Ефирът трепери: Божидар Димитров в студиото на Миленко

Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров ще участва в телевизионната дискусия с скандалния македонски тв водещ Миленко Неделковски.

Димитров съобщи, че е поканен на двучасова дискусия на тема Първата балканска война в предаването на "известния скопски вандал" на 10 или 17 март. 

Неделковски нашумя у нас след като разби с чук паметника на загиналите български войници на Каймакчалан. В предаването си често говори по адрес на българите използвайки езика на омразата. Заради поругаването на паметника през декември м.г. Външно министерство наложи забрана за влизане в България на водещия.

В планираната тв дискусия, която обещава да е твърде интересна, ще участва и акад. Георги Марков, съобщи още проф. Димитров. От сръбска страна представители ще са проф. Миле Биелаец, директор на Института за нова история, и историкът Александър Ракович, а от македонска - директорът на Военния музей проф. д-р Александър Стойчев.

Сръбските историци, като представители на една европейска наука, вероятно ще поддържат професионален академичен тон (...). Александър Стойчев също е сравнително обективен скопски историк", пояснява Божидар Димитров и казва, че не очаква "кой знае какъв зловещ скандал, освен нормалните научни противоречия по един или друг спорен въпрос".

"Боцманският език”, който като созополски моряк Божидар Димитров отлично владее, едва ли ще бъде пуснат в действие, пише още в писмо от НИМ до медиите.

От него става ясно още, че Димитров е поканил Миленко в България, за да разгледа изложбата за съкровищата на Охридската архиепископия (1018-1767) в НИМ, както и готовия паметник на полк. Константин Каварналиев и пет „македонски” войници, за поставянето на които е потърсил съдействие от Миленко. Неделковски приел с удоволствие, особено след като Божидар Димитров му обещал, че пред НИМ няма да го чакат войници от 68-ма бригада „Специални сили”, с които той щял да се разбере. Ако Миленко помогне за паметника на Каварналиев, трябва да се смята, че той е поправил грешката си с разбиването на плочата ни на връх Каймакчалан, добавя директорът на НИМ.