Как да си отгледаш диктатор

Момчил Даскалов Последна промяна на 28 февруари 2022 в 18:51 6070 6

Снимка Getty Images

Протест срещу войната в Украйна в Рим.

Изненадващо е, че има изненадани.

Включително анализатори, военни, политици. Маските падат и е време да си дадем сметка какво се случва.

Свидетели сме на поредната, може би последна, фаза на целенасочено, последователно и ефективно изпълнен двадесетгодишен план от страна на руския лидер Владимир Путин. При това реализиран сравнително открито и прогнозируемо.

Още с идването си на власт, наследявайки буквално разпаднала се суперсила, бъдещият диктатор си поставя за основна цел възраждането на Руската/Съветска империя и превръщането ѝ отново в една от великите сили, определящи световния ред.

Цел, която не е променена и до днес.

Бившият сътрудник на военното разузнаване на САЩ и автор на книгата „Putin’s Playbook“ Ребека Кофлер споделя в свое интервю, че стратегическият план на Путин се изпълнява вече две десетилетия, но въпреки това Алиансът не е успял да изготви стратегия за противодействие. Според нея подготовката на тактическия план за сегашната инвазия вероятно е започнала веднага след избирането на Байдън като президент, оценено от Путин като добра възможност за реализиране на своите цели.

Путин демонстрира нагласата си открито още през 2007 година в Мюнхен на 43-тата международна конференция по сигурността в остра реч срещу разширяването на НАТО. „Таймс“ пише, че подобна агресия на московски лидер не е наблюдавана след 1960 г., когато Хрушчов удря със събутата си обувка по заседателната маса на ООН.

Тогава германският „Тагесшпигел“ отбелязва, че на конференцията самият Путин свалил от очите на Запада превръзката, която непрекъснато му пречи да възприема Русия такава, каквато е в действителност – отново укрепнала авторитарна велика сила, която използва относителната си вътрешна сигурност и рекордните цени на петрола и газа за външнополитическо настъпление.

Превръзка, която се оказва, че не е паднала петнадесет години по-късно.

През 2008 г. се осъществява нападението над Грузия. През 2010 г. е утвърдена новата военна доктрина на Русия. Основен противник е НАТО, основна опасност – разширяването на Алианса. Следват събитията в Украйна и анексирането на Крим, намесата в Сирия, по-късно и в Либия. През 2020 г. е актуализирана ядрената доктрина с далеч по-агресивни елементи – изключително ясни знаци за намеренията на Путин, подкрепени със съответните негови действия.

Всъщност не е трудно да се проследи през годините комплексното изпълнение на плана във всеки негов елемент и всеки етап от реализацията му.

Укрепване на вътрешната власт.

Цел номер едно, фундамент и гаранция за изпълнение на останалите стъпки до постигане на заветната цел е пълно, категорично и дългосрочно завладяване от Путин на всички властови позиции и механизми в Русия.

Промени в Конституцията; брутална разправа с опозиция и инакомислещи активисти чрез арести, прогонване и физическа ликвидация; разпределяне на национални блага сред близък кръг от олигарси; буквално купуване на държавната администрация и силите на реда или поне на техните средни и висши ешалони доведоха до установяване на пълна и дълготрайна властова хегемония на обучения в КГБ нов политически лидер на Русия.

Модернизация на армията и повишаване на боеспособността ѝ.

Безсъмнено това е следващият най-важен елемент от плана. Путин полага значителни усилия и успява да превърне деморализираната след края на студената война и краха в Афганистан руска армия в модерна, добре оборудвана и обучена сила, не без помощта на западните високи технологии и know-how.
Намесите на Кремъл в почти всеки военен конфликт на планетата са заявка за непреодолим световен фактор, но и плацдарм за обучение на бойците и демонстрация на боеспособност.

Като кулминация за огневата мощ на Русия може да се приеме ядреният ѝ арсенал, развиван фокусирано през последните години паралелно със системи за въздушно управление на боя при ядрен конфликт. Неслучайно Путин съвсем безцеремонно заяви, че ще го използва, ако Западът се намеси пряко в конфликта.

Финансова и икономическа инвазия, енергийна зависимост.

Руски капитали навлизат на световните пазари. От назначени руски милиардери се придобиват задгранични активи, компании и цели бизнес сектори. Реалната им собственост се прикрива зад западни и офшорни холдинги, фирми и фондове. Закупуват се стотици хиляди имоти в Европейския съюз, включително и в България, от спонсорирани държавни служители и функционери. Така се изгражда и внедрява в световната икономическа система стабилна и неуловима руска финансова мрежа, която не само захранва режима, но и защитава руския политически и бизнес елит от наложените санкции.

Задейства се основното икономическо оръжие - доизграждането и разрастването в цяла Европа на ефективна енергийна инфраструктура и увеличаване зависимостта на Стария континент от руските енергийни доставки. „Газпром“ се превръща в безскрупулен хегемон, по-мощен от много държави в ЕС и по света. Европа го позволява. Не един от висшите й политици се „пенсионира“ в милиардна руска компания.

Чудесен пример и за двете фази на фискалната инвазия е изградената в България част от Турски поток. Платен със средства от националния бюджет и буквално дарен от страна на Борисов, проектът е реализиран от подставения саудитски консорциум Arkad, зад който стоят, вкл. и като подизпълнители, сръбски фирми собственост пък на руски граждани, високопоставени служители на различни структури и дъщерни компании на „Газпром“.

Политическо влияние и намеса във важните процеси на САЩ и ЕС.

Под заглавие „Владимир Путин - кръстникът на европейските крайно десни“ , репортерът на френския Le Monde в Москва Изабел Мандро, през 2019 г. прави преглед на скрити и не толкова скрити връзки на Кремъл с европейски политици.

Наблюдаваме, че в почти всеки парламент на страни членки от ЕС има макар и малки, но верни на Кремъл политически формирования. Методично изпълняват своите деструктивни задачи в рушене на процеси, саботиране на мерки и решения, влияние върху общественото мнение с цел създаване на нестабилност и разцепление в националните и европейски институции.

Познаваме действията на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, заменен от настоящия представител на руските интереси в българския парламент – Костадин Костадинов и формацията му „Възраждане“.

Процесът се задълбочава, не без съдействието на европейските лидери. Формират се подчертано по-близки до Кремъл „меки“ диктаторски режими в държави членки на ЕС, като тези на Виктор Орбан в Унгария, на Дуда в Полша, към които спокойно можем да причислим и този на Борисов.

Най-значимите постижения на Путин в проникването му в западните политически системи са намесата му при избора на Тръмп, взаимодействието с Борис Джонсън и безспорно най-значителния удар – спомагането за осъществяването на Брекзит.

Дезинформация, хакератаки, фейкнюз – хибридната война на Кремъл.

Никога дезинформацията и пропагандата не са придобивали подобен мащаб като част от целенасочена, богато финансирана и последователна политика на една държавна машина, както през последното десетилетие. Наречена е от самата руска военна мисъл „нелинейна война“ . Насочена е срещу членовете на НАТО и ЕС и други държави от Източна Европа. Основна оперативна задача е директно влияние върху конкретни процеси, решения и събития, като провеждане на национални и европейски избори, организиране на референдуми, решаване на политически или комуникационни кризи и мн. др.

Главната политическа цел е дискредитиране на образа на Западния свят, демонизирането на САЩ, ЕС и НАТО и създаване на благоприятен образ на Русия, в частност на Путин и всички негови действия. Изгражда се паралелна „фалшива“ реалност, която да създаде подходяща среда и обществено мнение в Русия и по света за осигуряване успешното провеждане на генералния стратегически план.

Показателен пример е финансираната от държавата и подчинена на Кремъл ТВ мрежа Russia Today, за която се твърди, че има над 80 млн. зрители само в САЩ. Уличена е в реализиране на мащабна кампания по поръчка на Путин свързана с изборите за Президент на САЩ през 2016 г.

Пикът разбира се настъпи след събитията от последните дни.
Илюстративни примери са хладнокръвните, цинични и арогантни изказвания на Путин, Лавров, говорителят на външното им министерство – Захарова и др. висши функционери, изпълнени с лъжи, внушения и манипулации, издържани изцяло в стилистиката на СССР и едни отминали времена на Студената война.

Вярата като политическо оръжие.

Журналистката Татяна Кристи разглежда подробно този елемент от хибридната война в изчерпателен материал на сайта Aktualno.com , като посочва: “Oткакто Путин е на власт в Русия, църквата е интегрирана много повече в управлението, отколкото по времето на СССР. За да си създаде имидж на "истински демократ", Путин превръща РПЦ в силен пропаганден инструмент, за да "рекламира" величието на Русия и да оправдае териториалните ѝ претенции за разширение, както и да пропагандира срещу "гнилото влияние на Запада". Путин често използва патриарх Кирил (агент на КГБ с чин генерал) като инструмент за защита на влияние зад граница. За Русия особено важни са православните народи в Източна Европа – Украйна, Румъния, Сърбия, Македония, България, Беларус, защото тези народи и държавите им са част от руската сфера на влияние от времето на СССР.“

Генериране на позитивен имидж и налагане на бранд.

Любим за всеки диктатор, още от времето Хитлер и през периода на студената война, комуникационният канал на спорта максимално се използва от Путин в стремежа към налагане на един нов и позитивен образ на Русия като уж модерна, успешна и влиятелна държава. Отново без да се щадят средства и усилия.

Помним разкрития от BBC скандал с Иван Славков – Батето, тогава пожизнен член на Международния олимпийски комитет, във връзка с домакинството на Лондон на Олимпиадата през 2012 г.. Беше провокиран от друг подобен скандал, свързан със зимните игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити. Разкриха се сериозната корупция в подобен род организации и порочните методи за избор на държави-домакини на значими спортни събития.

Надали нещо се е променило и кремълската пропагандна машина успява да осигури на Русия само в рамките на четири години домакинствата на два от най-големите световни спортни форуми – Зимната олимпиада в Сочи през 2014. г. и Световните футболни финали през 2018 г.

„Газпром“ присъства активно във футбола. От 2012 г. е сред официалните спонсори на Шампионска лига, спонсор е на Световното първенство в Русия през 2018 г., генерален спонсор е на реномирания германски клуб „Шалке 04“.
„Аерофлот“ е спонсор на „червените дяволи“ от „Манчестер Юнайтед“, а два култови английски клуба са собственост на руски олигарси - „Челси“ на Абрамович и „Евертън“ на Асманов.

Контекст и народопсихология.

„Руснаците не могат да живеят в мир. Те или водят война, или се готвят за следващата... Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.“ – казва в поредица от статии и интервюта световно известната писателка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, като рисува съкрушителен портрет на руското общество, представен от OFFNews.
И продължава: „По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир - и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и станахме най-голямата страна в света”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика.“

Емоционално, сурово, но точно обяснение на причините за сериозната подкрепа на Путин в родината му, където руската интелигенция се е превърнала само „в малко островче сред тъмата“.

Без да се навлиза в детайли, но следва да добави, че при всички случаи след две десетилетия на властване в Кремъл, нормалните човешки възприятия, обективно самомнение и реална оценка на средата едва ли са характерни за Путин. Неговата рационалност е поставена под съмнение от редица руски и световни анализатори, следящи отблизо .

Видно е от изложеното до тук, че избуяли в грижливо подхранвана среда, плод на дългогодишни усилия и контролирани процеси, действията на кремълския диктатор от последните седмици и дни не са никак изненадващи или необясними и може да им се противодейства ефективно само с ясното съзнание за тази реалност.

Какво следва.

Анализите и изводите вероятно ще почакат. Както и отговорите на въпросите как и защо САЩ и особено Европа, изградила съвременната цивилизация от димящите руини на унищожителната авантюра на други двама самовлюбени егоцентрици, допуснаха на континента да се зароди, захрани и развие съвременна милитализирана диктатура от подобен мащаб, а ние да се чувстваме като преживяващи 1939 г.

Пропуснатото време и приспанато внимание са предизвикателства, НАТО е в патова ситуация откъм пряка военна намеса на територията на Украйна, но макар и ограничен, арсеналът за противодействие съвсем не е малък.

Днес светът е различен, в което се крие и нашият шанс за справяне с руската агресия.
Глобализацията и взаимосвързаността създават съвсем нова среда на икономическия, политическия и обществен живот. Като цяло човечеството се намира в най-добрата си кондиция в цялата своя история, независимо от немалкото предизвикателства пред него и може да работи обединено. Справянето с пандемията от Covid-19 го доказа, както и реакцията на граждани, общественици и бизнеси от цял свят през последните дни.

Световната мрежа и технологиите предоставят уникални възможности за обмен на информация, следене на събития и изграждане на адекватна, точна и достоверна картина на случващото се във всяка точка на света. Пропагандата и дезинформацията лесно се пропукват.

Русия е силна военно, но икономически ограничена, а украинците показват, чв не се дават лесно.
Путин достигна до крайности в действия, изказ и лично поведение, които ясно демонстрират, че няма връщане назад, но пък има малко и не толкова мощни съюзници.

Колебливият в началото Китай, който официално заяви, че разбира Путин, по-скоро с цел да легитимира действията си към Тайван, по-късно се дистанцира и защити териториалната цялост на Украйна, оценявайки все пак огромната си икономическа зависимост от Запада.
Индия остава неутрална. Другият европейски диктатор, но с по-малки амбиции - Ердоган засега засвидетелства вярност към Алианса.

Целият останал модерен и свободен свят в лицето на САЩ, НАТО, ЕС и повечето от останалите европейски държави, Япония, Австралия, Канада и др. е обединен срещу възраждащата се Империя на злото, както навремето Рейгън нарече СССР, в безпрецедентен за човешката история общ фронт.

Обединение, на което разчитаме да се справи с най-голямото военно-политическо предизвикателството след Втората световна война.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11427

6

borisboris

25.03 2022 в 20:56

Добър, задълбочен и безпристрастен анализ.

23303

5

Стефан

02.03 2022 в 03:33

Лекувай се.
https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwikubeVpKb2AhUvSfEDHaCwDIwQF noECAgQAQ&url=https%3A%2F%2Faa-bg.info%2F&usg=AOvVaw2K1EXqXZMQoE8jJyMGlFAW

-8580

4

това е тежка шизофрения да пишеш от няколко профила.

-1580

3

Bace7

28.02 2022 в 20:53

Поредната рядка повърня, на поредната безизвестна мишка, рипаща на амразурата срещу няколко цента и предоставена трибуна, на която жално да изцвърчи. Едва ли повечето хора отворили линка са прочели повече от заглавието и 2-3 реда.

-8580

2

Казъл съм ти да мислиш преди да пишеш бе копейко Стефанов.

23303

1

Стефан

28.02 2022 в 19:52

Това е анализ, така ли?
Ма май е просто злобна пропаганда.