Задава ли се американски неофашизъм?

Може би неочакван, но този въпрос се оказва съвсем резонен в днешни дни. Защо?

Тръмп шокира със своите думи и заявления, както винаги, но този път пристъпи и към действия, при това - бързо, агресивно и стихийно. В момента обаче той е фасада, инструмент, маша - огнехвъргачката, която трябва да изгори стария ред.

Ако искаме да разберем какво се случва следва да отстъпим малко встрани и повече назад, за да проследим реалните процеси довели до повторното избиране на Тръмп и до действията предприети от неговата администрация през първите дни на управлението.

Идеологията

Във фокуса на прожекторите е Илън Мъск - също фасада, но със съдържание отзад. Включи се сам на първа линия за постигане на поставените цели от Клуба на милиардера от Силициевата долина, допринесъл до голяма степен за изборната победа на Тръмп, не само с финансиране, но и с идеологическо обезпечение и предоставяне на мощни комуникационни и пропагандни инструменти като платформите Фейсбук и особено Х на Мъск, допълнени с личната на президента социална мрежа Truth Social.

Идеологът обаче, или поне един от основните, е друг милиардер - Питър Тийл (PayPal, Facebook, Palantir). Следва да прочетем есето му The Education of a Libertarian (2009), да чуем речта му на конвенцията на Републиканската партия през 2016-та, за да разберем, че се движат по стриктен план, с ясна цел и набелязани действия.

Тийл заявява открито, че капитализмът и демокрацията са несъвместими, че свободата и демокрацията са несъвместими, държавите трябва да отпаднат като организационни структури или поне максимално да ограничат влиянието си върху живота на хората, да се въведат алтернативни парични системи с криптовалути, а управлението да бъде поето от малка група корпоративен елит - хора, които са доказали своите качества и ефективност и на тази база да определят пътя на обществата. За целта работническата класа не следва да има думата и изборни права. Определя себе си като краен либертарианец, защитник на чистия капитализъм, прокламирайки, че монополизмът е най-добрият бизнес и икономически модел, а в тезите му откриваме и яркото влиянието на крайно десни идеи, като тези на Къртис Ярвин (Curtis Yarvin).

Известен също под псевдонима Mencius Moldbug - американски софтуерен инженер, писател и основна фигура в неореакционисткото движение (NRx), повлиял върху много от предприемачите от технологичния сектор. Краен критик на либералната демокрация, чрез термина "Катедралата" описва някаква неформалната коалиция между университети, медии и държавни институции, която според него формира общественото мнение и укрепва либералния ред, без да се подлага на демократичен контрол и вместо този модел предлага държавата да функционира като частна корпорация, управлявана от "изпълнителен директор" (монарх или технократ), който работи за ефективност. Не дава предложение как този модел подлежи на демократичен контрол.

Къртис Ярвин е поканен като “неофициален почетен гост” на организираната от ултра дясното издателство Passage Press гала вечер във Вашингтон след инагурацията на Тръмп през този януари, признание за неговия идеологически принос към формирането на светогледа на управляващите в Белия дом. Никак не е чудно, че идеята за монарх е сърцато приета от нарцистичния президент, видно от последния колаж на Тръмп с корона, публикуван на страниците на Белия дом в социалните мрежи.

Къртис Ярвин описва и кандидата за вицепрезидент Джей Ди Ванс като “почти перфектен”. Тук е важно да се отбележи, че Ванс е всъщност перфектно реализиран от Питър Тийл политически продукт.

Израснал в тежка семейна среда в индустриално западналия Ръждив пояс (Rust belt) на Америка, щата Охайо, Ванс успява все пак да завърши образованието си и постъпва в морската пехота. Докато е студент в Йейл се запознава с Питър Тийл, който поема неговата последваща съдба. Започва работа в компании на Тийл, а последствие отваря и собствена, не без финансовата помощ на милиардера, който финансира и кампания му (най-скъпата към момента) и Ванс бива избран за сенатор от Охайо през 2022 г. Така се превръща във форматирано въплъщение на “американската мечта”, което да спечели гласовете на събралата крайно недоволство и разочарование работническа класа.

Интересното в случая е, че първоначално Ванс е голям противник на Тръмп, като публично го нарича “идиот” и “Хитлер”, но при перспективата за успешна политическа кариера променя своите възгледи след едно посещение заедно с Тийл през 2021 г. в имението на Тръмп Мар-а-Лаго в Палм бийч, Флорида, и в момента е негов яростен защитник и инсталиран като негов заместник, вероятно следващ кандидат за президент.

Не можем да описваме идеологическата подплата на вашингтонската върхушка без да споменем един от най-старите и влиятелни концептуалисти - Стив Банън (Steve Bannon). Политически стратег, медиен предприемач и бивш главен съветник на президента Доналд Тръмп, спомогнал много за избора му през 2016 г.

Банън е известен със своята роля в популяризирането на националистическата и популистка десница в САЩ и Европа. Прескачаме криминалния му сблъсък със съдебните власти и ще посочим неговите основни идеи - краен национализъм, популизъм, анти-глобализъм, антагонизъм към ползваната широко от Тръмп, Мъск и сие т.нар. “дълбока държава” (deep state) - консперативна теория, която твърди, че правителствени служители или цели структури работят в таен заговор, за да осуетят конституционните правомощия на президента и да упражняват властта без да са били избирани.

Стив Банън се прояви само преди броени дни на организираната в Капитолия, Вашингтон, Конференцията за консервативно политическо действие (CPAC). След изказването си с характерните крайни тези за борба с “дълбоката държава”, подкрепа на националистически идеи и поддръжката си към Тръмп, Банън завърши с характерния нацистки поздрав. Това принуди дори лидера на френската крайна десница Жордан Бардела да отмени изказването си, разграничавайки се от тази демонстрация, но пък не попречи на последващите изявления на съветника по национална сигурност на САЩ Майк Уолц и Доналд Тръмп, за когото на същата конференция се чуха предложенията да бъде провъзгласен за монарх или да бъде премахната мандатността и да остане президент доживот.

Цялата тази идеологическа амалгама, с взаимно допълващи се и донякъде припокриващи се идеи, бе обективирана до голяма степен в изготвения от известния американски мозъчен тръст Heritage Foundation “План 2025” ("Project 2025"), който в момента виждаме как се реализира стъпка по стъпка. Огромната опасност обаче прозира зад действията на милиардерите в реализацията на далеч по-екстремни идеи от класическия консерватизъм, а Планът, сам по себе си доста краен, антидемократичен и обществено небезопасен, се ползва за по-удобен и приемлив параван пред консервативната част на обществото и дори възможно е - пред самия Тръмп.

Поглеждайки през тази призма, изненадващо можем да открием, че всъщност Тръмп и идеолозите му са далеч по-близо в концепциите, реториката и популизма си до Путин, отколкото до Европа и нейната философска, политическа и цивилизационна моментна реалия. Това много ясно си пролича през последните дни, при които Тръмп раздаваше суперлативи за Путин, руската армия, руския народ, а нападна свръхагресивно Европа, Украйна и особено Зеленски, наричайки го нелегитимен, диктатор, виновник за войната и т.н.

Няма как да не забележим явните прилики на посочените по-горе постановки с фашистката идеология на Мусолини, според когото обществото е следвало да се управлява от големите корпорации, макар и със засиленото участие на държавата и лидерът ѝ начело. Даже в детайл са видни съвпаденията при отношенията към маргинални групи (по етнически, расов, сексуален признак). Въпреки една частична идеологическа разлика с тезата на Банън, Ярвин, Тийл и останалите, че държавата трябва да бъде максимално ограничена, в момента фашистката концепция на Мусолини като че ли се прилага успешно от тях чрез аватарите Тръмп/Ванс, за да бъдат постигнати положените цели с наличния и най-ефективен инструментариум.

Действията

Въпреки че изглеждат стихийни като прилагане и получен резултат, действията на новата администрация са предварително и точно планирани. И в изпълнение на заложената идеология.

След спечелването на изборите се изпълнява институционален (правителствен) преврат. Звучи страшно, дори конспиративно, но просто е факт. Гражданите избират власт, която да управлява според Конституцията и законите. Властта в случая делегира правата на Трета страна - Департамента за ефективност на правителството (Department of Government Efficiency), с иронично търсената и съвпадаща с известната криптовалута абревиатура - DOGE. Съмнително създадена от процедурна гледна точка и оглавявана от Илън Мъск структура, която изцяло променя общественото устройство на федерацията без въобще да се съобразява с Конституцията и законите. Без предварителен одит, анализ и оценка на риска се затварят държавни структури, премахват се агенции и министерства, уволняват се милиони служители, налага се доктрината “единната изпълнителна власт”, която предвижда концентрация на властта. Прекратяват се програми, проекти и процеси, заменят се с алгоритми, чието управление не е в легитимно избраната власт. Текат сериозно уволнения и в службите за сигурност – ФБР, разузнаване , Пентагон и останалите агенции.

За целта не се приемат съдебни решения, договорът за независимост, взаимно признаване и зачитане на отделните власти е разрушен.

Следва замяна на политическото управление с такова на корпоративния бизнес елит (по програмата на Тийл), изграждане на нови обществени връзки и въвеждане на изкуствения интелект в управление на процесите и поддържане на обществените системи, които малко по малко да преминат изцяло в частни ръце - вкл. здравеопазване, образование и сигурност.

На тази база Джей Ди Ванс каза на форум в Париж, че регулациите са безумни, компаниите трябва да решават всичко сами, изкуственият интелект трябва да се остави изцяло безконтролен. И заплаши Европа, че или ще се подчини, или ще бъде изключена от услугите на големите, доминиращи американски корпорации. Това бе придружено с изказвания от други членове на екипа, че Европа ще бъде оставена сама на себе си и че ще бъдат изтеглени американски войници.

Тук е много важно да отбележим, че идеята на групата милиардери от Силициевата долина за ново социално инженерство, за нов обществен експеримент със сигурност е придружена и с открилата се невероятна възможност за увеличаване на личното им и корпоративно богатство, независимо от идеите и намеренията - дали то ще бъде разходвано за полети до Марс (Мъск), увеличаване на живота (Тийл) или повече независимост и доминация (Безос и Зукърбърг).

Фактът, че в момента се придобиват по безпрецедентен начин личните данни на милиони американци - данъчни и финансови досиета, обществени поръчки и договори с държавни контрагенти, не на последно място поведенчески модели, е крайно притеснителен предвид съвременния контекст, при който данните са далеч по-ценни от злато, а силициевите крале имат всички възможности да ги монетизират по един или друг начин. Неслучайно се появи напрежение между класическите милиардери, собственици на стари бизнеси за производство и продажба на стоки и услуги, подкрепили Тръмп и технологичните им колеги, които придобиват неограничено конкурентно и бизнес предимство.

В тази връзка и предвид, че Европа е най-голямата заплаха за реализиране на подобен план, се предприеха редица конкретни действия за разбиване на нейната консолидация, създаване на обществено напрежение и изолацията на сегашните либерални и класически консервативни политически елити. Мъск съвсем открито подкрепи крайно дясната Алтернатива за Германия, нападна премиера на Великобритания, Ванс изнесе в Мюнхен нелеп “урок по демокрация” на Стария континент, като с популистки тези подкрепи всички крайни десни формации в Европа, които малко по-късно се оказаха поканени на споменатата по-горе вашингтонска конференция.

Тръмп е оставен да се вихри публично (с оценка на неговия егоцентризъм, нарцисизъм и мания за величие), да се съпреживява като диктатор на нивото на Си и Пу(тин), да се занимава с Украйна. Милиардерите тя не ги интересува, а той е залъгван с Нобелова награда за мир и с втора стръв - подземните богатства на страната, чиято разработка да се осъществи от американски компании при личния контрол, посредничество, рязане на порции, участие (моделът се чисти) на американския президент, докато младежите от Силициевата долина деструктират държавната машина.

Координацията обаче също е налице. Тръмп се включи активно в атаките срещу Европа с изключването ѝ от преговорите за Украйна и откровеното популяризиране на пропагандистките кремълски тези. Най-лошото обаче бе легитимацията на режима на Путин.

Всичко случило се през последните години и случващото се в момента в САЩ сочи, че не сме научили уроците на историята и може би е добре да си ги припомним.

През 30-те години на XX век множество западни демокрации и политици подценяват възхода на Адолф Хитлер и националсоциализма, вярвайки, че той ще бъде контролиран, умерен или че просто няма да представлява голяма заплаха. Това подценяване води до фатални грешки, които в крайна сметка улесняват избухването на Втората световна война.

Когато Хитлер прави бирения пуч в Мюнхен (1923), той получава леко наказание. Политическите елити в Германия (особено консервативните) дават властта на Хитлер през 1933 г. и вярват, че ще бъде марионетка в ръцете им, но Хитлер елиминира всички политически противници и установява диктатура. През 1935 г., въпреки забраната на Версайския договор, Хитлер обявява възстановяването на германската армия, а Великобритания и Франция не реагират. През 1936 г. германските войски, пак против договора, ремилитаризират Рейнската област, но Франция не изпраща армия, защото се страхува от война. Хитлер разбира, че Западът няма воля да го спре, организира поверената му Олимпиада, посетена от 1,4 млн. чужденци, и продължава с агресивната си политика.

Политиката на умиротворяване не успява, пример е Мюнхенското споразумение (1938). Великобритания и Франция позволяват на Хитлер да анексира Судетската област от Чехословакия, вярвайки, че това ще го успокои. Невил Чембърлейн, британският премиер, след срещата с Хитлер в Мюнхен се връща в Лондон и триумфално заявява: "Донесох мир за нашето време." Само година по-късно Германия нахлува в Полша и започва Втората световна война.

Да намирате прилики с днешния свят!

Следете новините ни в GoogleNews