България е отнела вече 12 'златни паспорта'. Процедурата е задвижена за още 5

България е предприела мерки за отнемане на т. нар. златни паспорти, издавани срещу инвестиции в родната икономика. За последните три месеца са били отнети 12, процедурата е задействана за други пет. Досега страната ни е издала малко над 120 такива документа, а проверката на ДАНС на всеки от тях продължава.

Това казва служебният правосъден министър Крум Зарков в интервю за БТА след участието си в закритото заседание на подкомисията на Европейския парламент за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права.

От думите му става ясно, че въпросът със "златните паспорти" за предоставяне на гражданство срещу инвестиции е бил повдигнат на днешното заседание на подкомисията.

"Министерството на правосъдието демонстрира, че когато дойдат достатъчно ясни данни, не се колебаем въобще да изпратим предложение до президента да им бъде отнето гражданството", заявява Зарков.

И добавя, че след като бяха приети законови промени в предишното Народно събрание, сега като правосъдният министър подписва искания за отнемане на гражданство, защото е било установено, че инвестициите, които са били направени, за да се получи, се оказват несъществуващи.

"Евродепутатите ме питаха за много неща, основно за главния прокурор и въпроса с неговата позиция по конституционния ни ред. Информирах ги за изготвения законопроект на Надежда Йорданова, с който те бяха запознати и който ние подобрихме, благодарение на становището на Венецианската комисия. Усилията на българското правителство за внасяне на много важни и очаквани реформи в областта на правосъдието се оценяват. Групата за наблюдение на демокрацията в ЕП е наясно с трудностите, но мисля, че оценяват политическата воля и ритъма, с който работим. И те, и аз, знаем, че крайното решение лежи на раменете на българския парламент, така че това остава отворена тема", обобщава Крум Зарков.

Според него България се е съобразила с всички препоръки с изключение на тези, които засягат Конституцията, по очевидни причини. Дори по конституционни въпроси, като за състава на ВСС, са били предприети мерки - "като това да изискваме по-малки мнозинства за евентуално предсрочно отстраняване или назначаване на главния прокурор".

"Направили сме всичко така, както ни е било зададено", посочва още министърът.

По думите му са били поставени въпроси за Висшия съдебен съвет и неговото конституиране.

"Но това са общо взето всички въпроси, които са залегнали и в Плана за възстановяване и устойчивост, и в годишния доклад на Европейската комисия, и които някои обвързват с Шенген", изтъква още Крум Зарков.

Следете новините ни в GoogleNews