Кремъл – най-голямата терористична групировка

Свидетели сме на безпрецедентна ситуация в световната история, когато държава агресор използва ядрен шантаж, не със заплаха за ползване на ядрено оръжие, а чрез нагнетяване на опасност от инцидент с граждански обект - Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) в Украйна.

Руските сили са окупирали централата от март, мина се вече през един критичен момент, но сега те са на друг етап от действията си.

“Тук ще бъде или руска земя, или изгорена пустиня”

- заявил началникът на войските за радиационна, химическа и биологична защита от Руската федерация генерал-майор Валерий Василиев, който сега командва гарнизона на ЗАЕЦ, цитиран от “Енергоатом”¹.

Руснаците са превърнали централата във военна база: в работните помещения са складирали тежки оръжия, боеприпаси и ракети; водят артилерийска стрелба от територията на централата. Според техни изявления са минирали подстъпите и технически помещения, има огромна вероятност да са минирани и реакторите.

Части от централата се обстрелват, като руснаците обвиняват за това украинската страна, която отрича подобни обвинения с аргумента, че от Кремъл се опитват да дискредитират доставките на HIMERS от САЩ, които промениха хода на войната.

Крадат ток, но с ядрена "играчка"

Техници докарани от Русия се опитват да включат централата в руската енергийна система и да пренасочат потока на подаваното електричество на юг към Крим.

Всичко изброено дотук поставя сигурността на ЗАЕЦ под огромен риск, а в сравнение с нея Чернобил е като пиратка гръмнала в кофа.

Преминати са поредните граници на правото и човешките възприятия - светът и особено Европа са в шок.

В нощта срещу 12-ти август европейско време се проведе извънредна сесия на Съвета за сигурност на ООН, от която последваха възмущение, призиви, взаимни обвинения, но още нищо конкретно като действия.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш анонсира идеята, подкрепена и от САЩ, за формиране на зона без военни действия около централата. Обсъди се възможността за осъществяване на инспекция на място от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ръководителят на която Рафаел Мариано Гроси бе изслушан от съвета, но не бяха посочени точни срокове.

Що е то тероризъм

Тероризмът по примерна дефиниция е организиране на единични (или повече координирани) незаконни актове на покушение или унищожение на обекти с възможно по-голям брой цивилни жертви и със съзнателно търсен силен психологически ефект².

Целта на тероризма е, чрез всяване на страх да се дестабилизира държавното и обществено устройство в дадена страна и да се постигнат някакви политически, икономически, а понякога и религиозни или др. цели.

Обикновено се свързва са агресивни действия за постигане на цели в мирно време.

Тероризмът, поради ограничения си мащаб и неголям брой директни изпълнители, е по-малка заплаха от военна инвазия на една държава към друга и разпалване на пълномащабна междудържавна война.

„Започването на агресивна война е не само международно престъпление, това е върховното международно престъпление, отличаващо се от другите военни престъпления по това, че съдържа в себе си акумулираното зло като цяло.“ – Робърт Джаксън, главен американски прокурор в Нюрнбергския трибунал.

Тероризъм по време на война

Свидетели сме как по време на водене на непредизвикана пълномащабна война, агресорът предприема действия, отличаващи се с основните характеристики на тероризма, но с хиляди пъти по-мощен и опасен за цял свят заряд:

- всява се страх за постигане на политически и военни цели

- свързани са с насилие и заплаха от насилие

- подобна заплаха има изключително психологическо въздействие

- умишлено заплахата е насочена към цивилно население - мирните граждани на цяла Европа и света

Действията не отговарят само на един официално възприет критерий, може би най-спорният по темата в международното право и институционалните теоретични битки.

За да бъде обявен един акт за терористичен, той следва да е организиран от поддържавни групи, а не от самите държави.

Адекватна ли е подобна теза

Действията на Русия са пряка проява на държавен тероризъм - такъв термин липсва в международното право, но може би е време вече да бъде въведен със съответните правни, политически и икономически последствия.

След началото на войната има хиляди документирани случаи, при които руснаците безразборно обстрелват граждански цели и цивилно население с цел всяване на паника, сплашване и от там - натиск над държавното и военно ръководство на Украйна за капитулация.

Въпреки това правителствата, и особено на САЩ, са предпазливи - обявяването на Русия за държава, спонсорираща тероризма, каквато е единствената правна форма към момента, би довело до сложен комплекс от резултати предвид продължаващата търговия на Русия с трети страни, вкл. и от ЕС. Тя би била засегната от досегашното законодателство, мерки и санкции за тези трети страни. Характерът на кремълския режим е безспорен, но подобен ефект е нежелан.

Действията в Запорожката ядрена централа обаче разрушават брутално всички граници на международното право, световната сигурност и хуманността.

Подобни терористични действия втвърдяват все повече позицията на Западния свят, отвращават хората и формират все по-силни обществени нагласи срещу диктатурата в Москва.

За побеснелия режим в Кремъл няма път назад. Единственият шанс за Украйна, Европа и човечеството като цяло е да бъде спрян.

В тази ситуация нека се огледаме къде сме ние, българите, като общество, правителство и президент.

На този фон всяка една гласна или негласна икономическа, идейна и политическа подкрепа за Кремъл от управленци, журналисти и обикновени глашатаи вече може не само да се приравни на национално предателство, но и да се постави наравно с престъпление срещу човечеството и подкрепа на тероризма.

Формулировката на ООН може и да не е пълна, някои правни термини да липсват, но съвестта има валидна действаща ска́ла за добро и зло, правилно - неправилно...

Ако човек има съвест!

---------

¹Украинската държавна компания "Енергоатом" управлява четирите атомни електроцентрали в страната.

²Над 60 г. ООН не може да приеме резолюция против тероризма поради невъзможността да се осъществи консенсус за дефиницията.