Демографската катастрофа може да прерасне в икономическа

Демографията се превръща в абсолютната отправна точка за анализ и прогнози на случващото се в българската икономика.

На всеки 10 години населението, поне по официални данни, намалява с по половин милион души. Ерго, имаме намаляване на работещото население, а с малко работещо население не може да се очаква голям ръст на икономиката. Следователно имаме предпоставки за икономическа катастрофата.

Отделен проблем е, че липсва адекватна статистическа информация за България, което допълнително изкривява прогнозния потенциал за правене на политика. Включително липсва оценка на щетите, нанесени от забавянето на реформите и корупцията през изминалите 11-12 години. Реално нямаме основна и надеждна информация за актуалното състояние на държавата ни. За него разбираме от външни организации и структури като ООН, ЕС, Евростат, Трансперънси интернешънъл и други.

Надеждата, след приемането ни в ЕС през 2007, икономическото развитие да се ускори вследствие на европейските фондове също не се оправда. Така наречените европейски пари се оказаха изгубени и лошо управлявани, а те са структуроопределящи за икономическото развитие.

Отделно, много от тях бяха използвани само за конюнктурно усвояване, а не за създаване на устойчиви бизнеси. Примерите са много, но добра илюстрация е гледането на картофи и купуването на трактор във високопланински район. След края на програмата производството на картофи свършва, тракторът ръждясва на двора, а собственикът вече се насочва към гледане на зайци или ако не успее да влезе в новата „схема“ много често емигрира.

Десетки директни евросанкции за неизпълнение на международни договори, които старателно се крият от обществото. В допълнение има малко чуждестранни инвестиции, много неподписани договори за приключващия период на еврофинансиране и загуба на средства по програмите от ЕС.

Управляващите имат интерес от увеличаване на разходите. Лек срещу това харчене е безусловната публичност на намеренията, решенията и изпълнението на решенията за харчене на средствата на данъкоплатците.

Както и намаление на държавната администрация.

На база на ревизираните данни и прогнози, дали са откровени с нас по отношение на реалната икономическа ситуация?

МВФ давал ръст на българската икономика 3,3% за 2019 г.

Прогнозите се менят на всеки 3 месеца като нивото на река Дунав.

През последните години икономиката ни бележи доста анемичен растеж без изгледи за значителна промяна, ако останем с настоящия екстензивен икономически модел.

А иначе ревизирането и изглаждането на данните статистически се постига с иконометрични манипулации на данните. Има множество варианти за такива манипулации, включени във всички разпространени иконометрични приложения.

Като малка и отворена икономика, България изцяло зависи от това, което се случва извън страната – ако световната икономика се забави, неизбежно и българската икономика ще се забави, дори и това да стане със закъснение.

Така че, в крайна сметка, тенденциите и голямата картина са общо взето ясни.

Забавянето на растежа в Еврозоната и реалните рискове от световна рецесия, поставят и съответните рискове пред растежа на България.