На днешната дата по стар стил празнуваме Бабинден. Това е един от големите народни празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане.

В днешно време празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Чества се официално от 1951 г. на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати- на 8-и и на 21 януари.

Бабин ден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.

Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

“Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът.”

Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се извършва в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките толкова да е здравето), подскача нагоре за да са пъргави децата. Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, дарява детето с чорапки и риза.

Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и започва веселието.