Видин, Сливен и Ловеч изостават с десетки години от София по заплати.

Това сочи анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Данните за последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната.

През 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в София е 12.79% при среден за страната от 8.5%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Само в шест области темпът на растеж изпреварва средния за страната: София (столица), Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.

Ако доходите в столицата спрат да нарастват през 2013 г., а тези в останалите области запазят своя темп на растеж, първите, които биха настигнали София, са Перник (2016 г.), Плевен и Стара Загора (2017 г.). Няколко години по-късно това могат да сторят Пловдив (2018 г.), Варна, Габрово и Ямбол (2019 г.). На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Сливен (2039 г.) и Ловеч (2044 г.), сочи анализът.

Тази, макар и условна, динамика дава добра представа за степента на изоставане на доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата.

Средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии.

Например пенсиите формират едва 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин.

Поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече – продължаващият ръст на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.

Изследване на ИПИ за водещите фактори, от които зависи благосъстоянието, измерено като БВП на човек от населението, показва че основните и статистически значими фактори са качеството на човешкия капитал, инвестициите, инфраструктурата и предприемачеството.

Дистанцията между доходите в провинцията и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.