван-Асен II", точно зад БТА и Полиграфическия комбинат.

Делеше една сграда с 12 СОУ, което хронично страдаше от липса на ученици, имайки късмета да се случи в квартал с къщи, ниски блокове и предимно възрастни жители.

Сградата на "Иван-Асен" е огромна. 4 етажа, от които първият винаги беше за най-малките ученици на 12-то училище, а на горните три учехме на смени с 12-то училище - първия срок те бяха първа смяна, втория - ние. Тогава всички училища учеха на смени и не помня някой да е имал нещо против.

По едно време бащата на един от учениците на 12 СОУ стана министър на образованието. Няма да споменавам името на този министър, защото за мъртвите "или добро, или нищо", а аз за него добра дума не мога да кажа. Но с неговото министерстване почнаха мъките на Класическата.

Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ", както е пълното име на НГДЕК, винаги е била към Министерство на културата, за разлика от повечето училища, чийто принципал Министерството на образованието.

Подкокоросван от учителките на сина си, Министърът-за-когото-добра-дума-не-мога-да-кажа обяви, че има институционален проблем - двете министерства трябва да изчистят собствеността си. Не може току-така да се бъркат собственостите на 2 различни министерства.

Срещу глупостта на министъра имаше един железен аргумент. 12-то училище нямаше деца. Имаше по две или три паралелки във випуск и нямаше как да запълни огромната сграда.

Но ако си мислите, че глупостта и наглостта са патент на нашето време, жестоко се лъжете. Министърът и учителките на сина му започнаха офанзива. Събраха къде-що има изключен ученик от София, записаха го в 12 СОУ и направиха паралелките по 16 ученика - минимално позволения брой ученици за откриване на паралелка по това време. Така вместо по 2 паралелки във випуск 12 СОУ имаше вече по 4. Тъжна гледка беше как нашите приятели от 12-то училище учеха по 7-8 души в часовете, защото изключените от цяла София ученици така и не се пристрастиха към влизане в час. Но сградата беше запълнена.

Всъщност - почти запълнена. Пак останаха достатъчно стаи. Моите учители измислиха странна програма с междинна смяна, учехме в библиотеката и в стаята на заместник-директора и 2 години някак си спасявахме положението.

Министърът-който-не-трябва-да-се-споменава беше изметен от историята, синът му завърши гимназията, но институционалният спор между двете министерства се беше завъртял и всеки следващ министър на образованието не искаше подопечни на Министерството на културата навлеци в "своята" сграда.

Аз завърших в сградата на "Иван-Асен" и не мога да разкажа за пътешествията до "Модерно предградие" - кварталът малко преди Белград вдясно. Жена ми, с която тогава бяхме гаджета, закачи 3 години пътуване. Ставаше в 5:30 ч. Пътят беше 1:40 мин. Свършваше училище в 14:20 ч. Връщаше се вкъщи към 16-16:30 и лягаше да спи, защото след час и половина - два пътуване се чувстваш разбит.

Сега до "Модерното предградие", малко преди Белград вдясно, има метро и пътят не е толкова дълъг. Но в годините преди метрото, заради легендарните пътешествия до края на света, малко по малко Класическата западна.

Сградата на ул. "Баба" в квартал "Модерно предградие"

Не знам дали първо я напуснаха учителите или първо учениците. Най-вероятно в равна степен и двете. От година на година още един и още един любим мой учител изоставяше Класическата с аргумента, че 3-4 часа път на ден не е човешко. Най-умните деца, които биваха приети едновременно в Класическата, Немската, Английската и Френската, все по-често избираха някоя от езиковите гимназии в центъра.

Накрая елитната Класическа гимназия се превърна в квартално училище на "Люлин".

Преди 5-6 години дори загубените из дебрите на старогръцката трагедия и латинската граматика мои учители разбраха, че ако не се направи нещо, гимназията умира.

Направиха го така, че по-добре да не го бяха правили. Измолиха от столичния кмет Йорданка Фандъкова изоставената сграда на 13-то училище на Женския пазар. Изоставена, защото няма родител, който да си пусне детето на най-криминогенното място в София, даже това дете да не се е явявало на изпити, да не е влязло във всички елитни гимназии и да е предпочело измежду всички тях Класическата.

Сградата на Женския пазар, където беше Класическата гимназия в последните 2 години

Най-ужасната последица от местенето беше, че учителите в НГДЕК се изпокараха. Едните казаха, че искат в сградата на ул. "Баба", в която започна един ремонт, около който основателно или не, вървят какви ли не съмнения. Другите успяха да измолят пари от Фандъкова, за да може изоставеното училище на пазара поне да не е опасно за живота и здравето на децата.

Надявам се всички да забравим тежките думи, които се наговориха, защото повечето учители и от двата лагера са мои съученици (да, забравих да кажа, че докато децата пътуваха до квартала-малко-преди-Белград, ние остаряхме). А най-възрастните (и от двата лагера) бяха моите учители, моите любими учители. Не вярвам, че някой от тях е имал задна мисъл, когато е защитавал едната или другата сграда. И така да е - аз никога няма да го повярвам.

Най-ужасното в тоя дълъг, публичен и медиен скандал е, че всъщност се спореше как да умре Класическата - от обесване или от обезглавяване. Нито сградата в "Модерно предградие" с пасторално пасящите коне в двора, нито реновираната руина на Женския пазар са дом на Класическата.

Домът на Класическата е онази полупразна сграда на "Иван-Асен" зад БТА и Полиграфическия, която и до ден днешен не може да събере ученици. Там се роди Класическата гимназия, там отиваха децата, които се бяха класирали във всички елитни гимназии, но избираха нея, защото е най-елитна.

Питали ли сте се защо е толкова елитна? Отговорът е много прост. Най-добрите преподаватели от Университета бяха нашите учители. Между лекциите си пред студентите отскачаха за час-два-три до сградата на "Иван-Асен", която е на 10 мин пеша от Ректората. Преподаваха ни това, което преподаваха и на студентите. С тая разлика, че повечето от студентите бяха влезли случайно в тая специалност, а ние живеехме в света на мъртвите езици, античната философия и култура.

След часовете се понасяхме на тумби към Университета, защото се е разчуло, че има нов преподавател, който трябва да се чуе. Или най-често - за да слушаме отново и отново Исак Паси, Цочо Бояджиев и Калин Янакиев на поредната им лекция. Кибичехме до тъмно в библиотеката, защото преди да се напием вечер, трябваше да сме изчели всичко по днешната лекция. Да, само в Класическата по време на свойствените за учениците пиянства, се обсъждаше днешната лекция на Професора, класическа литература и средновековна философия, а не гаджета.

Още тогава имаше родители, които не пускаха децата си в Класическата с аргумента, че децата там събират куп ненужни знания, но са неподготвени за живота. С течение на годините разбрах, че вероятно са прави. Едва ли има друго училище, което да има толкова свои "питомци" във властта. Със сигурност няма друго училище, което да е дало толкова журналисти и публични личности. Докато пиша това, по телевизора върви "Референдум" и един мой съученик си говори с една моя съученичка. Но всички ние се оказахме прекалено "неподготвени", за да "уредим" Гимназията в собствения й дом.

Моята Класическа гимназия все още се скита немила-недрага. Вчера беше на Женския пазар, утре ще е в "Модерно предградие". Днешната новина е, че часовете на щатните учители ще са в "Модерно предградие", а часовете на лекторите от Университета ще са на Женския пазар. Елитните ученици, creme de la creme на елита, както би казал друг мой съученик Нойзи, ще тръгват от Младост, ще изкарат 2 часа в Люлин, ще се преместят до Женския пазар, за последните си 2 часа пак ще се върнат в Люлин и може би, ако денят е достатъчно дълъг, пак ще финишират в Младост.

Искаше ми се за финал да кажа нещо оптимистично и понеже Game of Thrones пак нашумя тия дни се сетих, че "излишните" мъртви езици, които учихме са като Удавения бог - "каквото е мъртво, никога не ще умре". Но после се запитах дали тези думи са по-подходящи за латинския език или за вече мъртвата Класическа гимназия.

---------

PS: За тия, които не знаят коя точно е сградата на 12 СОУ на "Иван Асен" и кое точно беше БТА и Полиграфическия, ще дам упътване - точно срещу сградата на "Пайнер". Намирам нещо много символично в това.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12005

52

Silvia Yavor Todorovi

21.04 2016 в 23:25

Абсолютно поддържам полковника и Вал, аз също учих 7-8 години в 12-то училище и живея точно срещу него, никога не е имало недостиг на ученици в училището (В И Ленин се казваше между другото) аз винаги съм бил между номер 33 и 38 поради алфабетни причини (и аз да острацирам някоя друга дума като Йончев - неговото остракизиране не е ясно откъде идва). Надутите претенции на "класиците" са абсолютно измислени, много добре си спомням селските им разговори, псувни и шеги и една дума не съм чул от тях за култура, древни езици и или нещо от сорта. Като се замисля, обяснението е, че там влизаха само децата на номенклатурчиците, бивши овчари и селски партизани, а района около Иван Асен си е бил открай време upper-middle class, така наречена интелигенция и технически професионалисти. Нашата къща е строена от дядо ми през 1923 когато е бил минен инженер и баба ми - една от първите жени в България с висше образование, аз съм четвърто поколение "висшист" (омразен термин, но лесен за използване), сина ми е 5 поколение, но никой от нас не се надува с тези факти за разлика от "класиците" които в Левуново не са били чували дори за Гърция, да не говорим за древната. Народа си го е казал много добре - пази боже сляпо да прогледа.