Много малко се говори за предстоящия референдум, насрочен за края на октомври 2015 с въпроса "да гласуват ли Българите в чужбина електронно или не".

Ето някои интересни факти, които биха били добър материал за дискусия и които (по мое мнение) биха засилили интереса на обществото по този въпрос.

В момента тече онлайн регистрация на българи, живеещи в чужбина за разкриването на секции за гласуване.

Ето данниите за броя регистрирани през последните дни от сайта на ЦИК:

Интересното тук е активността и липсата на активност. Къде и КОИ българи имат желание да гласуват и кои не, както и ЗАЩО.

Обърнете специално внимание на броя заявления от Турция и го сравнете с този от 10-те държави, които водят класацията.

Вижте съотношението на броя подали заявления за изборите през септември 2014 г., където Турция водеше с над 8600 гласа или 1/3 от всички подадени.

ЗАЩО Турция НЕ иска да ГЛАСУВА този път?

Отговорът, според мен, е простичък. Краткият е - така им е казано, разбира се. Или не им е казано да го направят.

Ако е така, защо?

Ако дадете възможност на българите по света (които са разпръснати на огромни разстояния, с малък шанс за отваряне на секция по местоживеене) да гласуват електронно, лесно и бързо, ще получите гласа на една огромна маса от хора, които са добре информирани, трезво мислещи и вероятно способни да променят статуквото в държавата при едни евентуални избори.

Дали това иска политическият елит на партията, която има голям брой гласоподаватели в Турция? Предполагам, НЕ. Затова и хората им са толкова неактивни. Или елитът им така ги предразполага.

Защо обаче са неактивни и българите в останалата част на света?

Липса на желание, на просветление, отчаяние, че нещо ще се промени, недоверие в институциите. Бих казал съвкупност от всичко това.

Нека започнем с малко просветление за да получат ТЕ, българите в чужбина, правото да гласуват лесно и бързо.
Надявам се темата да представлява интерес и да накара една част от обществото да погледне на нещата от друг ъгъл.