Защо държавата не е такава, каквато искаме да бъде
"Грешни чаквания от грешна система водят до грешни изпълнители". Текст с това заглавие публикува в блога си днес Владимир Каролев. Препечатваме го без редакция.
Лявата колонка представлява държавата такава, каквато искаме да бъде и такава, каквато сме я разписали в законите да бъде. Дясната колонка представлява държавата такава, каквато е и срещу която протестират хората навън.
Тук, обаче, трябва да уточним причините за тази трансформация. И причините не се коренят в някаква уникална корумпираност на нашите политици. Напротив, същите тези деформации ги има навсякъде. Както в САЩ, така и във Великобритания, така и в Швеция. Същинският проблем са не корумпираните политици, а неразбирането, че щом се внесе човешки фактор в лявата колонка, тя неизбежно се превръща в дясната. Защото политиците, както всеки друг нормален човек, преследват собствения си интерес. Както всеки друг човек, те са homo sapiens.
Въпросът тогава е какво да правим. Тъй като в задълженията на политиците (лявата колонка) формално пише, че те трябва да работят алтруистично в името на другите, избирателите винаги смятат, че следващият политик ще е небесният ангел, който се очаква от около 5000 години. Но такъв ангел никога не слиза и просто се потвърждава една от най-големите заблуди в живота: „следващият път ще е различно“. Вярно, от време на време на власт идва по-малък дявол, а в изключително редки случаи идва и човек, който дяволее така, че щетите върху обществото да са минимални, но това не променя факта, че дяволък има винаги. Както казах, причината е човешката природа като цяло, а не някакъв уникален български, пакистански или шведски случай. Или подредбата на планетите, или злия ционистки заговор срещу българския футбол.
По-рационалното е да се убеди критична маса хора, че най-простото решение е в ограничаването на властта на политиците и трансформирането й в свобода за гражданите и бизнеса. До какво води това:
- Гражданите избират парламент, но той е с власт в толкова малко сфери, че на гражданите не им пука особено как партийните лидери и техните спонсори ще го наредят.
- Премиерът и неговите спонсори назначават правителството, но то има малко власт, и на гражданите не им пука особено.
- Депутатите вместо своите избиратели представляват своите спонсори, но както казахме, тяхната власт е ограничена и не могат да направят големи бели.
- Администрацията се назначава от спонсорите, но тя е толкова малка и с толкова ограничена власт, че е все тая кой я назначава.
- Правосъдието е една от малкото отговорности на правителството и всички изискват максимална ефективност, така че в собствения интерес на политиците е то да бъде приведено в ред.
- Парламентът приема закони в интерес на определени лобита, но властта му е ограничена и тези закони имат само маргинален ефект.
- Обществените поръчки са нагласени, но са толкова малко, че на никой не му прави впечатление.
- Ръководствата се назначават на приятелски и роднински начала, но са малко и отново това не е съществен проблем.
- Почти всички еврофондове са премахнати и всяка държава се специализира там, където има естествени сравнителни конкурентни предимства. Политиците просто няма какво да преразпределят.
- Държавна собственост почти не съществува, така че политиците просто няма какво да продават на свои приятели. Цялата собственост е преминала в ръцете на гражданите и бизнеса и се продава на пазарни начала.