Солидарност

Антоний Гълъбов 19 декември 2014 в 09:57 7147 6

Предложенията на правителството и синдикатите за пенсионната система генерира риск. Зад предложението всеки, роден след 1959 година да може да избира дали да се осигурява за пенсия и в частен фонд или само в НОИ, мнозина видяха опасение от състоянието на частните пенсионни фондове. Няма публично видима и разбираема причина, поради която подобна промяна би трябвало да се извърши именно сега, незабавно, без предложения от Президента активен публичен дебат по темата през следващите три месеца. Създаването на подобно съмнение е риск не само пред стабилността на частните пенсионни фондове, но и за цялата пенсионна система.

Първата стъпка бе отказът от увеличаване на възрастта за пенсиониране за още една година. Реакцията срещу предложението за постепенно увеличаване на възрастта с четири месеца още от 2015 година беше очаквана. Темата е дискутирана дълго време и няма съмнение, че срещу нея са синдикатите, БСП и нейните политически сателити, както и партии като Атака. Предложението на АБВ, представено чрез социалния министър Калфин, бе за по-къса стъпка – увеличаване, но само с два месеца. Постигането на съгласие, при неизбежното увеличаване на възрастта, бе напълно възможно, още повече че подобна насока, принципно бе подкрепена от партиите в управляващото мнозинство. Именно затова решението за отказ от увеличаване на възрастта през следващата година, бе неочаквано и внесе допълнително напрежение в отношенията между управляващите партньори.

Предложението на ГЕРБ е работещите, родени след 1959 година, да могат да изберат дали да се осигуряват за пенсия, както досега – в НОИ и в частен пенсионен фонд, или само в НОИ. Това бе представено като възможност за личен избор, дори като корекция по посока на повече демокрация в модела на пенсионната система, конструиран и приведен в действие от правителството Костов. Двете последователни събития изглеждат свързани не само във времето. Отказът от увеличаване на възрастта за пенсиониране и откриването на възможност част от осигурителните вноски да бъдат насочени към НОИ, показва, че се търсят възможности да бъде посрещнато пенсионирането на т.нар. категорийни работници, в условията разрастващия се дефицит на държавното осигуряване.

Съмненията се задълбочават по сценария на всяка психологическа война. Липсата на рационално обяснение за налагането на подобно решение, породи всевъзможни слухове. Срещу тях не реагираха от Комисията за финансов надзор, която наблюдава частните пенсионни фондове. Обясненията на финансовия министър Горанов и на представителите на ГЕРБ в Народното събрание, не внасят повече яснота относно мотивите на правителството. Председателя на КФН не прояви обичайната си медийна активност, за да разсее съмненията относно стабилността на частните пенсионни фондове. В бюджетната комисия, предложението на ГЕРБ беше подкрепено от ДПС и Патриотичния фронт, а това е пореден политически удар върху единството на управляващото мнозинство. В тези условия Народното събрание ще гласува бюджета на НОИ, откривайки пространство за бързо нарастване на политическото и обществено напрежение.

Нарастващото напрежение и подозрения се подхранват от опита с КТБ. Само преди месеци стана ясно че контролните и регулаторни органи на държавата не работят, а това нанесе и ще продължава да нанася щети на всички.

Аргументите в подкрепа на предложението, позоваващи се на държавната гаранция за пенсиите в НОИ, именно сега не звучи толкова успокояващо, колкото би трябвало. Другата солидарна система – тази на НЗОК имаше нужда от две актуализации на бюджета си само за тази година, за да не обяви фалит. Всичко това насърчава разрастването на тревога, която лесно би могла да премине във форми на политически протест или на масова паника. За съжаление, в момента правителството генерира този риск, без да става ясно защо е готово да го поеме. Подобен риск се поема само, за да бъде извършена реформа или за да бъде неутрализирана по-голяма заплаха. Създава се представата, че подобна заплаха е налице, а поканата към всички да се запознаят с доклада на КФН в края на януари за състоянието на частните пенсионни фондове, допълнително създава основания за тревога.

Политическата реакция на предложението дойде незабавно. Реформаторският блок заяви, че ще приеме отказа от увеличаване на възрастта през тази година, но в никакъв случай няма да подкрепи промени, които според тях водят към национализация на частните осигурителни вноски. От АБВ също изразиха опасения, че става въпрос за решение, което е прибързано и необосновано. Отговорът на Горанов за незначителността на мнението на партии с 4-5% подкрепа и отговорността на мандатоносителя ГЕРБ, увеличи политическото напрежение сред управляващите.

Патриотичният фронт се раздели наполовина в подкрепата си за подобно решение. Всичко това доведе до първото сериозно напрежение в управляващата коалиция. Позицията на ДПС, което подкрепи категорично предложението на ГЕРБ внесе допълнително политическо напрежение.

Но, отвъд ситуативното политическо напрежение и търсенето на решение на бюджетните проблеми на НОИ, стои много по-дълбокият проблем за солидарността в българското общество. Солидарният модел, върху който са изградени, както НОИ, така и НЗОК, се намира в дълбока криза. Солидарността между поколенията, която би трябвало да се изразява в готовността на работещите днес да осигуряват пенсиите на своите родители, както и здравните грижи за онези, които не са осигурени, никога не е била предмет на постигнато съгласие. В съвременното българско общество, държавата е налагала тази солидарност, но тя продължава да бъде възприемана по-скоро като несправедлива, преди всичко от по-младите поколения.

Българското общество е дълбоко и трайно разединено. Равнищата на солидарност са критично ниски, а това води след себе си все по-дълбоко недоверие към държавата и публичните институции, които се опитват да поддържат системи, основани на ценността на солидарното действие. Именно затова предложението на ГЕРБ за модела на пенсионно осигуряване се възприема много повече като принуда, отколкото като търсене на решение за насърчаване на солидарността. Държавната политика може само да насърчава социалната солидарност, но не и да я създава. Ако тя липсва, държавната политика не може да я компенсира по никакъв друг начин, освен чрез принуда. Ако тази принуда се реализира в условията на високо обществено недоверие, задълбочаващо се усещане за несправедливост и социален песимизиъм, дори и да е добре финансово аргументирана, тя не води до постигането на поставените цели.

Публичните нагласи у нас все по-често следват логиката на социал-дарвинизма. В едно общество, в което една трета от хората са в пенсионна възраст; 800 000 души имат различни видове увреждания, а пропорцията между работещи и неработещи продължава да се влошава, изглежда все по-лесно младите поколения да възприемат възрастните като пречка. При липсата на съгласие относно насоките на развитие на страната ни, все по-често отношението към възрастните и болни хора у нас, се формира според логиката на „естествения подбор”. Това е постепенна, пълзяща варваризация на публичния живот у нас. Защото границата между варварството и цивилизацията винаги е минавала през стойността на човешкия живот. Едно общество, което си позволява толкова лесно да губи човешки живот и да превръща в предмет на политическо и корпоративно боричкане основните системи на солидарност, не може да разчита на бърз и решителен напредък. Докато не постигнем съгласие помежду си в каква посока искаме да се развива България и как ще носим собствената си отговорност за това, ще продължим да задълбочаваме рисковете, сред които живеем.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!