Екзакта: ГЕРБ-СДС води на ПП-ДБ с над 9%

Преднина на ГЕРБ-СДС пред "Продължаваме промяната-Демократична България" от над 9% регистрира "Екзакта рисърч груп" 40 дни преди изборите. За ГЕРБ-СДС биха дали вота си 25,9% от запитаните, а за ПП-ДБ - 16,4. ДПС има подкрепата на 14 процента, "Възраждане" - 13,8. 9,6 на сто декларират, че ще гласуват за БСП, 5,2% - за ИТН.

За други партии биха гласували 7,7%, с "Не подкрепям никого" - 7,4.

Изследването е проведено в периода от 11 до 18 април чрез пряко интервю "лице в лице" сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Финансирано е със собствени средства на "Екзакта" като част от изследователската ѝ програма.

Социолозите посочват, че твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите избори. В тази битка ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която трудно може да бъде преодоляна. Под въпрос е подреждането от второто до четвъртото място, тъй като резултатите в настоящото изследване не просто са близки, но и се вместват изцяло в размера на статистическата грешка при подобни проучвания, коментират анализаторите. И отбелязват, че предвид процесите вляво е трудно отсега да се прецени дали БСП има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни според "Екзакта" изглежда реалистично ИТН да влезе в следващия парламент.

На фона на растящото разочарование от политиците и политиката, немалка част от протестния вот отива при "Възраждане", но предстои да видим дали партията ще успее да опази за себе си този протестен вот от новите политически субекти вляво и вдясно, които се целят именно в него, коментират социолозите.

Данните към момента показват, че поне една нова формация има шансове да попадне в следващ парламент. Тъй като има нови политически субекти и вляво, и вдясно, още на старта на кампанията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са шансовете, обясняват от "Екзакта".

Към 18 април декларативната активност за парламентарния и за европейския вот се движи между 45% и 47%, но предвид ниската активност от последните години, е разумно прогнози да се правят в самия край на кампанията. Засега измерваме малко по-ниска декларативна активност за евровота, което е очаквано предвид досегашното участие на българите на евроизбори. Формулата "Избори 2 в 1" ще се опита да коригира това и да повиши доколкото е възможно електоралната активност на евроизборите, посочват от "Екзакта".

Формулата "2 в 1", по която ще се провеждат предстоящите избори, е подкрепяна 78% от интервюираните в проучването. Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци се оказва определящо за начина, по който сега те гледат на политическата ситуация у нас. 91% споделят мнението, че повечето българи "са отвратени" от политическите събития у нас напоследък.

Две трети от участвалите в изследването очакват активността на предстоящите избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 г., когато тя беше около 41%. 20% пък допускат, че сега активността може да е по-висока, като така мислят по-често жители на малките градове и хора на средна възраст.

45% са убедени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предсрочни парламентарни избори, а онези, които не споделят подобно мнение, са двойно по-малко. 9% твърдят, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предсрочни парламентарни избори, а 56% не мислят така.

В рамките на коалицията ПП-ДБ е регистрирано известно нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на тези към ПП, ДБ разширяват влиянието си сред младите избиратели и сред столичаните, отбелязват от "Екзакта".

Към 18 април 38% от българите вярват, че е възможно след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% подобно партньорство е невъзможно, а 37% не знаят какво да очакват от тези две коалиции след вота.

30% от анкетираните заявяват, че редовно гласуват на евроизбори. 45% твърдят, че понякога гласуват, а 25% посочват, че досега не са гласували на евроизбори. Тези данни са близки до официалните на ЦИК за евровота от 2019 г., когато активността беше около 33%.

По-често заявяват, че редовно гласуват на евроизбори образовани и заможни млади хора и жители на големите градове. Предстоящата кампания може да се опита да мобилизира онези, които твърдят, че не гласуват редовно – те са на възраст между 30 и 60 г. и живеят в градовете, отбелязват от "Екзакта".

Според данните на изследването към 18 април 67,5% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС, а една трета не го подкрепят. 20 г. след влизането ни в НАТО 54% одобряват членството ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години "Екзакта" мери одобрение на членството ни в ЕС от около и малко над 70%, а подкрепата за членството на страната ни в НАТО е в рамките на 56% - 57%. Понастоящем членството ни в ЕС е одобрявано най-вече от българи на възраст под 50 г., от висшисти, от столичани и от жители на големите градове. Подкрепа изразяват повечето избиратели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на ДПС, както и две трети от тези на ИТН. Неодобрението към ЕС е по-висок дял от одобрението сред избирателите на БСП и на "Възраждане".

Неодобряващи членството ни в НАТО има по-често сред възрастни и нискообразовани хора и сред жители на малки населени места. Силно негативни нагласи към НАТО се регистрират сред избирателите на БСП и на "Възраждане". Неодобряващите членството ни в НАТО сред симпатизантите на ИТН са малко повече от одобряващите го, посочват от "Екзакта".