Мирната конференция в Швейцария: надежди и разочарования

През миналия уикенд в швейцарския курорт Бюргенщок се проведе световната среща за мир, в който взеха участие представители на 92 страни и осем международни организации. Русия не бе поканена, защото по думите на украинския президент Володимир Зеленски Кремъл не е заинтересован от спирането на войната. Русия, ако беше заинтересована да има мир, нямаше да има война.

Целта на конференцията бе да се обсъди на началото на мирния процес, в който да бъде демонтирана цялостна стратегия за постигане на справедлив свят. Обикновено подобни форуми се провеждат след войната, когато е ясно кой е победителят. Този самит са проведе по време на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна. Затова от общо 10 точки в мирния план на Зеленски останаха само три:

* ядрена безопасност;

* продоволствена сигурност;

* връщане на затворници и депортирани военни и цивилни.

Отпаднаха важни за Украйна точки като: изтеглянето на руските войски от територията на Украйна (в това число от Донбас и Крим), възстановяването на териториалната цялост в рамките на границите от 1991 г.; осъждане на военните престъпници от международния съд в Хага, връщането на всички военнопленници и деца, депортирани в Русия и, разбира се - изплащане на репарации от Москва.

По този начин, конференцията даде възможност на повечето от страни да направят конкретни крачки в сферата на ядрената и продоволствената безопасност, а също и завръщането на военнопленниците и депортираните украински деца. При други условия форумът нямаше да бъде толкова представителен и мащабен. Точно това дразни Москва, която със ултиматума на Путин се опитваше да отвлече вниманието на световната общественост от условията на Киев.

Какво иска Москва?

Путин прекрасно разбира, че неговия ултиматум няма да бъде не само приет, но дори и обсъждан на самита. Виждайки как НАТО и САЩ много мудно решават проблема с доставките на оръжията за Украйна в ултимативен тон поиска оттеглянето (!?!) на украинските войски от Донбас, Запорожка и Херсонска области. Т.е. украинците да се оттеглят от собствените си територии и да ги отстъпят на руснаците! Традиционно Путин поиска Украйна официално да се откаже от евроатлантическия си курс, т.е. членството в НАТО и да има неутрален статут. Но Украйна не е член на НАТО и не се знае, кога ще стане. По всяка вероятност на Вашингтонската среща на НАТО този въпрос дори няма да се дискутира.

Относно Европейския съюз и НАТО - те са далечна перспектива за Украйна - далечна, но е възможна.

Москва иска международно признание на анексираните от Русия територии в Украйна: Крим, Донбас и новите територии - Запорожка и Херсонска област. Ако съюзниците на Киев, преди всичко НАТО и САЩ ще се бавят и обсъждат какво оръжие да се даде на Украйна, в какви срокове и как то да бъде използвано, Путин ще продължи своята агресия и в бъдеще може да поиска оттеглянето на украинските войски от Николаевска и Одеска области. Защото стратегическата цел на Путин е превземането на цяла Украйна и излаз на границите с НАТО и Европейския съюз в Югоизточна Европа. Ако Европа това не го проумее, това може да се случи, защото колкото и украинците да се съпротивляват, силите не са равни. Трябва да разберем, че Русия има все пак по-голям потенциал - и човешки, и военен.

И най-важното - Москва иска отмяна всички санкции срещу нея. Но засега посланието на европейските и американските лидери е замразяване на конфликта и сключване на примирие, което ще и позволи да си възстанови военния и промишления потенциал. Затова Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обърна особено внимание на световните лидери, че замразяването на войната на Русия в Украйна е „рецепта за бъдещи войни зад кулисите“.

„Замразяването на конфликта днес, ако чужди армии окупираха украинска земя, не е решение. Това е рецепта за бъдещи завоевателни войни. Замяната, която ние сме длъжни да подкрепяме, е всеобхватен, справедлив и постоянен мир за Украйна, който да възстанови суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. А президентът на Франция Еманюел Макрон подчерта, че един от ключовите приоритети на срещата в Швейцария е осигуряването на ядрена безопасност около Запорожката атомна електроцентрала. Затова в заключителното комюнике бе включена точка ЗАЕЦ да бъде предадена на Украйна, която заедно с МАГАТЕ да обезпечи сигурността на централата на своята територия.

Във връзка с руската агресия срещу Украйна, много страни вече не се чувстват в безопасност и са притеснени от перспективата за „разрастване“ на войната. В света нараства разбирането, че Русия може да не спре до Украйна и вече предприема заплашителни действия за дестабилизиране на икономическата и социално-политическата ситуация в същите западни страни.

Докато европейските лидери са на мнение, че Украйна трябва да бъде подпомогната и сега, и в бъдеще, докато не свърши войната, представителите на т.н. "Глобалния Юг" (представителят на Саудитска Арабия) призоваха Украйна и Руската федерация да направят „тежки компромиси“, за да сложат край на войната. Какви компромиси? Украйна да отстъпи своята територия, да се откаже от евроатлантическия курс и да стане втора Беларус в рамките на Руската Федерация?

Ако следващата среща за мир ще се проведе в Саудитска Арабия (такава идея са обсъжда), там ще бъдат поканени Русия и Китай и имайки предвид, че повечето от лидерите в този регион, включително и Азиатско-тихоокеанския са на мнение, че войната трябва да спре (а кой е против?), но изхождайки от сегашните реалности, това означава, е Русия ще си остане на окупираните територии и никога доброволно няма да се съгласи да ги отстъпи на Украйна и да възстанови териториалната цялостност на страната ни в границите на 1991 г.

Откровено казано, страните от „глобалния Юг“ като никой друг би трябвало да усещат какво е да си във фокуса на руските интереси. Натиск върху политическия живот, откровен грабеж на национални ресурси под прикритието на частни военни компании, подстрекаване на терористични групи срещу цивилни, унищожаване на структурите на гражданското общество - отличителният белег на устата на руския неоколониализъм, чиято тежест сега се усеща от Украйна. Именно Украйна, която вече трета година се бори с руската агресия, инициира откровен разговор за натиска върху световния ред и начините за противодействие. Това дава шанс много местни и регионални конфликти, от които същият „глобален Юг” страда от десетилетия, също да станат обект на обсъждане и разрешаване.

Както видяхме, на срещата на върха за мира в Швейцария се оформи консолидирана позиция на Европа относно ултиматума на Путин и по-нататъшната подкрепа за Украйна.

Както и се очакваше, Европа не прие диалог от позицията на груба сила и отхвърли изнудването и ултиматумите. Заплахите и манипулациите на Москва срещнаха остър отпор от европейските лидери. Търговията или размяната на територии са неприемливи за европейските демокрации. Това ще отвори „кутията на Пандора“ и ще позволи на Путин да диктува своите условия на европейските страни, а също така ще разшири географията на агресията. Съвременният свят трябва да се гради не на ултиматуми, а на стриктно спазване на принципите на международното право, добросъседство и взаимно уважение.

На самита в Швейцария Украйна получи европейска подкрепа в борбата срещу руската агресия и това е безспорна победа на украинската дипломация, което означава, че Украйна все пак има всички шансове в бъдеще да получи такава консолидирана подкрепа по въпроса за присъединяването си към НАТО и ЕС. Срещата на върха показва, че Европа се е обединила и осъзнава мащаба на руската заплаха и е готова да продължи да подкрепя Украйна в желанието ѝ да се присъедини към европейското семейство на народите.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews