Солидарност

Антоний Гълъбов Последна промяна на 19 декември 2014 в 09:57 6479 6

Предложенията на правителството и синдикатите за пенсионната система генерира риск. Зад предложението всеки, роден след 1959 година да може да избира дали да се осигурява за пенсия и в частен фонд или само в НОИ, мнозина видяха опасение от състоянието на частните пенсионни фондове. Няма публично видима и разбираема причина, поради която подобна промяна би трябвало да се извърши именно сега, незабавно, без предложения от Президента активен публичен дебат по темата през следващите три месеца. Създаването на подобно съмнение е риск не само пред стабилността на частните пенсионни фондове, но и за цялата пенсионна система.

Първата стъпка бе отказът от увеличаване на възрастта за пенсиониране за още една година. Реакцията срещу предложението за постепенно увеличаване на възрастта с четири месеца още от 2015 година беше очаквана. Темата е дискутирана дълго време и няма съмнение, че срещу нея са синдикатите, БСП и нейните политически сателити, както и партии като Атака. Предложението на АБВ, представено чрез социалния министър Калфин, бе за по-къса стъпка – увеличаване, но само с два месеца. Постигането на съгласие, при неизбежното увеличаване на възрастта, бе напълно възможно, още повече че подобна насока, принципно бе подкрепена от партиите в управляващото мнозинство. Именно затова решението за отказ от увеличаване на възрастта през следващата година, бе неочаквано и внесе допълнително напрежение в отношенията между управляващите партньори.

Предложението на ГЕРБ е работещите, родени след 1959 година, да могат да изберат дали да се осигуряват за пенсия, както досега – в НОИ и в частен пенсионен фонд, или само в НОИ. Това бе представено като възможност за личен избор, дори като корекция по посока на повече демокрация в модела на пенсионната система, конструиран и приведен в действие от правителството Костов. Двете последователни събития изглеждат свързани не само във времето. Отказът от увеличаване на възрастта за пенсиониране и откриването на възможност част от осигурителните вноски да бъдат насочени към НОИ, показва, че се търсят възможности да бъде посрещнато пенсионирането на т.нар. категорийни работници, в условията разрастващия се дефицит на държавното осигуряване.

Съмненията се задълбочават по сценария на всяка психологическа война. Липсата на рационално обяснение за налагането на подобно решение, породи всевъзможни слухове. Срещу тях не реагираха от Комисията за финансов надзор, която наблюдава частните пенсионни фондове. Обясненията на финансовия министър Горанов и на представителите на ГЕРБ в Народното събрание, не внасят повече яснота относно мотивите на правителството. Председателя на КФН не прояви обичайната си медийна активност, за да разсее съмненията относно стабилността на частните пенсионни фондове. В бюджетната комисия, предложението на ГЕРБ беше подкрепено от ДПС и Патриотичния фронт, а това е пореден политически удар върху единството на управляващото мнозинство. В тези условия Народното събрание ще гласува бюджета на НОИ, откривайки пространство за бързо нарастване на политическото и обществено напрежение.

Нарастващото напрежение и подозрения се подхранват от опита с КТБ. Само преди месеци стана ясно че контролните и регулаторни органи на държавата не работят, а това нанесе и ще продължава да нанася щети на всички.

Аргументите в подкрепа на предложението, позоваващи се на държавната гаранция за пенсиите в НОИ, именно сега не звучи толкова успокояващо, колкото би трябвало. Другата солидарна система – тази на НЗОК имаше нужда от две актуализации на бюджета си само за тази година, за да не обяви фалит. Всичко това насърчава разрастването на тревога, която лесно би могла да премине във форми на политически протест или на масова паника. За съжаление, в момента правителството генерира този риск, без да става ясно защо е готово да го поеме. Подобен риск се поема само, за да бъде извършена реформа или за да бъде неутрализирана по-голяма заплаха. Създава се представата, че подобна заплаха е налице, а поканата към всички да се запознаят с доклада на КФН в края на януари за състоянието на частните пенсионни фондове, допълнително създава основания за тревога.

Политическата реакция на предложението дойде незабавно. Реформаторският блок заяви, че ще приеме отказа от увеличаване на възрастта през тази година, но в никакъв случай няма да подкрепи промени, които според тях водят към национализация на частните осигурителни вноски. От АБВ също изразиха опасения, че става въпрос за решение, което е прибързано и необосновано. Отговорът на Горанов за незначителността на мнението на партии с 4-5% подкрепа и отговорността на мандатоносителя ГЕРБ, увеличи политическото напрежение сред управляващите.

Патриотичният фронт се раздели наполовина в подкрепата си за подобно решение. Всичко това доведе до първото сериозно напрежение в управляващата коалиция. Позицията на ДПС, което подкрепи категорично предложението на ГЕРБ внесе допълнително политическо напрежение.

Но, отвъд ситуативното политическо напрежение и търсенето на решение на бюджетните проблеми на НОИ, стои много по-дълбокият проблем за солидарността в българското общество. Солидарният модел, върху който са изградени, както НОИ, така и НЗОК, се намира в дълбока криза. Солидарността между поколенията, която би трябвало да се изразява в готовността на работещите днес да осигуряват пенсиите на своите родители, както и здравните грижи за онези, които не са осигурени, никога не е била предмет на постигнато съгласие. В съвременното българско общество, държавата е налагала тази солидарност, но тя продължава да бъде възприемана по-скоро като несправедлива, преди всичко от по-младите поколения.

Българското общество е дълбоко и трайно разединено. Равнищата на солидарност са критично ниски, а това води след себе си все по-дълбоко недоверие към държавата и публичните институции, които се опитват да поддържат системи, основани на ценността на солидарното действие. Именно затова предложението на ГЕРБ за модела на пенсионно осигуряване се възприема много повече като принуда, отколкото като търсене на решение за насърчаване на солидарността. Държавната политика може само да насърчава социалната солидарност, но не и да я създава. Ако тя липсва, държавната политика не може да я компенсира по никакъв друг начин, освен чрез принуда. Ако тази принуда се реализира в условията на високо обществено недоверие, задълбочаващо се усещане за несправедливост и социален песимизиъм, дори и да е добре финансово аргументирана, тя не води до постигането на поставените цели.

Публичните нагласи у нас все по-често следват логиката на социал-дарвинизма. В едно общество, в което една трета от хората са в пенсионна възраст; 800 000 души имат различни видове увреждания, а пропорцията между работещи и неработещи продължава да се влошава, изглежда все по-лесно младите поколения да възприемат възрастните като пречка. При липсата на съгласие относно насоките на развитие на страната ни, все по-често отношението към възрастните и болни хора у нас, се формира според логиката на „естествения подбор”. Това е постепенна, пълзяща варваризация на публичния живот у нас. Защото границата между варварството и цивилизацията винаги е минавала през стойността на човешкия живот. Едно общество, което си позволява толкова лесно да губи човешки живот и да превръща в предмет на политическо и корпоративно боричкане основните системи на солидарност, не може да разчита на бърз и решителен напредък. Докато не постигнем съгласие помежду си в каква посока искаме да се развива България и как ще носим собствената си отговорност за това, ще продължим да задълбочаваме рисковете, сред които живеем.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.12 2014 в 12:02

Солидарност с Logistics,особено последните 2 абзаца с лайтмотиви "Българското общество е дълбоко и трайно разединено","...Границата между варварството и цивилизацията винаги е минавала през стойността на човешкия живот."

20.12 2014 в 00:45

Мението на IP-то да вземете да прочетете.....
Социалната пенсия на човек, който не е платил 2 лв осигуровки и данъци е към 160 лв. Пенсията на тъща ми - детска учителка с 30 и кусур години стаж е 220 лв. Майка с 35 години стаж и работа през последните 20 години като директор на дом за деца с увреждания е 330 лв.

Къде е солидарността, искам да попитам? Като приемат племенника ми в болница сестра ми да трябва да плати за легло, за да е с него, а детето на неосигурен родител - не заплаща?

Вижте, солидарност може да има само тогава, когато има справедливост. Иначе - не се получава.

Пенсионни модели има всякакви.... Има семейно осигуряване, има хиляди варианти. И не ми обяснявайте, че не сме солидарни, стига да е справедливо. Когато няма справедливост - основните вносители в осигурителната система - работещите, предприемачите - ще са стимулирани по никакъв начин да плащат. Заявявам го открито и от опит. Личен. Когато средствата се пилеят, когато не се управляват правилно, когато се разипва НЗОК, а НОИ се раздава ей така наред - няма да им плащам. Или ще го правя минимално. И не съм съгласен с автора - напротив, нашето поколение е възпитано в уважение на по-възрастните хора. И така и така им помагаме, щото иначе ще умрат гладни - за кого го внасям това осигуряване? За какво са се бъхтали нашите родители по 30 и повече години? За да купувам аз подаръците за внуците им, щото те не могат да си го позволят? Къде е справедливостта, г-н Гълъбов?

Обещавам като дойде справедливостта - аз да бъда по-солидарен. Защото се оказва, че хората, които се отнасят сериозно към живота си трябва да плащат на другите, за да не се отнасят сериозно. Няма да изпадам в подробности как на онкоболен не му се полагат елементарни кръвни изследвания за туморни маркери.... И обещавам, че когато тези несправедливости се оправят - аз ще бъда по-солидарен.

19.12 2014 в 18:55

Солидарност не може да има през държавните институции, докато те не докажат, че парите се разпределят справедливо, правилно и без да се разхищават. А дали сме солидарни се вижда по даренията за болни и пострадали ИЗВЪН държавните институции. За какво да се осигуряват младите, като вчера говорих с жена с 35 год. трудов стаж на нормална необходима за обществото работа и пенсия от 180 лв.? Не мисля, че е въпрос на солидарност в България осигуряването. В другите държави осигуряването дава сигурност, че след 30 години ще получат хората пенсия, с която ще могат да живеят.

19.12 2014 в 13:48

Да разбирам ли че според една част от интелигенцията,смята че 90% от работещите за неграмотници и глупаци,и немогат само да преценят къде да им се събира някаква част от пенсионната вноска?
Значи когато при Костов ни задължиха да влеем 5% от пенсионните вноски тогава можеше,а сега когато ти дават право да избираш къде да отиват тези пари,е лошо?!?!Така разбирам аз нещата от цялата ситуация!

19.12 2014 в 11:05

Решението, с оглед задоволяване на всички претенции, е следното:
1. Разделяне на пенсионния фонд на НОИ на солидарен (задължителен 12,8 %) и фонд за набиране на средства по лични партиди (5 % за родените след 31.12.1959 г.) по подобие на УПФ. Този втори фонд към НОИ да инвестира само в ДЦК при 100 % гарантиране на вноските от държавата.
2. Запазване на сега действащите УПФ като доброволни с консервативни и/или рискови негарантирани инвестиции.
3. Право на избор за родените след 31.12.1959 г. за движението на личните средства между всички фондове, в т.ч. и личния в НОИ, по всяко време.
4. Не на последно място - замяна на 10 % данъчно облекчение за доброволно осигуряване и въвеждане на такова под формата на преотстъпване на например 50 % от данъка върху доходите.
Пример: Получавате 20 000 лв. за които ви удържат 2 000 лв. данък. Внасяте в избран личен фонд 1 500 лв. и имате право на 1 000 лв. от тези вноски да ви бъдат преотстъпени от данъка. Т.е. плащате само 1 000 лв. данък.

19.12 2014 в 10:47

Да четат поддръжниците на ГЕРБ без шизофрения и параноя. Най-добронамерено им се обяснява. Особено последните 2 абзаца.