Д-р Димитров през сълзи: Не съм престъпник, лекар съм. Над 6 пъти са ме крали

Хора, не съм престъпник, лекар съм. Истината ще излезе наяве. Благодаря на всички за подкрепата.

С тези думи обвиненият за убийството на крадец д-р Иван Димитров от Пловдив излезе от ареста, след като бе решено да бъде пуснат срещу подписка.

Лекарят си тръгна сам и не бе посрещнат от никого освен от група репортери.

На въпросите им дали наистина не е потърсил полицията, виждайки крадеца, дали е притежавал незаконно оръжие, дали е опитал да прикрие следите си, той отговори: "Всичко ще разберете, всичко ще стане ясно."

Той на няколко пъти се просълзи и помоли да бъде оставен на спокойствие, тъй като не се чувства добре от преживяното и иска да се прибере при семейството си и двете си малки дъщери, една от които днес има рожден ден.

"Наистина не пожелавам на никой от вас, на никой българин, тия изроди, които постоянно се подиграват с нас... (...) Аз не се чувствам престъпник, казвам ви го честно. Над шест пъти са ме крали. (...) Съжалявам за това, което се случи. Моят живот не е това, разбирате ли? Аз не съм убиец. Не искам това да става и не съм искал това да става. Два пъти ме рани с нож. Вижте, раните са ми по краката", каза докторът и показа превързаният си глезен.

Д-р Димитров каза, че не е допуснал, че ще стигне до стрелба.

На въпрос откъде има оръжието, той отново каза: "Хора сте, оставете ме, страшно съм разстроен. Цялата истина ще излезе наяве. Ще разберете тогава, че аз не съм престъпник."

Лекарят благодари от сърце на всички, които са го подкрепили. По думите му той би направил същото. "Просто наистина чашата преля", каза той.

Д-р Димитров категорично отрече да е викал приятели на помощ, за да му помогнат със заличаването на следите от убийството. "Няма такова нещо", лаконичен бе той.

След репортерски въпрос той добави, че не е видял убитият Георги Джевизов да влиза в имота му. Ето как описа случилото се:

"Слязох долу, защото видях, че е разбит гаражът, да проверя какво ми е откраднато.

Репортерски въпрос: И го видяхте на мястото?

Д-р Димитров: Какво да го видя? Той щеше да ме убие.

Въпрос: И той извади нож?

Д-р Димитров: Да.

Въпрос: Той ли беше първи?

Д-р Димитров: Той хвърли ножа по мене. Посегна да ме удари, аз тръгнах да бягам назад и той хвърли ножа.

Въпрос: Вашето семейството у дома ли беше?

Д-р Димитров: Хора, моля ви се, оставете ме..."