Какво се случи с българската култура през 2019 г.

Продължава от стр. 1

Впрочем, тази година бе годината на културния министър Банов.

Още в началото ѝ настоящата евродепутатка от БСП Елена Йончева (честно казано, тя е толкова активна в Европарламента, че бях забравил, че имаме такава евродепутатка) изнесе флашка, която уличаваше министъра в опит да прикрие некадърен ремонт на Ларгото - таман под носа на цялата власт - от правителство до президент.

"Ало, Банов съм" се превърна в новото "Чичо, защо кашляш?".

Тук стана страшно - заговорихме пак за култура, но това се случи след скандал.

В последвалите размени на обвинения и размахване на флашки премина известно време - тъкмо, за да дойдат евроизборите и таман си мислехме, че Банов седи в готовност да обжалва този скандален ремонт, хоп - оказа се, че в Министерството на културата са спретнали нов преврат на клетия културен министър и не са обжалвали решението на съда в законния двуседмичен срок.

Което пък значи, че министерството вече няма право да си търси едни 700 000 лева неустойка.

Тук вече настана пълна веселба. Банов заяви, че знае кой е тоя мръсник, но няма да му каже името.

Кой мръсник - тоя, дето го бил подредил така.

Как го подредил - като накарал администрацията да го прецака.

Не, да не си помислите, че от тоя скандал последва нещо. Нищо не последва.

Даже накрая, след като успя да прецака всичко, което можеше да се прецака, министърът излезе и каза, че било добре, че пропуснали срока, иначе можело и да не победят в съда и да плащат още съдебни разноски...

Изобщо, в отношенията държава-култура нещата през 2019 бяха на ниво.

През лятото оперната прима Дарина Такова пусна статус във фейсбук, в който, съвсем с основание, постави въпроса за това как избираме преподаватели и защо критериите ни са с лек социалистически запах.

Статусът разказваше как музикалното училище в София, въпреки факта, че маестра Такова е звезда от световна величина, я е подложило на изпити, все едно е току-що завършила музикалната академия певица.

В този момент отново затаихме дъх, защото величествената и горда сянка на Банов се извиси над цялата ни клета култура, която затрепери като есенен лист под буйния вятър.

"До утре шефката на музикалното училище да си е подала оставката" - написа Банов... ама не, не го написа в писмо, не го написа в някакви бумаги, не излезе, да го каже по телевизията...

Написа си го човекът във фейсбук.

Разбира се, два дни след това директорката Добрева и маестра Табакова се срещнаха и изясниха позиции. А Банов отново се скри някъде, за да избухне в суперновата на българската култура в някакъв друг, неочакван за всички момент.

Проблемът със заплатите на музикантите в БНР си остана такъв, какъвто си беше и миналата година.

С малка разлика.

Тази година червеят на съмнението и разединението вече бе пуснат и музикантите вече не бяха единни и протестиращи.

След скандала с шефа на БНР Костов, който се оказа, че също слуша какво му казват по телефона, настана поредното разделение сред служителите на БНР.

И тук някъде музикантите от оркестъра бяха прилъгани, че ако Костов остане шеф, те ще се окъпят във финансова благодат.

"Ония лошите журналя ядат парите, за това няма за заплати" - този лайтмотив успя да свърши своята работа и на протести, организирани в защита на Костов, се оказаха самите музиканти, работещи в един от най-добрите оркестри у нас за 650 лева месечно.

Темата със заплатите на музикантите ще продължи да съществува и през 2020 година, но у нас има приемственост, всеки проблем трябва да се разтакава с години, за да може накрая, като го решим в последния момент, да се бием в гърдите - о, да, ние, мъдрите управляващи, решихме този проблем.

Като увеличените заплати на учителите.

Не се заблуждавайте.

Заплатите не ги вдигнаха, защото са много готини.

Не са.

Заплатите на учителите бяха вдигнати, защото 70 процента от учителите у нас са в пенсионна възраст.

А младите не идваха.

А и защо да идват.

Заплатата на една касиерка в ЛИДЛ доскоро беше по-голяма от заплатата на учителка с 20 години трудов стаж.

Продължава на стр. 3