Изкъртиха 186 кв. м стенописи на Диан Костов в храм в Костинброд

186 квадратни метра стенописи са изкъртени в храм "Св. Мина" в Костинброд, заяви иконографът Диан Костов, който от осем години и половина зографисва новата църква в града. 

На 23 юли иконографът съобщи в социалните мрежи, че стенописите са били изкъртени от неизвестен извършител. По неговите думи първата рекация на община Костинброд е била, че "унищожаването на стенописите е Божия намеса", а след това - че изкъртването на стенописите е дело на "неизвестен извършител". 

"Аз съм завършил Иконография във Великотърновския университет. От 30 години работя в храмове в България", разказа Диан Костов пред Лора Крумова в предаването "На фокус".

Неговите творби участват в изложби извън България. До 10 септември катедралата в Манчестър и Ливърпулската митрополитска катедрала са домакини на изложба "Кръстопът – Цената на избора: Мирът не е даденост", на която съавтори са иконографът Костов и психолога Милена Ташкова. Изложбата включва 72 фотографии, заснети в Украйна, и 80 авторски произведения на Диан Костов, отбелязва БНР. 

Община Костинброд заяви, цитирана от "Нова", че незабавно е уведомила Софийската митрополия и органите на реда за липсата на стенописите. В позицията обаче се подчертава, че общината "не приема едностранното представяне на случая". 

"Когато започнах преди години да представям своето творчество в чужбина, да правя изложбите, започнаха атаки срещу мен и срещу моите стенописи. Защото те не са копия. Т са по-различни от това, което са рисували всички в църкви в България. А именно – правят се едни и същи копия на стенописи от 14-и, 10-ти или 5-и век.

Аз исках моите стенописи да са по-различни, да са по-близко до хората. Те са абсолютно канонични по всички правила на православната църква. Обаче, понеже аз за моите изложби не завися от митрополията, те решиха, че трябва моите стенописи да бъдат изкъртени.

Забележете: не дори заличени, не замазани – изкъртени, за да не може дори след 200 години някой да забележи какво кощунство са направили тия хора", обяснява Диан Костов. 

Според иконографа представители на Софийска митрополия са посещавали храма през годините за ревизия на работата му. Когато стенописите са били почти готови, тогавашният първи викарий на Софийска митрополия епископ Поликарп е дал указания за корекции по някои от стенописите, което Диан Костов е изпълнил. 

"Той ми каза какво да поправя, направих корекции и отидох отново при него. Той каза, че ги благославя, но в съда се отрече от това. Той каза, че не се сеща да са ми били възлагани поправки. Защо да ги правя, ако някой не ме накара? След като направих поправките, дойде писмо, в което пишеше стенописите да бъдат заличени. Има забрана те да бъдат заличавани", твърди иконографът пред "Нова".  

През октомври 2024 г. художествената комисия към Софийска митрополия препоръчва заличаване на стенописите, уточнява сайтът "Християнство.бг". 

"Официалната позиция на Българската православна църква е, че тези рисунки не са одобрени по установения ред, не отговарят на православните канони и нямат място в изграждащия се храм. Същевременно е заявено, че докато те се намират в него, храмът няма да бъде осветен и в него няма да могат да се извършват богослужения.

Изграждащият се в нашия град православен храм не е арт инсталация или художествена галерия, в която един творец да предявява авторство върху произведения, които не съответстват на православната вяра и нейните канони – ценности, съхранили българския народ през вековете на изпитания", твърди кметът на община Костинброд Трайко Младенов. 

Към момента обаче официална позиция на БПЦ по темата за стенописите в храма в Костинброд не е известна. Същевременно Диан Костов подчертава, че не е търсил конфликти. Но докато тече съдебното дело и има издадена възбрана за заличаване, някой физически е нарушил закона, добави иконографът. Той споделя, че за осем години си е оставил душата в този храм. 

Богословът и иконописец Ренета Трифонова публикува извадки от богословска експертиза, която е написала по делото за стенописите на Диан Костов през февруари 2025 г. 

"Оформянето на художествените стилове в Църквата не е статичен процес и се е променял, затова ролята на иконографа е не да копира, а да твори. За 20 века християнско изкуство днес имаме цяло съкровище от разнообразни стилове, но ние не сме наследили описание на определен стил. Никой от седемте Вселенски църковни събора не е дефинирал стила на църковното изкуство. Само Седмият (Вторият никейски събор) провъзгласява два канона: изискването за правдив портрет на изобразяваната личност и надпис, който допълнително да потвърждава идентичността ѝ, за да знае вярващият към кого да се обърне в молитвите си", пише Ренета в експертизата.

Предстои разследване кой и как е влязъл и е успял да изкърти 186 кв. м. стенописи. OFFNews изпрати запитване към Софийска митрополия по казуса, като все още няма получен официален коментар по темата.