За силата на вярата в себе си

Диляна Велева Последна промяна на 14 април 2022 в 16:57 1303 0

Снимка istock

Когато бях малка баба ми казваше, че няма невъзможни неща и има само действие или търсене на причини защото то не може бъде изпълнено.

Не мисля, че тогава съм разбирала какво точно ми казва,но думите й са се запечатали дълбоко в детското ми съзнание.

Да вярваш в себе си означава да можеш да се довериш спокойно на целия уникален потенциал, който носиш в на себе си.Да се довериш на логиката на живота в теб.

Да се довериш на зелените стъбла на постижимостта на мечтите си.

През 50-те години в Харвард д-р Кърт Рихтер от Университета „Джон Хопкинс“ прави поредица от експерименти с вода, кофи и плъхове, които водят до шокиращи открития.

В първия експеримент Рихтер слага плъхове в големи кофи, наполовина напълнени с вода. Дори да са добри плувци – плъховете средно се предават на 15 минута.

Във вторият експеримент той прави нещо различно. Точно преди плъховете да се откажат поради умора и изтощение, изследователите ги изваждат да ги изсушат, за да си починат за няколко минути.

Във втория експеримент се случва нещо невероятно плъховете се задържат над водата над 60 часа.

Те на някакво ниво знаят и очакват да бъдат спасени и вярата ги прави толкова много пъти по издържливи от първия експеримент.

Понякога вярата ни в нас самите е дълбоко счупена.

Не винаги важните други са вярвали в нас и уникалните ни потенциали.

И ние сме се предали.Потънали сме дълбоко. Изградили сме нашите мисловни тавани с тухли от тези древни предсказания. Казваме,че тези неща просто не ги можем, не са за нас.

Ранената ни вяра често живее в страха.

Страховете ни се превръщат в мрачни готически замъци, защото много отдавна сме повярвали в тези абсолютни истини, които някога други са програмирали в нас. Малкото дете няма опита за да може да противоречи и подложи на дискусия тези теми.

Нашите обетовани земи са нашите вяри.

Експериментите с плъхове и вярата в спасението.

Обетованите земи и прекършените ни вери.

Ще стигнем дотам докъдето вярваме, че ще стигнем. Единствено дотам.

Понякога ревизирайки тези детски вери можем да изпуснем въздуха на пръв поглед гигантските замъци.

И те се свличат безпомощно, губейки цялата си мощ. Точно както летните замъци по крайбрежните алеи.

Баба плеви цветята в градината и тихо ми говори .... Повярвай в цветята и ще видиш как ще разцъфнат. Целите.

Усмихвам се дяволито и повтарям наум..

Вярвам във вас рози... вярвам... вярвам...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови