Илюзията за щастливите други

Диляна Велева 09 април 2022 в 15:45 4618 0

Снимка Pixabay

Ученичката на Норбеков Гузал: Как да се справим с депресията, лошите мисли и болестите (подкаст)

06/12/2024 Психология

Едно от нещата, които не знаем всъщност, е колко други хора изпитват чувства подобни на нашите, мислят сходно на нас и имат своите изпитания. Това често се скрива от илюзията за щастливите други - когато не познаваме някой отвътре си мислим, че той всъщност е щастлив. За толкова години работа със хора не съм срещанала някой, който да няма тежки изпитания в определени периоди от живота си и да не се парил от тежка болка.

Всички ние сме тук, за да учим уроците, чрез които ставаме по-съвършените свои версии.

Едно от многото лековити неща на автентичните разговори, че чрез тях разбираме колко много други хора имат подобни трудни чувства, имат своите тежки мигове и проблеми. Всички в определени свои периоди се чупим и това не е проява на слабост. Всяка криза идва в живота ни, за да ни накара да се завърнем в истинския си дом. Всяко наше счупване е шанс да се срещнем със себе си и другите по нов различен начин. Ако си говорехме истински щяхме да знаем, че и другите хора минават през своите изпитания. Когато разбереш, че не само ти минаваш преэ изпитания, че не само ти имаш трудни чувства и мисли изведнъж ставаш по-лек и по-свързан със истинското си Аз.

Със сигурност ние не сме сами. Просто често правим пиар на себе си.

Защо го правим ли? Защото не искаме да покажем истинската си същност, защото ни е страх, че ще ни отхвърлят или подиграят или просто игнорират и използват споделената информация, за да ни манипулират. Зад илюзията на щастливите други стоят други истории, чието съдържание ние не знаем.

Школата на живота. Илюзията за щастливите други. Социалният пиар и ролите. Нашите трудни периоди не са слабост, а през тях натрупваме истинската сила да минаваме през живота и да учим уроците си.

Ако затворя за миг очи виждам море от макове-ярко червени, стоят край линията на живота и светят до нажежена в червено болка. В този момент вятърът ги поклаща нежно. Ако за момент погледнем през прозореца на купето на житейските ни влакове ще ги видим как нежно ни помахват и повтарят: "Не си сам в това...не си........Никое състояние не продължава безкрайноооо...Никое....."