Кратки съобщения оповестиха миналата седмица, че 50-тина наши музиканти се събрали и създали „Българска музикална асоциация”. Верни на общия тон в поднасяне на новините от години насам, медии съобщиха, че „Васко Кеца ще продава музиката си” на сайта на новата структура. „24 часа” оповести, че „целта й е да брани икономическите интереси на творците и да подпомага млади изпълнители. Ще бъде направен и платен интернет портал с бг музика. Събраните средства от сайта ще отиват директно при музикантите.” Разбира се, също по унаследен навик, недоверието, съмненията, а най-вече неосведомеността, са повече.

При колегите от специализирания форум на родните музиканти, също има тема за поредното „образувание”. „Това алтернатива на Профон и Музикаутор ли е, или просто поредното сдружение...”, пита Savov. Мнението на Babyface Bob засега обобщава най-пълно двете крайни страни на мненията /които и там не са кой-знае-колко за 2-3 дни, а темата е едва от 22-ри и дава още един маркер за слабата разгласа на начинанието/:

„Бих си направил труда да потърся в каталозите на Профон и Музикаутор дали фигурират хората, които създават новата организация. И след като видях, че са членове на тия две сдружения - къде като автори, къде като композитори, къде като текстописци или продуценти, или изпълнители, смятам, че се създава алтернатива на организациите за колективно управление на авторски права. Значи не само "малките" автори са недоволни от отчисленията на Профон и Музикаутор. Мисля, че всеки трябва да защитава творчеството си и да иска гаранции и заплащане. А ако инициативата подпомага и младата българска сцена, то тогава излиза далеч извън пределите на досегашните организации. Последното силно ме съмнява, но пък в полза на разчупване на демагогията на тия две дружества - мастодонти - Профон и Музикаутор, развитието на една такава алтернативна организация ми изглежда интересно. Остава да видим какво ще измислят.”

Нямам какво да добавя. Просто се обадих на Васил Гюров и уговорих да се видим, за да ни даде той повече информация. Според мен, ако нещо ѝ липсва на новоучредената Българска музикална асоциация, то това са самите вести и разяснения за идеята, целта, задачите и първите стъпки. Какво научих от Васил преди да вземе участие в сватбата на Даката /да ти е честито и да я караш само по мед, масло и рокендрол!/.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ: „Ако мога да кажа с едно изречение – да подпомага българската музика, за развитие на българската музика. Която в момента е на такова ниво, че няма накъде повече да се падне. От тази гледна точка, се появява от само себе си нуждата от такава Асоциация. Една от целите й конкретно ще бъде да се занимава с дейности, с които Музикаутор и Профон не могат – бидейки дружества за колективно управление; напр. създаването на сайтове или някой търговски дейности.

Другото важно и полезно нещо е събирането на нашата музика на едно място, за потребителите това ще е най-доброто, всичко да се намира лесно. Ето една от първите ни цели – приоритетът ни е създаване на сайт, създаване на медия. Какво й липсва на българската музика? Медия, поле за изява, сцена, форум, експорт извън страната. И първото, с което ще започнем е сайтът – библиотека, архив да го наречем; събирането й на едно място. Следващо: създаване на алтернативни медии за българска музика. Виждаме какво е положението с телевизиите сега, изобщо не се залъгваме. Има едно БГ Радио, което е много строго профилирано. Искаме да направим необходимите неща за съживяване на българската музика, за разчупване на статуквото – място, където да е събрана, медии, които да се занимават с нея – вкл.онлайн радиа, телевизии – това е обект на разговорите ни сега. Оттам нататък – грижата за концертната дейност, която е не по-малко западнала и има нужда от помощ. Ето например, отдавнашни са идеите, да се организира първо нашата клубна мрежа за концерти, след това тя да стане част от една Балканска клубна мрежа за музикални изяви. Така пък ще достигнем и крайната цел – фестивалната дейност. Фестивалите тук и извън страната, на които изпълнителят да може да участва, да кандидатства с по-малко усилия откъм информация и формалности.”

ЗА СЛУШАНЕТО И СВАЛЯНЕТО: „Много са нещата, които работят за начинанието ни за сайта-архив и медия. От една страна – обществото, което вече по съвсем друг начин е узряло. Много са хората, които са осъзнали и искат легално да се случват нещата. На самите пиратски сайтове бизнесът не им върви както някога – защото този модел с източването остава на заден план. Хората все повече не искат просто да точат и да трупат някакви неща, да пълнят дискове, а да слушат в момента – налага се „стриймингът”, живият модел на слушане. В момента, в който искаш да чуеш нещо, ти го пускаш и го слушаш – веднага; не е нужно да складираш терабайти някъде, да търсиш из тях.

От друга страна, мисля, че наистина има условия да се легализира музиката – и много други неща, изкуства – в интернет. И ние трябва да намерим подходящите модели – ще има и безплатно ползване, ще има и някакви плащания, минимални, абонаменти най-добре – говорим за 2 лв. на месец да речем, колкото една бира. Този начин, легалното - приучва хората, че минимално, но ползването се плаща – това е добрият модел.

По-важното обаче е целта да се събере цялата българска музика на едно място. Тя е основна за Асоциацията – да се грижи за тази музика, за промотирането й, за дигитализирането й…, за много неща, за които ако сами не си се погрижим – няма кой да ни го направи.”

ОБСЪЖДАНОТО НА ПОСЛЕДНАТА СБИРКА: „Сайтът - това обсъждаме в момента. Основно ще става въпрос за стрийминг. Ще има възможност, разбира се, и за даунлоуд – за зареждане на собствени архиви; а нататък – и за продажби на физически носители, това е важно и не го изпускаме. Разговаряме в момента с IT-специалистите, кое-как да направим. Виждаме каква е ситуацията по света, живия „стрийминг” е модерното, основно и важно мероприятие, което ползва потребителите. /Колкото и да не ми се ще да употребявам чуждици като „стрийм”, „даунлоуд” – но това са и въпросите, които вълнуват и работят актуално днес/. Слушането на музика в реално време – не складирането по дискове и телефони и къде ли не, живото слушане, на момента: искаш нещо, щрак и го слушаш. Ето дори днес се събирахме /б.а. в събота, като предния ден по обед, Васил още не знаеше, че ще имат такава сбирка/ - обсъждахме какви да бъдат концепцията, моделите, панелите, платено, безплатно, абонамент, как да се направи самата архитектура на сайта – като този или като еди-кой си, как да изглежда; вътрешното структуриране – по интереси, по стилове – това са подробности, но бързаме да си изясним кое-как и да го направим.

Имаме да изпълним няколко паралелни задачи. Да се събира тази българска музика. Да се конвертира по някакъв начин – да се стандартизира въвеждането й; не само като формат, примерно от “wav” в “mp3”, но и всичката „метадата” – автори, композитори, информация… От друга страна, трудоемко е и самото изработване на сайта. Със сигурност, не би могло да стане за по-малко от 3 месеца. Но даваме зор, за да могат да се използват мъртвите летни месеци точно за това. Да имаме колкото се може по-скоро работеща демо-версия и да я обсъждаме.”

ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ: „Това събиране на 18-и беше с цел да се изпълнят формалностите, да обявим създаването на Българската музикална асоциация, да приемем устав, да изберем управителен съвет – всичко засега е до есента, просто трябва да ги има тия неща. Но някои не успяхме да поканим, други не знаеха, засега нямаме още квотен принцип, било според жанровете или членството. Но искахме да започнем, не бива все да се отлага и да се чака.

Избрахме 9 души – Пеци Гюзелев, Кирил Маричков, Антони Дончев, Вили Стоянов – тромбониста от брас-асоциацията, Краси Куртев, Ясен Козев, Калин Вельов, Митко Кърнев и Васил Гюров. Това е един временен Управителен съвет, практически. Ще действа до октомври, когато ще се направи ново събрание и ще се разгледат квотите – за естрадна музика, за джаз, за класическа; кой, колко членуват и трябва да бъдат представени. Желанието на всички е да има по-широко представителство в Съвета, за да бъдат спокойни, че имат представители в управителното тяло на организацията.”

ЗА СРЕДСТВАТА: „Това са въпросните фондове на двете колективни организации; учредихме миналата година към Профон, а този на Музикаутор го има от повече време. Желанието ни е да ги използваме именно за тази цел и идея – практическите задачи на Асоциацията: сайт, медии. Имаме намерения да потърсим и други начини на финансиране – мислим за Общински и за Европейски фондове и проекти, за съвместна работа, за спонсорства, рекламодатели – но това предстои, ще го правим в движение.”

КОЙ КАК ПРИЕМА НЕЩАТА: „Различно, в началото имахме 2-3 срещи; колкото повече всеки от колегите навлиза в темата и разбира за какво става дума, ясно е нали, че има и съвсем млади и по-възрастни колеги… Колкото повече навлизат, осъзнават какво искаме да направим, толкова се разбира и приема полезността и целта на начинанието. Говорим си, обсъждаме и всички се убеждават в ползата. Нормално е в началото сред незапознатите да има недоверие или съмнения дали ще се изпълнят целите, които си поставяме – но мога да кажа, че даже има някакво въодушевление, хубаво е, работим. Нивото, което е достигнала музиката у нас е толкова на ниско /не като творчество, а всичко около нея, предназначението, разпространението й/, няма накъде по-зле да става, затова бързо идва ентусиазмът че има нужда от такава организация. И друг път съм давал пример с Армията на смъртта от „Властелинът на пръстените” – няма как да бъде победена, защото няма тяло. Така и с музиката на този етап. Ние няма какво повече да губим, можем само да спечелим, ако организираме добре нещата.

Основната задача на това управително тяло е да обясняваме. Да, различни са колегите – и по възраст и в стил на творчество. Хората не са вътре в нещата, други са разочаровани от съществуващите разни структури, които са се грижели до сега. Имаше в началото, естествено е, ама-това-ама-онова, защо-какво, няма да стане, как ще стане. Няма какво да се лъжем – разочарованието от всичко, което е ставало и не е ставало през последните години с българска музика, е голямо. Но ние ще имаме търпението и да обясняваме. Аз съм оптимист. Разбиране има, ентусиазъм все повече. Имаме нужда от тази позитивна енергия, това е една от главните задачи – всички да участват и да си направим нещата сами, за нас, без посредници. И пълна прозрачност – всеки да знае какво се случва и с идеята, която работи, и с парите, с които се работи.”

ЗА „СЦЕНА” БЕЗ ПОСРЕДНИЦИ: „Тази платформа, която искаме да изработим за да събере българската музика, ще е не само архив и фонд, тя трябва съвсем прозрачно да генерира и някакви пари, постъпления. И те ще отиват направо и изцяло към правоносителите – към авторите на продукцията. Няма да има посредник, комисионери разни - това ни е желанието и намерението. У нас така са се стекли нещата, че все има посредник и той получава половината и повече от парите. Не трябва да е така. Крайният потребител трябва да знае, че когато дава 1 лев или 10, колкото е дал, те отиват директно при правоносителя и тогава психологията е друга. Хората са склонни да подкрепят такова начинание, такъв механизъм. А той е и справедливият. Ето това е едно от нещата, които най-много ме правят оптимист.”

Интервюто с Васил Гюров ще бъде излъчено и в поредната Музикална кутия в сряда, 27 юни, веднага след 19.00 ч. и преди радиопромоцията на юбилейния „Трипъл Екс”-албум на „Ейша”. На линка на ОФФРОУД Радио в обичайното време.

 Цялото интервю с Васил Гюров може да чуете ТУК

Още по темата

23/09/2013

Култура

Репортаж от концерта на "Ейша" (Asia) в Античния театър

25/08/2013

България

Ремонт в зоопарка на Варна: по алеите - цветя, в клетките - бетон

18/08/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: „Д-р Дулитъл” и рокът на Варна, (Част ІІ-ра)

17/08/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: „Д-р Дулитъл” и рокът на Варна, (Част І-ва)