Евтиното държавно висше образование е всъщност много скъпо

Преди няколко дни, към полунощ, видях интересна картинка с призив във Фейсбук, която търсеше подкрепа срещу увеличението на таксите в университетите. Написах коментар под нея, че образователната, пенсионната и здравната ни системи се нуждаят от спешен и сериозен ремонт и без значение дали увеличаваме или намаляваме таксите в държавните университети, те просто няма как да предоставят висококачествено образование. При сегашната система, колкото и пари, както и да ги наливаме на входа, на изхода ще имаме все същия скромен и незадоволителен резултат.

Незнайно защо, отдолу няколко студенти решиха, че призовавам към приватизация на държавните университети и че това ще доведе до още по-високи такси. Още по-странното беше, че някои от тези студенти, всъщност, смятаха, че висшето образование е възможно да бъде безплатно за всички, които пожелаят да учат.

Те смятаха, че с някаква магическа пръчка, държавните чиновници са в състояние да създадат пари от нищото и с тях да платят на професорите, на администрацията, за разходите на образователните институции. Не след дълго се стигна и дотам, че младо момиче, което също смяташе, че образованието е възможно да бъде финансирано по някакъв алхимичен начин, каза, че тя всъщност не желаела да работи за частни работодатели в България, а искала да работи за държавата, за обществото и срещу достойно възнаграждение. Само дето не каза колко хиляди лева достойно възнаграждение трябва да й плащат данъкоплатците и за какво точно.

И в този момент, за пореден път, си припомних че в България преходът няма да свърши с моето поколение, защото чрез партийната пропаганда на леви и популистки партии и чрез образователната система в България, критична маса от младото поколение са обременени с неизпълними комунистически мантри.

Немалко университетски преподаватели, защитени от политиците чрез система, която ги предпазва от всяка възможност младежите да направят избор и от този избор да зависи нещо, продължават и днес да преподават стари утопични доктрини на комунизма, разбира се, прекръстили ги на социалдемокрация.

Опитах се да обясня на това момиче: че докато тя се готви за комунистическа революция, нейни колеги учат с непоколебимата мотивация да работят за себе си, да постигнат своите собствени мечти и да покорят върховете, които те самите са избрали, а не да работят „за държавата“ вместо за „българските работодатели“. И именно тези нейни колеги, всъщност, ще бъдат двигателят на икономиката, а не тези, които са отказали да придобият знания, които отговарят на потребностите на свободното общество и пазар.

Не успях във форума на фейсбук да й кажа също така, че най-богати са онези общества, в които ролята на държавата е да осигури максимално свободна конкуренция между хората и фирмите, да следи за спазването на законите от всички и да осигурява защита на хората от посегателство върху личността и собствеността им. А не да осигурява работни места в държавни компании, които в повечето случаи съществуват поради периодичните субсидии, с които биват захранвани чрез данъчната система.

Но да се върна на висшето образование у нас. Не е тайна, че качеството на образованието на българските висши учебни заведения е слабо и че те са пълни с професори и доценти, които нямат и една значима публикация в световно-признато научно списание. Ако не ми вярвате проверете в сайта http://www.harzing.com колко публикации имат и колко са цитирани произволно избран от вас български професор по икономика (или академик, да, и академици по икономика имаме) и ще разберете за какво говоря.

И причината за незавидното качество на българското висше образование не е само липсата на пари. А и начина, по който и за каквото се харчат парите, давани от бюджета. Както и законовите рестрикции, които спират и ограничават конкуренцията.

Не съм толкова наивен, за да си мисля, че качеството на българското висше образование може да се повиши изведнъж. Но може да има значими положителни промени, ако се започнат веднага необходимите реформи. Без да претендирам за изчерпателност, според мен, четири са основните промени, които следва да се направят.

На първо място, трябва да се въведе международно признат метод за оценка на научната стойност на един преподавател. Няма какво да измисляме колелото. Т.н. Hirsch's индекс (http://www.harzing.com) е световно признат измерител за научния принос. Всеки преподавател в държавен университет, който има нулев индекс, моментално трябва да бъде помолен да реализира потенциала си без помощта на държавната заплата. На преподавателски места трябва да бъдат назначавани учени с доказан международен престиж, измерен чрез Hirsch's индекса.

Второ, трябва да се либерализира законът, за да се улесни създаването и навлизането на частни университети в българската система, като тези частни университети трябва да носят самостоятелно целия риск от фалит.

Трето, трябва да се въведе ваучърна система, която да позволи на всеки студент да заплаща с този ваучър определена сума за своето следване в който университет той избере – частен или държавен.

Четвърто, всеки университет би трябвало да има свободата да предложи образование на по-висока цена и така да привлече студенти, които могат и желаят да си доплатят. 

Подобна реформа би разбила университетския феодализъм и би принудила преподавателите и администрацията в държавните университети да предлагат услуги с все по-добро съотношение цена/качество, тъй като иначе студентите ще се пренасочат към частните алтернативи, правещи това. По този начин властта в системата ще бъде в студентите, които чрез своя свободен избор къде да похарчат своя финансиран от държавата ваучър, ще определят кой университет колко финансиране да получава и кой преподавател да продължи да преподава. Властта ще се измести от съмнителния избор на анонимния държавен чиновник, прикрит в сенките на министерството, към всеки студент, способен на свободен избор.

А думичката "способен" не я сложих случайно. Тя е в горното изречение, поради простия факт, че момичето, с което говорих, не желаеше да има свободен избор. Нейното желание бе държавните чиновници да определят съдбата и живота й. Тъжно, но истина. И за съжаление тя, а и хиляди други студенти днес не разбират, че евтиното държавно образование ще им струва много скъпо. Е, ще го разберат... когато си вземат дипломите и си потърсят работа.

П.С. Някои мои приятели и колеги либертарианци са срещу държавното финансиране на образователната система, но аз мисля, че можем да си позволим определена икономическа неефективност в образователната ни система (защо тя съществува е плод на друг разговор, но да, тя съществува), за да осигурим равен достъп до равен шанс за абсолютно всяко дете.

Още по темата

22/01/2013 Нашите автори

Черната овца е субсидията, а не Пайнер

14/01/2013 Нашите автори

Колко струва една платинена монета

06/01/2013 Нашите автори

Quo vadis 2013?

24/12/2012 Нашите автори

Писмо до Дядо Коледа

Следете новините ни в GoogleNews