Средната продължителност на живота на българина намалява

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот на българина намалява. Изчислена за периода 2019-2021 г. тя е 73.6 г. и намалява с 1 година спрямо изчислението за 2018-2020 г.

Показателят се изчислява въз основа на данните за смъртността на населението и измерва очаквания брой години, които предстои средно да преживее човек при условие, че през целия му живот интензивността на смъртността ще се запази същата, каквато е била през текущия период. Средната продължителност на предстоящия живот се изчислява като отношение на сумата на човекогодините, които предстоят да преживеят достигналите дадена възраст x за целия период от предстоящия им живот (от възраст x до пределната възраст), към броя на доживелите възрастта x. Средната продължителност на предстоящия живот на новороденото се приема за средна продължителност на живота на населението.

За 2019-2021 г. средната продължителност на живота при мъжете е 70.1 години, а при жените е със 7.3 години по-висока - 77.4 години. Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете има намаление с 0.3 години. При жените няма промяна.

Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2.4 години по-висока (74.3 години), отколкото в селата (71.9 години). Спрямо 2011 г. за населението в градовете има намаление с 0.3 години, а в селата - с 0.1 години.

За навършилите 65 г. очакваната предстояща продължителност на живота е 15.2 години. За мъжете и жените тя е съответно 13.0 и 17.1 години. В сравнение с 2011 г. през 2021 г. очакваната продължителност на живота на навършилите 65 г. намалява с 0.3 години.

Най-кратко се очаква да живеят жителите на област Видин (70.5 г.), а най-продължително - на област Кърджали (75.5 г.). В 7 области средната продължителност е над средната за страната.

Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Ловеч (8.4 години), а най-малка - в област Кърджали (5.7 години).

Следете новините ни в GoogleNews