Депресии, бърнаут и стрес – българите стават все по-тревожни

OFFNews 23 август 2022 в 13:47 1861 2

Снимка Pixabay

14,5% от българите в някакъв етап от живота си страдат от психични разстройства

ВАС обяви за нищожна методиката за устойчивост на бюджета на НЗОК

21/11/2024

Бургаски лекари спасиха жена, намушкана с нож

Между 30-35 на сто от хората у нас свързват психологическия си дискомфорт с проблеми на работното място. Покрай пандемията, локдауните, икономическата криза, а сега и войната в Украйна, психичното здраве на българина значително се влошава, каза по БНР д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".

По думите ѝ има ръст на невротичните състояния като панически, обсесивно-компулсивните и тревожни разстройства.

Според д-р Гълъбова тази среда на несигурност, нестабилност, на постоянно повишаващи се изисквания към личността за справяне с трудностите, води до изчерпване на психичната енергия, превръщайки се в благоприятна предпоставка за възникване на тревожните разстройства. Тя посочи, че у нас има много сериозни проблеми с работната среда.

Статистиката е стряскаща – 14,5% от българите в някакъв етап от живота си страдат от психични разстройства, като всички отклонения са следствие от стреса на работното място. Тревожност, депресия, фобии и зависимост от алкохол и наркотици спадат към групата на т.нар. чести психични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи. За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.

Според д-р Гълъбова обаче човешката психика "не се чупи от вчера до днес". Разстройствата се появяват постепенно с времето, те са резултат на натрупване на проблемите. Дълго време човек успява да ги потисне, но в даден момент нещо се "счупва" и се появяват първите симптоми, като изпотяване, учестено дишане, повишаване на кръвното и пр. Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при специалист.

За съжаление, в България психичното здраве е все още тема табу. Обикновено българинът отказва да признае, че има нужда от помощ в такива ситуации. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разходите за психотерапевт. В крайна сметка тревожните състояния остават без лечение и могат да доведат до сериозни последствия, смята психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.