Шаламанов: Проруски настроения създават напрежение в армията

Проруските настроения в България създават напрежение и недоразумения, включително във въоръжените сили. 

Това казва в интервю за BBC министърът на отбраната Велизар Шаламанов. В коментар за обстановката в страната около кризата в Украйна и след проведените предсрочни парламентарни избори на 5 октомври, военният министър обяснява, че няколко партии са дали по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото на подобряването на равнището на интеграция на страната в НАТО и ЕС.

Шаламанов прогнозира "катастрофални последици" за българските въоръжени сили, ако не се освободят скоро от зависимостта си от старо руско въоръжение и поддръжката му. България, като член на ЕС и НАТО със силни традиционни връзки с Русия, се налага да поддържа деликатен баланс между Изтока и Запада, отбелязва изданието.

По думите на Шаламанов това, че се разчита на остаряла техника от съветско време, за която все още са нужни резервни части и поддръжка от Русия, е резултат от 10-15 години на лошо управление на българските въоръжени сили. В резултат от това, в условията на сегашната конфронтация на НАТО с Русия заради ролята ѝ в конфликта в Украйна, България е принудена да разчита на съседите си Гърция и Румъния за охраната на собствените си черноморски граници.

Критичният сектор е най-вече противовъздушната отбрана, тъй като като всички радари, ракетни комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в Съветския съюз, а поддръжката, особено на изтребителите, зависи до голяма степен от модернизирането на двигателите и друго оборудване в Русия, продължава Шаламанов, като се спира по-конкретно на застаряващия български флот от изтребители МиГ-29.

България в момента отделя само 1.3 процента от годишния си бюджет за отбрана, при поставена цел от НАТО най-малко 2 процента.

Говорейки за "силната уязвимост" на България заради конфликта в Украйна, Шаламанов същевременно отбелязва, че ситуацията, пред която са изправени сухопътните ѝ сили, "не е толкова драматична", тъй като нейната военна индустрия до голяма степен е в състояние да обслужва техниката й от съветско време като танковете Т-72.

Други армии от бившия Варшавски пакт прибягнаха до разнообразни стратегии, за да прекратят зависимостта си от техниката от съветско време, отбелязва BBC.

През 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът ѝ за отбрана достигна 1.95 процента от БВП. Унгария замени своите изтребители МиГ с Грипен през 2009 г. След България, Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника - около 70 процента от супохътната техника на словашката армия и 90 процента от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава.

Още по темата

10/10/2014 Политика

Властта заговори за "плодотворно сътрудничество" с Русия

08/10/2014 Политика

Напрежение между Русия и България след обидно изказване за кабинета "Близнашки"

09/09/2014 Политика

След "Визия 2020" и заплахата от Москва - запазваме по-голяма армия

02/09/2014 Политика

В редактираната "Визия 2020" Русия не е посочена като пряка заплаха

Следете новините ни в GoogleNews